Нека поразсъждаваме... Колко често чуваме тези гневни въпроси в разгара на семейните скандали: „Каква нужда имам от теб? Какво ми даваш?“. Обикновено след тях следва списък с ковани пирони, кой прекарва повече време с детето, чия заплата е по-висока и от чия баба е наследен апартаментът.

Според законите на този жанр, чуждите усилия трябва да се обезценяват, а собствените усилия и страдания да се възхваляват и раздуват максимално. Изтощените и разочаровани партньори слизат до дъното.

Защо тогава хората живеят заедно?

Този подход е бил оправдан за определен исторически период. За онези времена, когато мъжът е трябвало да оре земята, а жената да върши всички останали многобройни домакински задължения, иначе просто не биха могли да оцелеят. Разпределението на ролите и ясно определеният принос на всеки е било жизненоважно.

Но съвременният живот се е отдалечил много от подобни реалности. Анализирайки живота и възможностите си в настоящето, всеки човек разбира, че може да се справи сам и то доста успешно. Просто трябва да си намери работа, която носи приемлив доход, а всичко останало се купува с пари. Готова храна, услуги за почистване, услуги за бавачка, таксиметрови услуги. А кавгите, с които партньорите се замерват в лицата, наистина не представляват стойност.

Но защо двойки се създават отново и отново?

И така, защо хората живеят заедно? Защо, въпреки постоянно променящата се цивилизация, която предоставя все повече възможности за автономно съществуване, двойки се формират отново и отново? Тук може би един от най-често срещаните отговори ще бъде заради инстинкта за размножаване.

Дълго време основателите на психоанализата са вярвали, че човек формира привързаност към друг в 2 случая - воден от глад, както бебето се стреми към майката като източник на храна и живот. Или воден от нуждата да задоволи сексуалното си желание, под влияние на инстинкта за размножаване. Но от средата на 20-ти век съществува и друга гледна точка. Редица психолози и психоаналитици, включително например Джон Боулби, основателят на теорията за привързаността, изхождат от факта, че човек формира привързаност към друг въз основа на критериите си за сигурност. Партньорът действа като сигурна опора за другия. В подкрепа на тази гледна точка можем да видим много двойки, които са се обединили и продължават да живеят заедно без идеята да имат деца.

Хората от всички възрасти са най-щастливи и могат най-добре да демонстрират талантите си, когато са уверени, че зад гърба си имат хора, на които имат доверие и които ще им се притекат на помощ, ако възникнат трудности. Тоест има хора, които им осигуряват сигурна база, от която да действат.

Факт е, че нуждата от привързаност към друг човек е толкова основна човешка потребност, колкото нуждата от храна или сън. С други думи, нуждата да се яде, да се спи и човек да не бъде сам е заложена за оцеляване на инстинктивно ниво. Да не оставаш сам за дълго време. Предпоставка за такава привързаност е доверието, способността да се разчита на партньора при определени условия, готовността на партньора да бъде такава сигурна опора, ако е необходимо.

Механизъм за формиране на привързаност

Намирането на партньор, подходящ за ролята на сигурна опора, се формира в детството. Ако в отношенията родител-дете майката успешно е изпълнявала тази роля, в зряла възраст човек знае как да „разпознае“ партньори, които са подходящи за такава подкрепа. Знае как да им се довери и може сам да поеме тази роля, защото житейските ситуации непрекъснато се променят и подкрепата е необходима последователно от единия или другия.

С разстроено детство, в което не е имало сигурна подкрепа, човек в зряла възраст не знае как да разчита на друг, не знае как да му се довери. Не знае как да избере сигурен партньор, не знае как да бъде такава подкрепа за друг.

В съвременното общество много неща могат да се купят, организират, подредят, направят. Но не можеш да купиш доверие „за час“, увереност в подкрепата чрез абонамент. Защо имаш нужда от мен? Защото можеш да разчиташ на мен и да ми се довериш, а аз искам да мога да разчитам на теб и да ти се доверя.

Източник: b17.ru