Споделяме с вас личния опит на Гретчен Рубин – един от най-влиятелните съвременни изследователи на щастието, която преминава през "синдрома на отворената врата" (не, не е празно гнездо!) и споделя най-ценните си уроци със своята общност:

Често се замислям за ролята на майката в съвременното общество. За мен времето с децата е свещен момент да спра за миг в хаоса на ежедневието, да осъзная колко много получавам от тях и да погледна с благодарност към моята майка и другите силни женски фигури в живота ми.През последната година моите отношения с двете ми дъщери се промениха из основи. Докато и двете отлетяха от дома, аз навлязох в това, което обществото обикновено нарича "етапа на празното гнездо" – онова време, което всяка майка очаква със смесени чувства.Но знаете ли какво? Реших да погледна по различен начин на този преход и да го преименувам като "етапа на отворената врата". Защото "празното гнездо" звучи толкова... тъжно и окончателно. "Отворената врата" носи обещанието за нови възможности, за идвания и тръгвания – както за моите дъщери, така и за мен и съпруга ми. Това променя всичко, нали?

И така, докато прекрачвахме към този нов етап на "отворената врата", исках да споделя с дъщерите си някои от уроците, които съм научила по трудния начин през годините. Днес споделям същите тези уроци с вас, скъпи читателки.

1. Не бързайте да прогонвате тъгата

Призовавам ви, мили майки, престанете да казвате "Няма нищо страшно!", "Всичко ще бъде наред!" или "Не се страхувай от..." на децата си! Отне ми години да осъзная колко безполезни са тези фрази. Опитвах се да развеселя моите момичета, но те всъщност се чувстваха още по-зле.

Истинският обрат настъпи, когато започнах да казвам неща като: "Звучи, че наистина си се притеснила на това контролно", "Виждам, че думите му наистина те нараниха" или "Да, умножението наистина може да бъде трудно в началото".

Тайната, която открих: Правим хората по-щастливи, когато първо признаем, че в момента не са щастливи. Колко просто и същевременно революционно, нали?

2. Разкрийте двете лица на любовта

Дълго време бях объркана от един родителски парадокс. Обичам дъщерите си безумно, такива каквито са... и въпреки това постоянно ги насърчавах да се усъвършенстват. Противоречиво, нали?

И тогава разбрах нещо фундаментално: Истинската любов има две страни – тя е едновременно безусловна и взискателна. Любовта те приема точно такъв, какъвто си, но същевременно вижда потенциала ти и очаква най-доброто от теб. За мен това беше безценно откритие!

3. Първо сложете своята кислородна маска

Като жени често поставяме нуждите на всички останали пред нашите собствени. Но като майка открих една важна истина – когато започнах да се грижа по-добре за себе си, станах по-добър родител.

Когато си позволявах пълноценен сън вместо да довършвам домакинските задължения до полунощ, когато си давах повече време за преход между задачите, когато запазвах чувството си за хумор въпреки хаоса – моите дъщери магически ставаха по-спокойни и по-щастливи.

Ето важната равносметка: Не можем да променим другите директно. Но когато променим себе си, нашите отношения се трансформират – и това неизбежно променя и другите около нас.

4. "Дните са дълги, но годините са кратки"

Най-важният урок дойде при мен преди няколко години, когато дъщерите ми бяха съвсем малки.

Спомням си как се опитвах да обясня странния парадокс, който преживявах: Една натоварена събота се точеше безкрайно. Денят, изпълнен с готвене, чистене, занимания с децата, караници, сълзи и смях, никога не свършваше... но изведнъж втори клас беше зад гърба ни!

Лежах сутринта в леглото, смазана от всичко, което трябваше да свърша до вечерта – но ето, че минаваше лятото, после есента, после зимата и преди да се усетя, моето малко момиченце вече не искаше да я целувам за лека нощ пред приятелките ѝ.

След много опити да формулирам това чувство, най-накрая успях: Ние, майките, живеем в два паралелни времеви потока – дните са безкрайно дълги, но годините профучават като миг.