България е богата на скални манастири, съсредоточени предимно в северната част на страната. Изсечени в труднодостъпни скали, те са били дом на аскети, търсещи уединение и суров живот. Макар и днес да не са действащи всички, те привличат туристи с историческото си значение и живописна красота. Представяме ви три от най-известните:
Аладжа манастир "Света Троица"
Разположен на 2 км от Златни пясъци и на 10 км северно от Варна, Аладжа манастир е леснодостъпен с кола или автобус. Възникнал през XI-XII век, той е бил обитаван от монаси аскети. Археологически находки, като монети и керамика, свидетелстват за живот в пещерите още от ранновизантийската епоха. Манастирът достига своя разцвет по време на Второто българско царство, а животът в него замира в началото или средата на османското владичество.
Днес Аладжа манастир е музей и паметник на културата. Въпреки срутванията през годините посетителите могат да видят останки от около 20 помещения и 3 църкви, разположени на две нива, свързани със скална стълба. Макар че не предлага нощувки, близостта му до курортите Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци го прави удобен за посещение.
Басарбовски манастир "Св. Димитрий Басарбовски"
Намиращ се в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от Русе, Басарбовският манастир е съществувал още по време на Второто българско царство. Първото споменаване на името му е в османски данъчен регистър от 1431 г. Най-известният му обитател е Св. Димитрий Басарбовски, роден в близкото село през 1685 г., чийто живот е описан и от Паисий Хилендарски в "История славянобългарска".
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Пътека през озеленен двор води до кладенец, изкопан от отец Димитрий, чиято вода се смята за лековита. В манастира може да се види скалната църква с дърворезбован иконостас и икона на светеца. Естествена пещера служи за костница и музейна сбирка. Манастирът не предлага настаняване, но е подходящ за кратко посещение.
Ивановски манастир "Св. Архангел Михаил"
Разположен също в долината на река Русенски Лом, на няколко километра от село Иваново и на 18 км южно от Русе, Ивановският манастир е основан през XIII век от монах Йоаким. Той и неговите ученици построяват първата скална църква, част от скалния масив "Св. Архангел Михаил".
По време на Второто българско царство манастирът е имал връзки с царския двор в Търново. Цар Георги-Тертер (1280-1292 г.) завършва живота си тук като монах. Скалните църкви на манастирския комплекс са част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Днес Ивановският манастир е недействащ. Помещенията му са на 32 м над реката, а около 20 скални църкви, параклиси и килии са свързани с пътеки и стълби. Впечатляваща е главната църква "Света Богородица", изсечена на 38 м височина, с библейски стенописи. Манастирът не предлага нощувки, но в село Иваново има възможности за настаняване.
Българските скални манастири са като живи свидетелства на миналото, потопени в тишината и мистиката на вековете. Те разказват истории за монасите, които в търсенията си на духовно спокойствие, са избрали да се потопят в обятията на скалите и да оставят следа, която времето не може да заличи.
Днес тези уникални съкровища продължават да будят интерес и вдъхновение. Повече от 120 манастира са открити из различни кътчета на страната ни, а археолозите продължават да разкриват нови свидетелства за тяхното съществуване. Предстоят още много открития, които ще ни помогнат не само да запазим историята им, но и да я споделим с бъдещите поколения и света.