Ралица Минева е българка, която живее и работи в Испания от 2002 г. За 22 години, заедно с мъжа до себе си, два пъти правят опит за постоянно завръщане в България. За първи път през 2008 г., преди да станат родители и през 2014 г., когато вече имат дете.
Животът и привилегиите, които Испания им предлага обаче, надделяват и днес Ралица и семейството ѝ живеят в чужбина. Те обичат разходките, спортуват усилено, намират време за пътешествия и срещи с приятели.
Пред Юриета Иванова, Ралица Минева разказа повече за демографската картина в днешна Испания и Испания преди 14 години, когато се ражда синът ѝ – Симон.
- Как протече бременността Ви в Испания, каква подкрепа получавахте от специалистите? Скъпо ли е да родиш там?
-Б еше преди 14 години, но положението от тогава до сега в това отношение не е особено различно. Бременността ми протече напълно нормално. Преминах и през безплатен, организиран от кметството, курс за бременни. Той имаше важна роля за емоционалното и физическо ми състояние.
Родих с епидурална анестезия. Този тип раждане е практика от дълго време тук и специалистите са напълно подготвени за процедурата. Може би това е и причината 80% от бъдещите майки да се възползват от тази услуга, която, разбира се, не се заплаща.
Раждането в Испания е напълно безплатно. По време на престоя си в болницата, както и за първия месец от появата на детето, родилката получава всички необходими консумативи – за нея и бебето като подарък.
Отношението и вниманието от лекарите и помощния персонал е на много високо ниво.
Любопитно е, че бъдещата майка има право да избере кой да ѝ бъде подкрепа и свидетел в този важен момент по време на раждането. Като това в повечето случаи е бащата на детето, но може и да бъде майка или сестра.
- Как стимулира раждаемостта държавата и отпускат ли се помощи за раждане в Испания?
- Като стимул, преди 14 години, от държавата получих еднократна помощ от 2 500 евро. Трябваше да отговарям на определени условия като разрешение за пребиваване и разрешение за работа, договор за работа и престой в държавата последните 3 години. Тези условия не са променени.
Помощи, тип „детски надбавки“, както в България, в Испания не съществуваха допреди няколко години. В момента има подобен стимул, който не се нарича „детска надбавка“, а „помощ“. Майката получава 120 евро/месец до навършване на 3-годишна възраст на детето. Или общо 4 320 евро за целия период. При близнаци помощта се умножава по 2, при тризнаци по 3 и т.н. Това важи също и при осиновяване на деца.
- А майчинството? Колко време продължава то и имат ли право испанските майки на него?
- Майчинството в Испания е 4 месеца, след което майката се връща на работа.
Бащинството преди 14 години беше 2 седмици. Днес е увеличено на 20 седмици, които могат да се ползват след самото раждане или след изтичането на майчинство на майката. По този начин бащата може да поеме грижата за детето в следващите 4 месеца.
- След като приключи майчинството, майката се връща на пазара на труда. Настроени ли са работодателите в Испания за тази промяна в живота на жените?
- Законите за защита на работник, минал през раждане на дете, са строго определени и в защита на правата на работника.
След като се върне отново на трудовия пазар, майката има право да избере да работи по-малко часове до навършване на 12 години на детето. Ако работното ѝ място изисква труд през почивните дни, тя има право да работи само в делничните, освен намаленото работно време.
- Мама е на работа, а детето на градина - как се случва кандидатстването и класирането при децата?
- След 4-месечното майчинство или още четири - след бащинство, ако се редуват, детето трябва да бъде гледано от баба и дядо, детегледачка или да постъпи в ясла.
Подчертавам, че вариантът баба и дядо да се грижат за детето тук е по-скоро рядкост. Майката може да напусне работа и да гледа детето си до 3-годишна възраст (както постъпих аз). Тъй като всички ясли за деца до 3 години тук са частни. Държавните (безплатни) градини са от 3 до 5 години като не са задължителни, за тях приемът е лесен и има места за всички.
- След детската градина следва кандидатстването за училище, а след това и университет. Как преминават тези процеси в Испания?
