Външно съм високофункционален специалист, майка, партньор, приятелка и дъщеря, справяща се на всички фронтове, но вътрешно съм тъжна и много неща ги правя автоматично. Поради образованието си бях склонна да обяснявам това със субдепресивно състояние, да свързвам унинието си със сезонни обостряния, да обвинявам за всичко претоварването на работа. Обичайният начин за справяне - почивката - не промени нищо, споделя психологът Инга Адмиралска. Но, по някаква причина, всички страдания преминаха за миг, веднага щом предприех някои промени, включих се в нов бизнес, започнах да спортувам.

„Безсимптомната“ житейска криза

Що за състояние е това, в което можеш да работиш добре, но не си способен да бъдеш щастлив? Единственият начин да се обясни подобна динамика е да се признае, че това не е нищо повече от криза, но по някаква причина протича без симптоми, „без температура“. 

Тези състояния са много демотивиращи, тъй като в тях няма достъп до спомени за това колко е прекрасно да се живее и колко е интересно да се работи. Те са лепкаво блато в сиво-зелени тонове. Поглеждайки назад, мога ясно да идентифицирам признаците на този застой. Знаеш, че можеш да поемеш контрол над ситуацията и да пуснеш в живота си обновлението, от което толкова се нуждаем. 

Лесно е да работиш над себе си, когато нуждата от промяна е разпозната и изразена с ясни симптоми - недоволство, специфични нужди и локализиран дискомфорт. Когато вече е ясно къде боли и е въпрос само на правилното хапче, или прецизно подбрано решение на проблема. 

Но какво да правим, ако нуждата да променим всичко и да влезем в нов кръг е слабо изразена и не може да преодолее прага, след който може да бъде разпозната? В този случай човек е в застой, преживява мудна, вяла житейска криза. Но не може да направи нищо, защото неговият лекар не е успял да определи къде вътре го боли. Нека се опитаме да съберем признаците, по които можете да определите този застой и да започнете да се движите, без да чакате „възпаления“ и „усложнения“.

Първият симптом

Когато се получи стесняване на репертоара от удоволствия, с които преди сте се наслаждавали, стимулирали или релаксирали. Например, преди време вашият репертоар включваше ходене на кафене, гледане на хубав филм, разходка в парка, слушане на любимата музика, приготвяне на интересно ястие, посещение на приятели, йога или джогинг. А сега от този списък остават само хапване на торта в кафене и гледане на филм и това „сега“ продължава от толкова дълго, че всъщност не разбирате как „преди“ сте имали толкова свободно време да посещавате приятели, да ходите в парка и да тичате. 

В резултат на това в живота ви има толкова много удоволствия количествено, колкото и преди, но качеството им е станало по-малко „солено“. Ако преди периода на застой сте имали, да речем, 10 удоволствия седмично и всички са били различни, сега също са 10, но те се свеждат до 5 парчета торта и 5 гледания на филми. Изходът от тази ситуация е там, където е входът. 

Запишете си всички удоволствия, които познавате (и може би дори актуализирайте репертоара си) и ги изпълнявайте едно по едно или смесено. Можете дори да внесете елемент на изненада, като поставите листчета с имена в шапка и ги издърпате на сляпо.

Вторият симптом е „изпуснатият“ режим

Например, преди сте ходили на уроци по вокал или балет или сте плували в басейн. Опитвали сте се да не пропускате тренировки и сте получавали много удоволствие от движението и физическата си сила. Но сега или ги пропускате със същата редовност, с която сте ходили, или сте ги изоставили напълно. 

Същата картина се наблюдава и с ежедневието (то е започнало да ви носи по течението  и не можете да хванете и оправите графика си за сън и бодърстване). И диетата (започнали сте да се храните в движение, спрели сте да отделяте специално място и време за това, забравяте да погледнете чинията си по време на хранене). 

За да се измъкнете от това блато, е важно да възобновите дейностите, свързани с графика ви, и да си осигурите мрежа за подкрепа. Занятията могат да бъдат стари, ако все още можете да се поберете в балетните си клинове, или нови - малко румба или танго могат да ви вдъхнат живот. 

Третият симптом е загубата на мечтите 

Това е отделна и много важна дейност. Когато човек каже, че не си спомня последния път, когато е мечтал, това е много тревожен знак. Под мечта не визирам намерението да си купите по-мощна прахосмукачка от тази в килера. А процес, който ви вдъхновява, насърчава ви да се движите, носи ви радост. Да мечтаете как засаждате храстовидни рози в лятната си вила и почти ги помирисвате, да мечтаете за разходка край морето и да рисувате миди в тетрадка. Да мечтаете за дете и да сгъвате ръце, сякаш го люлеете... Да мечтаете означава да вдишате малко повече въздух и да се озовете в широко въображаемо пространство, с което сте свикнали, докато сте живели в блатото на рутината. Мечтанието е важно, така че ако отдавна не сте правили това упражнение, направете го.

Четвъртият симптом

Сив фон на настроението ви. Изглежда, че се смеете, общувате с удоволствие и показвате различни дейности. Но ако премахнете всички тези фигури от фона, тогава зад тях се разкрива нещо безрадостно. Тази тъпа сянка ви съпътства в моменти на самота, затова се опитвате да я избягвате, без да го осъзнавате.

Всъщност опитите да не бъдете сами със себе си са петата проява на „асимптоматична“ житейска криза

Дори когато сте сами, телевизорът и радиото ви са включени, хората мърморят нещо от екрана на компютъра. Свободното време е изпълнено със сърфиране в интернет, превключване на телевизионни канали или изморителни срещи с приятели, които не носят нищо друго освен досада от загубеното време. 

Трудно и страшно е да бъдеш сам със себе си, затова несъзнателно го избягваме, запълваме празнотата с каквото и да е, всякакви опаковки от бонбони и глупости. Един от изходите от тази ситуация е да започнем медитативна практика, която ни учи да се срещаме със себе си и вътрешната празнота. Тази празнота може да бъде източник на сила, вдъхновение, радост. Но ние се страхуваме от нея, което е напълно естествено, тъй като фонът на настроението е обагрен в сиви тонове и  тишината е плашеща, защото толкова много наподобява самота. 

Медитацията може да бъде всякаква - танцова, вокална, двигателна. Може дори да бъде едноминутна медитация, основното е тя да е редовна. Много е важно да разберете защо прибягвате до този инструмент, да държите формулирана цел пред себе си. Например, „Искам да различа собствените си нужди и желания зад външния шум“. Или „Искам да постигна вътрешен баланс“. „Искам да подредя настроението си“. 

Това са петте симптома на „асимптоматичен“ застой, при който имаме остра нужда от промяна, но не можем да открием в себе си желанието да действаме, защото външно всичко изглежда добре, както обикновено. Първите три симптома са по-очевидни и по-лесни за забелязване, последните два са толкова вплетени в настоящия живот, че е доста трудно да се проследят. 

Достатъчно е обаче да започнете работа с първия признак - стесняване на репертоара от удоволствия и животът ви ще започне да се променя бързо. Много по-лесно е да започнете с радости, отколкото с упорит труд, нали? 

Източник: econet, Инга Адмиралская