Все по-рядко чуваме нежния шепот на влюбени. Втренчени в телефонните екрани, животът се изплъзва пред очите ни с бясна скорост и докато се усетим, вече сме пропуснали моментите, които са могли да ни направят щастливи.

Избирайки несъзнателно самотата, с времето става все по-трудно да открием човека, с когото да делим мълчанието.

Време е да направим своя собствена революция. Любовта разполага с огромен арсенал и остава наш верен съюзник. Тя със сигурност ще ни подкрепи в нуждата да се върнем към реалността. Защото по-велико нещо от живия живот няма. Време е да свалим маските, зад които се крием, за да се погледнем отново в очите. Истината винаги е простичка и колкото повече я украсяваме с мобилни приложения, толкова по-лъжовна става.

Проява на разум е да правим настоящето по-красиво място - с действия, с отношение, с целеустременост. Благодарение на емоциите, можем да изпитаме истинската наслада, когато постигаме нещо. Победите ни карат да се почувстваме значими, да се възприемем като завършени личности.

Дните са ни дадени, за да вършим добри дела и колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-ясен става смисълът. Животът е пълен с разочарования, но именно неговата непредвидимост трябва да ни мотивира да се борим в името на собственото си благополучие. То става достижимо чрез общуването с другите. Останем ли затворници на страховете и предубежденията, със сигурност няма да се случи нещо съществено.

Време е да спрем да се тревожим за онова, което не зависи от нас, и да се изправим лице в лице с предизвикателствата, чрез които можем да докажем на света, че до един има с какво да заслужим уважение.

Време е бунтът в душите ни да пребори измислената тъга, страха да бъдем обичани и измамното спокойствие оковите, които си поставяме сами. Защото няма нищо по-важно от свободата да бъдем себе си, няма нищо по-красиво от това да разговаряме оживено в някое кафене, да се смеем заедно, да се прегръщаме, да се обичаме…

Близостта с някого не просто ни кара да се чувстваме потребни. Кара ни да не се чувстваме като самотни воини в битките, които си струва да водим в името на любовта. Побеждавайки нагласата си да притежаваме някого или нещо, душите ни ще имат пълното право да тържествуват, далеч от прегръдката на убийствената интернет-самота.

В името на самите нас, време е да се събудим и да започнем най-после да го живеем този живот!