Нека най-напред да изясним коя е „силна жена“. Колко правилно е и - най-важното - дали е необходимо да се използва женската сила.

Силна жена... Това комплимент ли е, или обида? Обществото, изглежда, още не може да вземе еднозначно решение... Мили момичета, ние разбираме човешката природа, ние не осъждаме желанието на мъжете да „не позволяват на „слабия пол“ да стане силен“ - ние самите сме такива. Но не си падаме по провокации.

А ти - силна жена ли си?

Момичета, може би най-накрая можем да решим отговора на този въпрос сами? Но нека най-пред просто да изясним: Силният човек не е някой, който, неспособен да делегира задачи, носи всичко върху себе си. Силният човек не е някой, който, неспособен да преговаря, активно оказва натиск върху всички и всичко. Силен човек не е някой, който, неспособен да си изясни личната отговорност своевременно, поема удари за всички и всичко. Силен човек не е този, който е неспособен да приеме свободната воля на друг човек, който си въобразява, че знае и решава всичко за всички.

Силна жена е тази, която не планира да стане слаба, за да привлича мъжете. Защо иначе ние, жените, имаме нужда от женска слабост? Има ли други мисли, различни от това, че става дума за някакъв вид „капан за жива стръв“?

Мъжете, така да се каже, имат социална заповед да бъдат силни. Така че нека ние, момичетата, да се правим на кротки агнета, за да не се налага нашите момчета да се напрягат много, за да показват силата си?

Откъде идва този всеобщ страх от женската сила?

Физически жената никога не е била по-силна от мъжа и няма да бъде. Природата го е наредила така. Но по някаква причина природата е вложила в жените солидна основа за психологическа сила! Да я изоставим с радост и в никакъв случай да не я развиваме? Струва ми се, че тази сила е заложена у жените, за да не се отпускат мъжете, за да не деградират, не дай Боже, в непоклатимата си полова първичност.

Разбира се, приятно е да разклащат „мускулите“ пред инфантилни, зависими, нестабилни създания. Само че такива „мускули“ не струват пукната пара. Майката природа разбира това добре, за разлика от нейните деца, които яростно изискват задължително присъствие на „слабия пол“ сред човечеството.

Скъпи момчета и момичета, ние принадлежим към един и същи биологичен вид и имаме еднакви умствени способности. Щом са ни заложени, значи сме длъжни да ги развиваме. Да, човешката природа или по-точно инстинктите ни са такива, че несъзнателното желание на всеки индивид е да получи максимални предимства. По всякакъв начин - за да отслабите другия, създайте предимство за себе си! И това го виждаме не само в отношенията между половете, но и в отношенията между различните корпорации, между държавите. Уви... Има го!

Но от друга страна: неравностойният партньор е просто меланхолията на живота! И в личния живот, и в междукорпоративния, и в междудържавния живот. Ето я невероятната човешка природа - амбивалентните желания просто ни разкъсват: искам да бъда „Кралят на хълма“, но… „О, но нямам с кого да говоря там“.

Мили момичета, ние разбираме човешката природа, не осъждаме желанието на мъжете „да не позволяват на слабия пол да стане силен“ – ние самите сме такива, но и не си падаме по провокации. Ние не пропиляваме ядрено-психическия си потенциал, който ни е даден от природата наравно с мъжете, при каквито и да било предразсъдъци за женската съдба! Имаме го и трябва да го използваме!

Развитата умствена сила никога не е притеснявала никого: отстъпките са ценни и приятни от тези, които отстъпват не поради слаб характер, а защото просто са решили да отстъпят днес, защото така днес е по-правилно за резултата.

Откъде започва психическата сила на всеки индивид? От контрола над емоциите!

Можете ли да се контролирате? Учете се! Дневникът на емоциите ще ви помогне! Записването на вашите емоции е първата стъпка в опознаването на себе си и умствената ви сила. Когато попълвате дневника си редовно, можете да проследявате и отбелязвате: Какво е било настроението ви през деня? Колко често се е променяло? Какво причинява промените в настроението ви? Доколко вашите решения зависят от настроението ви? Можете ли да влияете на собственото си настроение? Как?

Кой контролира настроението ви по-често - вие или някой друг? Какво може да се направи, за да се сведе до минимум външното влияние?

Автор: Емилия Гончарова, psychologos.ru