- Задължителното училищно обучение започва от 6-годишна възраст, като е разделено на няколко етапа.
Първите 6 години се водят като начално училище (primaria), следващите 4 са институт (eso) и последните две са подготовка за университет (bachillerato). Последните могат да се пропуснат и ученикът да кандидатства директно за полувише образование.
Учебните часове за учениците до 6. клас продължават от 9:15 часа до 14:15 часа. Това затруднява много работещите родители. Налага се помощ от баба и дядо, ако има такива, или от детегледачка, която да води и взима децата и да се грижи за тях до връщането на единия родител от работа. След 6. клас вече е позволено детето да ходи и да се прибира само.
Добре е да спомена, че докато настъпи този момент, ученикът може да посещава стол и извънкласни занимания, които се плащат от родителите. Столът е около 130 евро/месец, а голяма част от таксите за заниманията се поемат от кметството и родителите плащат едва около 30 евро/месец за тях, защото за тях се наемат преподаватели извън училището. Единствено библиотеката е безплатна, защото разходите за нея поемат учители, които работят в училището.
Столът, извънкласните дейности и библиотеката улесняват родителите, защото започват веднага след часовете и приключват около 17 часа. Така вместо в 14:15 часа учениците излизат от училище по-късно и родителите могат да приберат спокойно децата си, без да се възползват от чужда помощ.
По отношение на учебниците - допреди няколко години бяха платени и отговорност на родителите, но сега има програма, по която учениците връщат старите (от предходната година) и получават безплатни за настоящата година.
Висшите училище са частни и държавни. Като в държавните се постъпва със стипендия за висок успех, а таксите за частните университети е от 1000 до 10 000 евро/годишно, в зависимост от местоположението и престижа на висшето училище и избраната специалност.
- От гледна точка на здравеопазването - имат ли право децата на безплатен достъп до лечение и лекарства?
- Здравеопазването в Испания е напълно безплатно. Лекарствата по рецепта са с 80% намаление, а за пенсионери намалението е 90 %. До скоро денталните услуги не се покриваха от здравната каса, но сега за деца до 14 години има определени безплатни услуги.
По отношение на ваксините в Испания не са задължителни и липсата им не е пречка за постъпване в образователна институция.
- Какви мерки предприемат испанците за стимулирането на демографските процеси?
- Мерките, които испанското правителство предприема по отношение на демографията, са много и нарастват ежегодно. Освен че раждането, образованието и достъпът до медицински грижи е безплатен, мерките им са насочени към многодетните семейства, които получават ежемесечни помощи от различно естество – хранителни помощи, помощи за отопление, за обучение.По отношение на задържането на потенциала на младите хора в страната се отпускат финансови стимули за закупуване на първо жилище за млади семейства (до 26 години преди, сега до 37 години). Държавата поема еднократно 20% от стойността на имота - между 10 000 и 13 000 евро.
Облекченията за градския транспорт също не са за пренебрегване – тук картата за за деца е на стойност 8 евро/месец, а за пенсионери е безплатна. След пандемията за всички работещи се стойността ѝ се намали с 70%.
- Макар че живеете в Испания, често се прибирате в България със семейството си. Виждате ли бъдещето си в родината?
- Със семейството ми се прибираме всяко лято в България. Синът ни прекарва лятната ваканция у дома и винаги с нетърпение чака да се види с роднини и приятели. Запознат е с българската история и с обичаите. Независимо от местоживеенето ни говори перфектно майчиния си език - български.
Разбира се, че не изключваме възможността за бъдеще в България, но това ще го покаже времето. Желанието го има.
- Какво според Вас трябва да се промени в България, за да може българите, живеещи зад граница, да се приберат обратно тук
- Много има какво да учи все още България от останалите европейски държави като здравно осигуряване, пътно устройство, законодателна система, правителствена власт и други.
Всяка държава носи своите плюсове и минуси, но ние се научаваме да живеем с тях.
Ако очаквате дете, можете да се запишете в сайта на кампанията на ДНК - Направи го сега (napravigo.bg), до 31 януари 2025 г. И отново 25 от вас ще получат всичко необходимо за първата година от живота на децата си!