В света съществуват природни загадки и с тях са свързани много човешки трагедии, мистични и зловещи събития. Ето 8 от тях, за които може и да сте чували, но не знаете подробностите:

Бермудският триъгълник

Бермудски триъгълник

За най-мистериозното и зловещо място в Атлантическия океан - Бермудския триъгълник, се говори от стотици години. Но изглежда, че дори съвременната наука с нейните невероятни постижения не може да разгадае този феномен. Умовете на известни учени се борят за тайните на това прокълнато място.

Дори Христофор Колумб и неговият смел екип, след като се качили на кораб в зоната на Бермудския триъгълник, почувствали нещо нередно. Изведнъж стрелката на компаса им подскочила, а пред тях се появила някаква странна светлина. Огненият сноп, който паднал във водите на океана, всял страх у екипажа. Колумб решил да не се застоява на това място и отплавал надалеч.

Бермудският триъгълник продължава да вълнува света с трагични истории. В това отношение Колумб все пак е имал късмет, което не може да се каже за френския кораб „Розали“, който е открит през ноември 1840 г. близо до Бахамските острови. Всичко на кораба било непокътнато и в идеален ред, липсвал само екипажът. Единствената жива душа била едно канарче, отслабнало от глад, което логично не можело да разкаже нищо за случилото се.

Дори в наши дни в района на Бермудския триъгълник с дяволска редовност изчезват параходи, яхти и дори моторни лодки. А още през миналия век започнаха да изчезват и самолети.

Доста трудно е да се каже кога ще разгадаем зловещите тайни на Бермудския триъгълник. Това все още е място в Атлантическия океан, което плаши и ужасява хората и до ден днешен.

Стоунхендж

Стоунхендж

Вероятно всеки уважаващ себе си англичанин се гордее с тази забележителност. Стоунхендж, уникална и загадъчна структура само на стотина километра от Лондон, е национална реликва, която предизвиква патриотична сълза на съчувствие дори у високопоставен джентълмен. Хората още от детство вярват в приказката, че великият магьосник Мерлин на могъщите си рамене е влачил огромни камъни от Ирландия, за да построи гигантска кръгла ограда от блокове.

Историята за произхода на Стоунхендж е любима тема на разгорещени дебати между археолози, теолози и дори уфолози. Говори се, че в района на постройката забелязани наблюдения на НЛО. И то неведнъж. Възможно е предполагаемите извънземни да имат отдавнашен интерес към Стоунхендж.

Учените не могат да си обяснят как древните хора са успели да го построят. И постепенно стигат до извода, че това не е станало без намесата на извънземни сили.

Известно е обаче само едно: през неолитната епоха този паметник е служил за място за погребение на хора. Тук са открити повече от петдесет човешки останки.

Чудовището от Лох Нес

Езерото Лох Нес

Шотландците почти обявиха война на първокласните англичани, които вече бяха навлекли бойните си килтове, когато разбраха какви пакости им готвят съседите им. През 1933 г. на британците изведнъж им хрумва идеята най-сетне да открият чудовището от Лох Нес, да го заколят като кит, а трупът да изложат в Природонаучния музей в Лондон. И възмущението на шотландците нямало граници, те били вбесени от чудовищната идея на англичаните.

Всички те се изправили като един в защита на уникалния езерен обитател. Дори не се смутили от факта, че никога не са виждали това чудовище. Всъщност чудовището от Лох Нес отдавна се е превърнало в национална гордост, в забавление за въображението на много поколения от суровата Шотландия. Все пак англичаните се отказали от идеята си.

„Нисаг“ - така наричали древните келти, според някои исторически източници, тайнствения обитател на езерото. Съвременните жители го наричат с нежното име Неси. Учените все още са измъчвани от научни терзания: наистина ли съществува това чудовище?

Многобройните свидетелства на хора, че водите на езерото са набраздени от огромно чудовище, подобно на дракон, на пръв поглед не дават никакво основание за съмнение в това. В негова полза са и стотиците снимки, които фиксират редовната разходка на чудовището. Имало обаче учени, които отправили смело предизвикателство към гордите шотландци - приятели на чудовището от Лох Нес.

