Психолог отговори на въпроса как родителските забрани разрушават психиката на детето
Автор
Теодор Муховски

Психолог отговори на въпроса как родителските забрани разрушават психиката на детето

Родителските забрани за детето често се възприемат като нещо ужасно и необяснимо, дразнещо и, което е най-лошото, разрушаващо психиката. Родителите най-често се опитват чрез забраните да предпазят детето си, да направят живота му по-добър и безгрешен. Но невинаги всичко върви толкова гладко, колкото е планирано. Ето защо понякога забраните могат да унищожат психиката на детето. За всичко това ни разказва психологът Татяна Лашманова.

Родителските забрани могат да окажат отрицателно въздействие върху психиката на детето по няколко причини:

1. Неправилно обясняване на забраната

Може би си спомняте от миналото ситуации, когато родителите са отказвали да направят нещо, но на въпроса „Защо?“ сме получавали само отговора „Защото!“ и нищо повече. Какви чувства и емоции изпитахте тогава? Какво е било вътре във вас? "Аз, като се замисля, ясно си спомням недоволството и неразбирането на родителите ми. Защо не могат да ми отговорят? Защо не ми обясняват забраната си? Та нали се оказва, че те просто ми вредят? Точно такива и много други въпроси се въртяха в главата ми", отбелязва психологът.

„Понякога, когато не получавах ясен отговор, в мен се разгаряше гняв и исках да направя всичко срещу родителите си или в бъдеще да им откажа всичко“, споделя Татяна. Забраните могат да бъдат объркващи за едно дете. Ако то не разбира причината за забраната, това може да доведе до бунт или нежелание да се подчинява на родителите, както и до агресия и омраза (в зависимост от естеството на забраната).

2. Страх и безпокойство

Колко често родителите забраняват нещо? Веднъж годишно? Три пъти в месеца? Или това се случва постоянно? Честите забрани от страна на възрастните могат да започнат да пораждат у детето чувство на страх и тревожност. Въз основа на постоянните откази и забрани, то може да започне да се страхува не само да прави грешки, но и да поеме инициативата, да направи нещо. Детето може просто да се „прибере в ъгъла“, защото не може да направи нищо, а идеите му са лоши. Ако мислите, действията и желанията постоянно се възприемат негативно, тогава е по-добре изобщо да спре да мисли, действа и желае.

3. Ниска самооценка

Въз основа на втората точка за честите откази можем да отбележим и спад в самочувствието. Както споменахме по-рано, отказът от време на време може да доведе до липса на инициатива, но също така оказва голямо влияние върху самочувствието и увереността в себе си. Дете, на което постоянно се казва, че прави нещо нередно, ще започне да се съмнява в способностите си. То ще мисли за всички свои действия като за недобри. Ако действията му са лоши, значи то самото е „лошо“. По този начин се понижава самочувствието.

4. Конфликт с родителите

Забраните от страна на родителите в повечето случаи водят до конфликти с децата. Невъзможно е да не споменем и недоразуменията. В случай че родителят забранява нещо на детето си, възниква конфликт. За съжаление, този конфликт не винаги може да бъде разрешен, поради което се стига до допълнителни недоразумения. Това от своя страна може да доведе до стрес и емоционално напрежение.

5. Тайнственост и дефицит на доверие

Чувствайки се ограничено, детето може да започне да избягва да общува с родители, които го ограничават в собствените му действия, мисли и емоции. "Често се сещам за ситуацията на моя близка приятелка, която често е била ограничавана като дете. Той не е станал лош към семейството си или нещо подобно, просто е започнал да крие информация, която не е смятал за най-добра за родителите си. Започнал да има тайни от тях. В резултат на това отношенията им започнаха да се влошават", казва Татяна. Дефицитът на доверие води до влошаване на отношенията на доверие.

6. Липса на независимост

Прекомерните ограничения пречат на детето да развие самостоятелност и да взема собствени решения, което е важно за психологическото му развитие. Човек трябва да зачита самостоятелността на детето при справянето с неговите желания. Желанията трябва да се контролират и осъществяват така, че да се реализират желаните действия.

Най-добре е да се намери баланс между авторитета и свободата на детето, като се обсъждат причините за забраните и се свързват с интересите и чувствата на детето.

Мълчанието, което наранява повече от думите: Разрушителната сила на родителското игнориране
МАМА И ДЕТЕ
Автор Антония Михайлова

Мълчанието, което наранява повече от думите: Разрушителната сила на родителското игнориране

Автор Антония Михайлова