Автор
Антония Михайлова

Майките също плачат: Трябва ли да показваме емоции пред децата си, когато сме тъжни

Всяка майка носи със себе си не само отговорността за отглеждането на детето, но и неизбежния товар на своите емоции, които понякога могат да бъдат трудни за овладяване. Въпросът, който поставя съвременната родителска философия, е: Трябва ли да споделяме тези емоции с децата си?

Наследството от миналото ни учи, че родителят трябва да бъде стабилен стълб на сила и сигурност, като се избягва всяко проявление на слабост пред детето. Вярванията, че сълзите могат да плашат или натоварват детето, дълго време са били вкоренявани в обществото, така че да вярваме, че родителите трябва да бъдат непреклонни. Въпреки това в съвременния свят на родителството този подход претърпява трансформация. Според Диана Машкова - психолог и майка на пет деца, откритото осъзнаване и изразяване на собствените емоции не само че е изцелително за родителите, но и безценен урок, който можем да дадем на децата си.

Защо трябва да изразяваме емоциите си?

Разбира се, тук не говорим за емоции под формата на крясъци, чупене на чинии, истерични ридания от страна на майката или бащата. Безспорно такива сривове наистина плашат децата и ги убеждават, че родителят не може да се справи с проблемите. Децата, които често са свидетели на подобни състояния, постепенно се научават да крият своите преживявания и проблеми от родителите си, за да не ги разстройват или тревожат. Тук става дума за онези емоции, чието изразяване не е слабост, а сила. Когато една майка показва чувствата си открито, тя не само дава пример на детето как да разпознава и управлява собствените си емоции, но и създава пространство за по-дълбоко разбиране и състрадание в семейството.

Много съвременни майки вече осъзнават, че фрази като „Спри да плачеш“ или „Не бъди ядосан“ не помагат на децата да се справят с емоциите си. Напротив, те ги затрудняват в изразяването на собствените им чувства. Когато майката казва: „Разбирам, че си ядосан“ или „Ти си разстроен“, тя не само че помага на детето да осъзнае емоциите си, но и го учи да бъде честно със себе си и с другите.

Какво да правим, когато сме емоционално разстроени?

Майките често изпитват вътрешен конфликт, когато се разстройват пред децата си. Как да им обясним, че е нормално да чувстваме болка или тревога, без да ги натоварваме с нашите проблеми? Решението не е да крием чувствата си, а да бъдем открити и честни с тях, като вземем предвид възрастта и възприятията им.

Ако една майка изпитва стрес или болка, тя може да обясни на детето си, че:

„Плача, защото съм уморена и трябва да си почина.“

„Това е обикновен спор с татко, но не се притеснявай – ние се обичаме и всичко ще бъде наред.“

„Тревожа се за баба ти, тя е болна, но ние ще намерим лекар, който ще ѝ помогне.“

Подобни отговори не само облекчават страха на детето, но му помагат да разбере, че в света на възрастните също има трудни моменти и че е нормално да изпитваме различни емоции, категорична е Машкова.

Как да превърнете детето си в най-добрата версия на себе си в 5 стъпки
МАМА И ДЕТЕ
Автор Антония Михайлова

Как да превърнете детето си в най-добрата версия на себе си в 5 стъпки

Автор Антония Михайлова

Какви са ползите от този подход?

Когато майката показва своите емоции и ги изразява по здравословен начин, тя учи детето си на емоционална интелигентност. Детето не само че се научава да идентифицира и изразява своите чувства, но и разбира, че не трябва да ги потиска, защото това може да доведе до психологически проблеми.

Възрастните, които като деца са били възпитавани в потискането на емоциите си, често имат трудности в изразяването на състрадание или в разпознаването на чувствата на другите. Това може да усложни взъимоотношенията им в зряла възраст.

Да бъдеш открит и честен с детето си относно собствените си чувства е един от най-ценните уроци, които можеш да му дадеш. Чрез този подход майката не само изгражда емоционална интелигентност у детето, но също така укрепва доверието и разбирането в семейството, което е основата за на всяка здрава връзка. В крайна сметка да покажеш слабост понякога е не само нормално, но и необходимо за изграждане на силни и здрави отношения с децата.