В есето си „Като роман“ (fr: Comme un roman, 1992) Даниел Пенак формулира принципи за ефективен подход към литературата, наречени „Декларация за правата на читателя“. Особено важно е тези правила да се прилагат по отношение на децата, когато любовта им към четенето тепърва се събужда и се развива. А е толкова лесно да се обезсърчи това прекрасно занимание. Ето и формулираните от Пенак принципи:

1. Правото да не четеш

Не насилвайте детето си да чете. Помислете за начини да го заинтересувате да чете.

2. Право на прескачането

Детето има право да пропуска скучните му страници (например описания на природата) и да чете това, което го интересува.

3. Правото да не ДОчетеш

Никога не насилвайте детето си да дочете докрая книгата, която не го интересува. Има толкова много вълнуващи неща на този свят. Вашето дете определено ще намери нещо, което харесва!

4. Правото на препрочитане

То позволява на детето да препрочита любимата си книга толкова пъти, колкото пъти му се иска.

5. Правото да чете каквото му попадне

На пръв поглед това правило изглежда противоречиво, но е важно. В училищния свят всяко дете е подлагано на много забрани. Затова при домашното четене то трябва да има пълното и безусловно право да избере книгата, която да прочете. Оставете го да направи това, като изключите опасните книги от полето му за избор.

6. Правото на боваризъм

Това е ентусиазирано и възвишено отношение към прочетеното, нежелание да се види границата между фантазия и реалност. Никога не се присмивайте на идеалите на тийнейджърите. Бъдете толерантни, дори ако разбирате, че любимият герой на вашето дете е далеч от реалния живот.

7. Правото да чете, където му падне

Не забранявайте на детето си да чете в леглото, в метрото или автобуса, дори докато се храни. Ако детето ви вземе книга в ръцете си, това е най-доброто, което можете да постигнете: то ще обича да чете!

8. Право на четене на глас

Понякога детето ви може да поиска да ви прочете на глас пасаж, който особено му е харесал в книгата. Изслушайте го, отделете време за него. Четенето на глас е полезно: развива дикцията, слуховата и зрителната памет. Но най-важното е, че това означава, че детето иска да сподели радостта си от четенето с вас. Оценете го!

9. Правото да се „залепи“ в книгата

Това означава „да извадите първата книга, на която попаднете на рафта, да я отворите на която и да е страница и да останете в нея за минута, защото това е единствената минута, която имате на разположение“. Никога не забранявайте това! Дори само две прочетени страници разширяват хоризонтите ви. Ако читателят попадне на книга, до която все още не е „дораснал“, това също е от полза: книгата определено ще остане в паметта му и детето ще си я припомни в подходящия момент.

10. Правото на мълчание за прочетеното

Нормално е детето ви да не иска да обсъжда с вас прочетеното. Най-вероятно това означава, че то не е готово за това сега. Но не означава непременно, че детето остава безразлично към книгата. Не изтръгвайте информация от детето си, просто изчакайте. Тези прости правила на Pennac са адресирани до родители на деца, които четат самостоятелно, но почти всички от тях са подходящи за родители на деца в предучилищна възраст.

Какво друго може още да се препоръча?

Четете на глас възможно най-дълго, дори ако детето ви вече се е научило да чете само. Това е безценно време, което посвещавате само на вашето дете. Впоследствие това може да се превърне в традиция за семейно четене и можете да четете на глас с цялото семейство.

Четете преди лягане. Четенето е най-добрият начин да се отпуснете преди лягане. Превърнете го в ритуал!

Подарявайте книги. Давайте ги и на своите, и на чуждите деца. Помнете старата истина: „Книгата е най-добрият подарък“.

Ходете заедно с детето си в книжарници, библиотеки и изложби на книги. Преглеждайте и избирайте книгите заедно. Когато избирате книги, използвайте интереса на детето си. Ако се интересува от пирати, изберете книги за пирати, ако се интересува от коне, потърсете книги за коне.

Никога не превръщайте четенето в наказание! Не принуждавайте хората да четат и не ги лишавайте от книги като форма на наказание.

Носете книги със себе си, когато отивате на лекар, на път или на почивка. Винаги отговаряйте на въпросите на децата си, докато четете. Не ги отхвърляйте и не отлагайте отговора „за по-късно“!

И накрая, най-важното: четете сами, колкото се може по-често! Детето трябва да ви вижда с книга, без значение каква – електронна или хартиена. Защото любовта към четенето се предава и по наследство. izbrannoe.com