Автор
Добромир Банев

Да се влюбиш е лесно, трудно е да разкажеш любовта

Прилагателното име е дума, която означава признак, качество или свойство на нещо. В живота използваме безброй прилагателни, защото те съответстват на моментното ни настроение – радост, възторг, гняв, тъга... Прилагателните думи са част от красотата на езика, но за съжаление във време, когато властват технологиите, разговорният ни речник, докато изкуственият интелект започва да се изразява в пъти по-добре - вместо нас.

Лесно е да се влюбиш, но колко трудно е да разкажеш с прости думи на някого какво точно преживява душата ти. Защото любовта е свят, за който прилагателните никога не са достатъчни.

Красотата на добрите книги се състои в това, че сюжетите им възпитават в нас отношението ни към другите. Подхранват любовта, напомнят ни колко много от нея остава несподелена. Учат ни как да изразяваме или пък да крием чувствата си, но така или иначе понятие за ГОЛЯМА, ПО-ГОЛЯМА И НАЙ-ГОЛЯМА любов не съществува. Важното е да гледаме на нея като единствена.

Добромир Банев: Жените умеят да чакат, мъжете не се уморяват да търсят
ПО ЖЕНСКИ
Автор Добромир Банев

Добромир Банев: Жените умеят да чакат, мъжете не се уморяват да търсят

Автор Добромир Банев

Често изпадаме в ситуации на „оправдателен режим“. Тогава със замах използваме думи, с чиито смисъл сме наясно, давайки си сметка, че ще ги изречем основно заради самите себе си. Контекстът е от огромно значение, но без силата на думите е просто стечение на обстоятелства.

Част от магията на живота е да играем ролите, които се очакват от нас. Подчинени сме на непрекъснатия стремеж да търсим любовта, която ни се полага. Заедно с това не преставаме да се съмняваме в нея. Но тя съществува, независимо от всичко и не се поддава на словесни манипулации.

„Бившата“, „мигновената“, „несподелената“ и всички останали видове на любовта са застраховката на собствените ни страхове – те са наша основна движеща сила и това е съвсем естествено.

Ето защо е по-лесно да четем за любовта, вихрейки въображението си, отколкото да я понесем в реалността.

Разказвайки любовта, чрез книгите си големите писатели оставят своята диря във вечността. Картините и скулптурите могат да устоят на времето, но колкото повече отминава то, толкова по-наивно звучи написаното. Не защото любовта е стара тема, а защото думите никога няма да бъдат достатъчни, за да я опишат напълно.

И това е прекрасно!