Някои от тях твърдели, че мистериозното същество е огромна есетра. Други пък били на мнение, че езерото е обитавано от гигантски динозавър. С течение на времето и двете версии се спукали като сапунен мехур. Първо, есетрата не живее толкова дълго, и второ, динозавърът отдавна щеше да е изпънал или ноктите си от глад. Просто нямаше да има достатъчно храна за него в едно малко езеро.

Холат-Сяхил - планината на мъртвите хора

Хората от племето манси избягват това място. И с тих ужас шепнат: „Холат-Сяхил“. Тази планина на мъртвите, разположена в най-отдалеченото и труднодостъпно място на Свердловска област, пази не една и две мрачни тайни. Тук постоянно са намирани убити, измъчвани хора, хванати в смъртоносен капан. През 1959 г. тук се отправя група опитни туристи, водена от Игор Дятлов. Пътуването през Подполярен Урал започнало успешно, хората били весели, никой не се оплаквал от нищо. Скоро туристите стигнали до планината Холат-Сяхил и направили почивка, за да пренощуват. Но през нощта се случило нещо ужасно: за кратко време цялата група мистериозно загинала.

Издирването на Дятлов и другарите му продължило около половин месец. А когато ги намерили, се появила ужасна картина: сякаш някой кръвожаден и жесток човек бил организирал тук истинско клане. Разпръснатите по снега вещи на туристите свидетелствали за опита за прибързано бягство.

Днес има много версии за смъртта на групата на Игор Дятлов. Някои твърдят, че за трагедията са виновни извънземни. Други подозират местните шамани, на които явно не им е харесало присъствието на чужденци в близост до свещената планина. Все още обаче няма ясен и точен отговор на въпросите, свързани с трагедията в Планината на мъртвите.

Снежният човек (Йети)

Йети

Никой досега не се е срещал лице в лице със снежния човек, а много учени само мечтаят за тази дългоочаквана среща. Досега те са успели само да констатират огромните следи, оставени от Йети, или да заснемат бягащия му силует.

Интересът към „дивия човек“ се заражда в царска Русия. През 1907 г. ученият-зоолог Виктор Хохлов провежда своите изследвания. И според него на територията на Казахстан обитава първият човек от Азия, по външен вид много приличащ на Йети.

Истинските учени, въоръжени със знания, все още се опитват да открият историята за произхода на Йети. Снежният човек се е превърнал в обект на най-неочаквани, почти фантастични хипотези.

Например професор Поршнев твърди, че Йети е неандерталец, оцелял по чудо. А японският учен Небука със завидна упоритост доказва, че снежният човек е огромна хималайска мечка. Финландците стигат най-далеч. Научните умове на Суоми говорят съвсем сериозно за извънземни, които, след като са били в кожата на Йети, се връщат на своята планета.

Други изследователи - доста уважавани учени - си спомнят за Мишел Нострадамус, който ни предупреждава за раждането на хибрид между човек и животно. В разгорещения научен спор американците наливат масло в огъня, като обещават награда от 1 милион долара за заловен жив Йети. Но въпреки всички усилия Йети си остава неуловима загадка на природата и не се знае докога ще бяга от нас, показвайки косматия си гръб.

Изчезналият влак

Те се качват весело на влака, очаквайки удоволствията от пътуването. Камбаната на гарата удря приветливо - и приятелският екип от пътници се отправя на пътешествие. Трябва да се отбележи, че всички разходи за това пътуване са покрити от Римската железопътна компания и компанията „Санети“. Те осигуряват на пътниците, които наброяваха около сто души, безплатен комфорт. Влакът, с енергично тракане на колелата, се приближава до тунела, изсечен в скалите на Ломбардия.

Пътниците, разговаряйки щастливо, не подозират каква ужасна съдба ги очаква съвсем скоро. Именно в тази зееща дупка целият влак с пътниците изчезва безследно. Само двама от тях обаче успяват да скочат от стъпалото в последния момент. Изведнъж почувствали нещо нередно в стомаха си. А влакът с вагони просто изчезнал в тунела. Годината била 1911 г.

Според учените влакът може би е попаднал в паралелни светове, заседнал е във времеви цикъл и се е превърнал в призрак. И от време на време се появявал на гарата в облак от гъст черен дим.

