Все по-често говорим за психичното здраве на възрастните, но какво се случва с децата? Те също изпитват тревожност, стрес, самота и несигурност – понякога тихо, без да могат да го изразят с думи. Детството не е застраховка срещу психични трудности, а грижата за менталното здраве трябва да започне рано, с внимание, разбиране и активна подкрепа.
Как да разпознаем, че едно дете страда емоционално? Кои са факторите, които влияят на неговото психично благополучие и какво могат да направят родителите, учителите и специалистите?
Ето какво сподели с нас Гергана Бухова – психолог и специалист по детско развитие:

Менталното здраве е неразделна част от цялостното благополучие на детето. То включва емоционалното, психологическото и социалното му състояние – способността да се чувства прието, разбрано и в безопасност както у дома, така и в училище и в обществото. Здравото психическо състояние позволява на децата да изграждат положителни връзки, да се справят с трудностите и да развиват увереност в себе си и света около тях.

Едно психически здраво дете може да изразява емоциите си по конструктивен начин, да създава и поддържа пълноценни отношения с връстници и възрастни. То е способно да се справя със стресови ситуации, без да изпада в силен емоционален дистрес. В основата на това здраве стоят стабилните отношения – усещането, че е обичано, прието и защитено, особено от най-близките възрастни в живота му.

Емоционалните затруднения при децата често се проявяват чрез промени в поведението и физическото състояние. Родителите и възрастните около детето трябва да бъдат особено внимателни при:

• Рязка промяна в настроението или поведението – например, общително и весело дете става внезапно агресивно или затворено.
  

• Психосоматични оплаквания – болки в корема, главоболие или други физически симптоми без медицинска причина.
  

• Проблеми със съня – безсъние, чести събуждания или прекомерна сънливост с усещане за умора.
  

• Изменения в хранителния режим – загуба на апетит или прекалено хранене.

  Тези признаци често са външен израз на вътрешни трудности, с които детето не знае как да се справи само.

Децата с емоционални трудности често показват:

• Липса на концентрация и лесно разсейване.

• Отказ от участие в дейности при първата трудност.

• Повишена тревожност, особено при раздяла с родителите.

• Страх от провал и от правене на грешки – нещо напълно естествено в процеса на учене и израстване.
  

Тези състояния оказват влияние върху самочувствието на детето и могат да го направят по-уязвимо в социален и образователен план.

Семейството е първата и най-важна среда, в която детето се изгражда. Когато семейната атмосфера е стабилна, предвидима и изпълнена с уважение и внимание, детето се чувства сигурно. Дори когато конфликтите между родителите не се случват пред детето, то усеща напрежението – често дори на несъзнавано ниво.

Макар съвременното родителство да залага на по-либерални подходи, децата имат нужда от ясни граници и структура. Те се чувстват сигурни, когато знаят какво могат да очакват – какви са последиците от действията им, какви са правилата и какво следва, ако те бъдат нарушени. Когато няма ясни граници, детето често проявява предизвикателно поведение именно в търсене на тази сигурност.

Макар че е важно родителят да бъде близък и достъпен, неговата основна роля не е тази на приятел, а на водач и отговорен възрастен. Родителят носи отговорността за здравето, възпитанието и сигурността на детето. Това не изключва съпричастността и емоционалната близост – напротив, здрава връзка се изгражда чрез емпатично слушане, приемане на емоциите и подкрепа без осъждане.

Когато детето реши да споделя, важно е родителят да го изслуша без прекъсване, без прибързани съвети, а просто да бъде до него – с внимание и разбиране. Това създава доверие, при което детето знае, че е чуто, прието и обичано.

Кои са най-честите грешки, които възрастните правят, без да осъзнават, че вредят на детското психично здраве? До каква степен дигиталният свят (социални мрежи, видеоигри, интернет) влияе върху психическото благополучие на децата? Как да насърчим децата да споделят, когато не се чувстват добре емоционално? Чуйте в разговора ни с Гергана Бухова.

Кой е днешният ни гост накратко: Гергана Бухова е психолог в София с над 10 години опит. Прилага широк набор от методи в практиката си, като например ЕМДР терапия, арт терапия, пясъчна терапия, приказкотерапия, терапевтично писане, НЛП техники и други. Извършва индивидуални психологически консултации и психотерапевтична дейност с възрастни и деца. Провежда групова работа с деца за развитие на емоционална интелигентност чрез приказки и арт терапия. Провежда диагностика на детско развитие посредством проективни тестове. може да бъде полезна по проблеми, свързани с:
Тревожност и тревожни разстройства;    Депресивни разстройства;    Проблеми със самооценката - ниска самооценка, неувереност, липса на самочувствие;    Трудности и/или конфликти във взаимоотношенията – партньорски, семейни, работни, родител - дете;    Травматични събития и преживявания;    Страхове, фобии, натрапливости;    Работната среда, конфликти, стрес и бърнаут;    Проблеми със съня и хронична умора;    Неудовлетвореност, липса на мотивация, усещане за несправяне;    Раздяла, скръб, житейски промени;    Самопознание, развитие и самоактуализация.
ОбразованиеПрез 2014 г. завършва магистърско обучение по специалност Организационна и социална психология, а по-късно и следдипломна професионална квалификация по Консултативна психология.Квалификации• Член на Българско общество по Аналитична психология, К. Г. Юнг, където специализира психотерапия с аналитична насоченост.• Завършва обучение за консултант по ЕМДР терапия и арт терапия;• Треньор по групово – динамичен психотренинг и специалист Център за оценка и развитие, НЛП практик, приказкотерапия, пясъчна терапия, терапевтично писане.
БиографияКъм момента Гергана Бухова развива своята частна индивидуална практика в София в кабинет за психологическо консултиране и психотерапия Отвътре навън. Осъществява групови занятия за деца за развитие на емоционална интелигентност посредством методи и техники от приказкотерапията и арт терапията. Владее английски език.