Автор
Елена Ангелова

Емпатията прави живота на човека по-лек и хубав - вие можете ли го

Какво е да си емпат? Развитата емпатия помага на човека да предвижда ситуации и да минимизира конфликтния потенциал в тях.

Важно свойство на емпатията е да можете да отделяте собствените си чувства от чувствата на друг човек. Емпатията е способността да разбираш какво чувства другият човек и да съчувстваш на състоянието му, като същевременно поддържаш способността си да тестваш реалността.

По правило трудностите във взаимоотношенията с околните възникват поради липса на емпатия. Тогава човек е склонен да дарява околните само със своите проекции и въз основа на тях да изгражда комуникация с другите хора.

Как можете да разберете дали сте емпат?

Проекцията е резултат от нашия субективен опит, мерилото, с което измерваме другите. Но субективната реалност на друг човек може да бъде много различна от нашата. Например, човек с непреработена травма на отхвърляне може погрешно да тълкува за себе си думите и действията на други хора като пренебрегване, обезценяване или използване. Разбира се и това може да го има, но не всичко е проекция. Понякога пурата си е просто пура. Но обективно се случва човекът отсреща да не си е мислил нищо лошо за нас, но ние сами сме си го помислили това - лошото (както се казва, сами сме го измислили, сами сме обидили себе си).

Човекът с емпатия винаги ще се съмнява в заключенията си и ще поиска да проучва реалността, като задава уточняващи въпроси. Или просто ще има логичното разбиране, че човекът може и да не вдигне телефона, защото... шофира, защото е зает. Емпатът ще анализира обективността на коментарите на другия или ще поиска аргументи в тяхна защита, вместо да прави категорични твърдения. И ще използва аз-послания по свой адрес („струва ми се, мисля, чувствам“...).

Емпатията включва огледалните неврони на нашия мозък. Тези неврони са описани за първи път в началото на 90-те години на миналия век в премоторния кортекс на маймуни от италианските учени Ризолати, Галезе и техните колеги от университета в Парма. Ученият Павлов пък формулира концепцията за „динамичния стереотип“ - по същество това е навик на мислене, който ни принуждава да мислим и действаме в съответствие с рефлексите, формирани като резултат на възпитанието ни. Колкото по-възрастен е човек, толкова по-трудно му е да се откаже от навиците си. В примитивната им версия мисловните навици определят представата на човека за света.

Има метод за настройка. Смята се, че ако копирате позата, жестовете, изражението на лицето и дори дишането на вашия събеседник, можете да разберете емоционалното му състояние.

Понякога емпатът се свързва толкова емоционално със събеседника си, че влиза в неговото състояние. В този случай можем да говорим за сливане с друг, когато човек престане да разбира чувствата и нуждите си, въвеждайки в себе си части от „аз-а“ на събеседника. В този случай вие го разбирате добре, но не разбирате реалността.

С какво е полезна емпатията в живота? Развитата емпатия помага на човек да предвижда ситуации, да минимизира конфликти. Емпатът на интуитивно и логическо ниво „разчита” коя ситуация изисква деликатност, коя изисква спазване на граници, къде обстоятелствата изискват нежност и съчувствие и коя изисква постоянство и директност.

Не емпатичният човек трудно се разбира с другите

Психолог, лишен от емпатия, трудно поддържа терапевтичен контакт и се характеризира от клиентите си като директен, неразбиращ, безчувствен, обезценяващ, потискащ, неспособен да изслушва и съчувства. Мисленето му като правило не е гъвкаво, има склонност да налага правотата си, категоричен е, не признава грешки, липсва му обаче аргументация за позицията му.

Рефлексията също участва във формирането на емпатия. Това е способността да се обръща внимание на резултатите от собствената ни дейност, да се разберат мотивите на поведението ни и да се преосмисля опита.

Човек може да култивира у себе си емпатия, при условие че умее критично да оценява поведението си и да се интересува от вътрешния свят на другите хора. И разбира се - ако е готов за лични промени.

Източник: econet