Някои масово използвани фрази само нараняват детето, но очакван резултат от тях няма. Сега много от хората знаят, че мислите са материални. А небрежно изпуснатата от устата дума има силата на бомба със закъснител. Ето защо родителите, когато общуват с детето си, трябва да бъдат особено внимателни в подбора на думите си. Възрастните често не се замислят как общуват с детето си. Всяка дума, изречена от тях, влияе върху възпитанието, образованието на детето и върху целия бъдещ живот на бебето.

Тук са събрани топ 5 фрази, които определено не трябва да използвате

1. „Срамувам се от теб“

Честа ситуация в живота. Да кажем, че 3-годишно дете се справя страхотно в детската градина. Докато една хубава сутрин не се „разбунтува“. То е капризно, крещи, плаче и не иска да пусне майка си. А тя му казва: „Мама се срамува от теб. Как лошо се държиш!“.

Или друг случай. Деца си играят на площадката, а момиченце на 2,5 годинки, което още не е приучено на гърне, изведнъж се напикава. И майка, която започва да му се кара, казва: „Засрами се!“.

Всяка от тези ситуации може да се анализира отделно. Но „срамът“ е последното нещо, от което едно дете има нужда тук.

2. „Ти си лош, ти си мързелив“

Оценъчни прилагателни и съществителни имена. „Нашето момиче расте мързелива и мърлява.“ "Ти си лошо момче". Всякакви думи от сорта на некадърен, капризен, зъл, лош, непохватен, крив, груб и т.н.

Не е нова идеята, че трябва да се оценяват действията, а не хората. Всички тежки думи по-горе могат да бъдат заместени с меки глаголи, които определено няма да смажат самочувствието на малкото дете. Можете да кажете не „ти си лош“, а „сега ти си ядосан“. Не „тромав“, а „сега ще ти помогна и всичко ще се нареди“ и т.н. Заменете оценъчните съществителни и прилагателни с глаголи. Коментирайте действията на детето си, без да го етикетирате.

3. „Ти си по-голям/а“

Веднага щом се роди по-малкото дете, едно тригодишно дете често се превръща във възрастен, в някой, който е „по-възрастен“. Много родители изискват от „по-възрастния“ да не се ядосва, да не ревнува, да дава щедро любимите си играчки на по-малкото, да не отвръща, да не е капризен и т.н. Като цяло това е нормално. Наистина детето е по-голямо, но все пак е само на три годинки. И е нормално да се сърди, че има конкурент, да не иска да споделя, да капризничи и да е доволно от всичко, та на всички да им е удобно.

4. „Ти си виновен/а“ / „Всичко се случи заради теб“

Децата много лесно поемат различни видове вина. Писано е много пъти за това как разводът на родителите предизвиква у децата фантазии за тяхната вина. За това как не са направили нещо правилно, как са се държали лошо и затова татко си е тръгнал. Когато детето е малко, родителското осъждане по различни причини и изкарването на детето виновно може просто да бъде непоносимо бреме него.

5. „Не те обичам“

Убийствена фраза! Много родители са запознати със ситуации, когато детето подлудява мама или татко и след конфликта упорито пита: „Обичаш ли ме?“.

Тук „обичаш ли ме“ всъщност е въпрос: „унищожих ли твоята любов, връзката ни, отношенията ни. Обичаш ли ме по някакъв начин и когато съм агресивен, и когато съм послушен?"

Любовта на родителя е най-ценното нещо, което има едно дете. И думите „Не те обичам“ могат да му причинят много силна болка и рана. Това е и вариант, когато родителите изпращат на детето си (често без да го забелязват) съобщението „така те обичам- мил, добър, послушен. Но не те харесвам по този начин - ревнив, капризен, ядосан.“

Тогава детето възприема своите емоции, които родителят не харесва, като нещо „лошо“, „погрешно“. И около това се раждат всякакви конструкции на вина, срам и други неща, които детето безпроблемно взема със себе си и пренася в зряла възраст.

Всъщност е ясно, че родителите най-често казват всички тези фрази от безпомощност, заради някакви свои преживявания. Всяко дете събужда в своя родител онези вътрешни части, които новоизлюпените баща или майка дори не са подозирали в себе си преди раждането на детето им.

А личният опит на родителите от детството също много влияе върху това какъв ще бъде контактът им със собственото им дете. Най-важното е общуването с детето да не е свързано с вина, срам, неразбиране, критика, неприязън.

Източник: b17.ru