Може би най-радикалното ниво на дистанциране, което е и най-опасно за връзката, е когато партньорът се превръща в камък. Мълчалив и неподатлив на опитите да го достигнете.

Едно от правилата на привързаността: всякаква реакция е по-добра от никаквата.

Професорът по клинична психология Сю Джонсън е помогнала на много двойки да възстановят отношенията си. И ето какво забелязала: в конфликтите има две най-разрушителни сили. Два от най-лошите модели на поведение. Когато ги избираме, ние вървим право към раздялата. Подробности са описани в книгата „Чувството за любов“. И така , ето ги двете най-разрушителни сили в конфликтите:

Заядливата критика

„Няма такова нещо като градивна критика“, казва професорът по психология Джон Готман. „Всяка критика наранява.“ Изглежда, че е прав. Никой не обича да чува, че има „нещо нередно“ с него или че нещо трябва да промени, особено ако е от любим човек.

Психологът от Харвард Джил Хули измери въздействието на критичните, недружелюбни коментари, направени от майки и показа колко вредно може да бъде пренебрегването от онези, в чието безусловно приемане и подкрепа се доверяваме. Такава критика може дори да доведе до рецидив на такива психо-емоционални разстройства, като депресията.

Но заядливите забележки на партньора ви са още по-разрушителни. Защо? Защото обратната връзка идва от най-близкия човек. Докато той казва, че е разочарован, всъщност чувате пожарна аларма. Всякакви други коментари в сравнение с това не са по-силни от звънец на велосипед. Мозъкът съобщава, че е необходимо спешно да се върне одобрението на човека, от което зависи основното усещане за интимност и сигурност. Любовта винаги ни прави чувствителни и уязвими.

Критиката е почти гаранция, че всепоглъщащият страх няма да позволи на партньора ви да чуе това, което искате да му предадете, ще го принуди да се защити или да избяга „за прикритие“. А ключът към поддържането на здрава връзка е качеството на безусловната подкрепа – убеждаване на партньора, че е обичан и ценен, че е в състояние да поеме контрола над живота си.

Отровното мълчание

Отровното мълчание е втората разрушителна сила. Всички ние се дистанцираме, когато сме наранени или обидени, когато се чувстваме несигурни или се притесняваме, че сме казали грешното нещо. Сякаш правим пауза в диалога, за да съберем мислите си и да възстановим баланса. Но дистанцирането е разрушително, когато се превърне в обичайна реакция на упреците на партньора.

Връзките са като танц. Ако се объркате и вземете почивка, за да възстановите баланса си и след това продължите, всичко е наред. Но ако паузата се проточи на партньора ви ще изглежда, че изобщо няма да продължите да танцувате с него. Това предизвиква безпокойство и гняв и насърчава протеста. В резултат на това възниква конфликт.

Какво може да бъде по-лошо?

Има още едно ниво на дистанциране, което е смъртоносно за връзките: когато партньорът се превръща в камък - мълчалив и напълно неподатлив на опитите да го достигнете. Това е пълен разпад на емоционалната връзка, липса на участие във връзката. Едно от правилата на обичта е: всякаква реакция е по-добра от никаквата.

Каменното мълчание е най-екстремната версия на дистанциране и неотзивчивост. Използваме го, за да отрежем емоциите, да замръзнем, да изтръпнем. Но ако един партньор напусне дансинга, танцът вече не може да продължи. Останалият партньор е потопен в непоносимо чувство за незначителност и безполезност.

Каменното мълчание причинява емоционална криза, която обикновено води до изгаряща ярост или до най-дълбока тъга. Старото правило на етикета: „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, не казвай нищо“ е един от най-вредните съвети в контекста на любовните отношения. Ключовата дума тук е „нищо“. „Нищо“ е, че напускаме партньора си, ако постоянно се отдръпваме, заглушаваме го или нея и не отговаряме.

Как възрастните стават беззащитни деца

Преди години психологът Ед Троник от Университета на Масачузетс демонстрира ефекта на мълчанието на камъка в серия от забележителни експерименти с майки и бебета. Майката гледа детето, говори и си играе с него. След това, при знак на учения, тя млъква и замръзва неподвижно, лицето ѝ става празно, без да изразява нищо.

По правило бебето бързо усеща липсата на емоции и започва да се опитва да развълнува майката: отваря широко очи, протяга ръка към нея, докосва я. Ако майката продължава да мълчи, детето става много възбудено и изисква внимание. Ако това не доведе до резултат, то се отвръща от майка си и след няколко минути избухва в отчаян плач. Невъзможно е дори да се гледа.

Когато са изправени пред такава ужасна ситуация, както седеммесечното дете, така и петдесетгодишният възрастен реагират по един и същи начин. Джон Готман и други учени отбелязват, че мъжете избират каменната реакция на мълчание по-често от жените. Това може да се дължи на факта, че мъжете са по-малко способни да се справят със силните емоции на привързаност и по-бавно се възстановяват от стреса.

Някои учени също отбелязват, че мъжете са по-склонни към избягване, а мълчанието им е крайна проява на този тип поведение във връзките. Стресът на партньора се засилва от парадокса, че неговият или нейният любим човек е физически близо, но емоционално далеч. Това несъответствие унищожава всяка надежда, че връзката може да бъде възстановена.

Ако цикълът на агресивна критика и упорито мълчание започне да се повтаря по-често, той пуска корени и става определящ във връзката. Такива епизоди са толкова вредни и разрушителни, че всички положителни моменти и действия престават да се вземат предвид и губят значение.

Помнете за тези разрушителни сили и не ги допускайте във вашето кътче на топлина, доверие и спокойствие.

Източник: blog.mann-ivanov-ferber.ru