Интересно е да се отбележи, че през 1840 г. д-р Хосе Саксино, психиатър, който живеел в Мексико сити, прави много любопитен запис в дневника си:

„В градската болница бяха приети 104 души. Диагнозата беше масово умствено объркване. Една и съща при всички тях. Рядко срещано явление! Пациентите се държаха неадекватно, не разбираха обръщението към тях. Това обаче бързо се разреши: оказа се, че всички новоприети не са нито мексиканци, нито испанци. Оказа се, че са италианци!“ Оказало се също, че пациентите са пристигнали в Мексико с влак. Това било невероятно! Гостите от бъдещето явно били разстроени. Според някои слухове нямали друг избор, освен да се установят в Мексико, да създадат семейства и да забравят завинаги кошмара на влака-призрак.

Експериментът Филаделфия

Дори и сега, след много години, американските военни запазват пълно мълчание за прословутия експеримент „Филаделфия“. По-късно той е преименуван на експеримента „Дъга“. Американският кораб „Елдридж“ ще влезе в историята на САЩ през 1943 г. като съоръжението, където е извършена първата в света секретна работа по телепортация на хора.

Проектът на д-р Джон фон Нойман обещавал примамливи перспективи за военните: създаването на невидим военен кораб - своеобразен „летящ холандец“ - променяло радикално ситуацията в света. Тайно обаче всеки от високопоставените участници в експеримента осъзнавал, че рискът е много голям. Но това не им попречило да помахат за сбогом на съдбата на екипажа на разрушителя „Елдридж“.

Първият експеримент се провежда на 20 юли 1943 г. Два огромни електромагнитни генератора, монтирани на разрушителя, дали неочакван ефект.

Целият екипаж, заедно с кораба, изчезнал от погледа за цели петнадесет минути. Успехът вдъхновил ръководителите на проекта. Без да обръщат внимание на състоянието на екипажа, експериментът бил повторен отново. Но тогава нещо се объркало. Ескадреният миноносец бил спешно изтеглен на буксир.

По време на експеримента са оцелели не повече от двайсет моряци. Това бяха шепа оцелели от екипаж от почти двеста души. Когато „щастливците“ се върнали у дома, били неузнаваеми. Изглеждали много странно и били загубили спомените си. Говори се, че един от моряците изчезнал пред очите на семейството си. Той преминал през стената и сякаш паднал под земята. Никой никога повече не го е виждал...

Киштимски Альоша

Тази история е толкова покрита със слухове, че започваш да се объркваш къде е измислицата и къде е истината. Според някои сведения, които по-често идват от устата на уфолози, марсианското момче се е появило в уралското село Каолинови край град Киштим не случайно. И дори, може би, с определена мисия. Но Альоша, както го наричаше Тамара Просвирина, добродушна жителка на селото, очевидно не знаеше нищо за това. И възрастната жена се радваше, че е намерила край местното гробище едно неразбираемо същество, високо около 20 сантиметра.

За нашите стандарти то било истински изрод: вместо уши, то имало дупки, устата му била прорязана с два зъба вътре. Върху миниатюрното тяло с невероятна белота нямаше пъп, очите, които сякаш се намираха в дълбините на главата, бяха постоянно отворени. Въпреки това жената обичала домашния си любимец и го хранела само с мед, мляко и кондензирано мляко.

Разбира се, странното поведение на Тамара Просвирина не останало незабелязано от съседите ѝ. В крайна сметка тя се озовала в психиатрична болница, а всяка среща с лекаря завършвала със сълзите на жената, която все повтаряла, че вкъщи има нехранена Альошка.

Докато жената била в болница, крадец проникнал в къщата на Просвирина и намерил мъртъв чудак, който вече бил успял да се превърне в мумия. Без да се замисля дълго, той я взел със себе си. Полицията, която един ден дошла в дома му, дълго недоумявала: защо крадецът е държал мумията в хладилника? Попаднала в ръцете на местните криминалисти, Альошенко станал обект на внимателно изследване. И се установило, че той не е човек, а представител на извънземна цивилизация. Така се родила легендата за Альоша Киштимски - момче от непозната планета.

Тази версия обаче била опровергана от учените. Те единодушно твърдели, че по всяка вероятност „извънземното“ е било реален човек и е било болно от прогерия - преждевременно стареене. Като пример те посочиха случая с едно беларуско момиче, което на 26-годишна възраст се превърнало в грохнала баба.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Наистина ли част от Европа ще изчезне: Учени предричат апокалипсис до 2099 г.

Автор Антония Михайлова