Тези жени се забелязват отдалеч. Мъжете обръщат глави след тях с тиха въздишка, а жените – с тайничка завист. Какво е това неуловимо качество, което кара една жена да пленява със своята присъствие, дори когато говори малко? Какво кара всеки около нея да се изправи и да поеме въздух по-дълбоко, сякаш в нейно присъствие светът се променя? Австралийската певица и вдъхновяващ ментор за женско саморазвитие Перукуа споделя пред TheDay тайната на истинската вътрешна стойност, която озарява женската душа.

Когато тишината говори по-силно от думите

Срещали ли сте жена, която изпълва стаята не с шум, а с присъствие? Тя не е най-гръмогласната, нито непременно най-ярката. Но в нея се усеща тихо достойнство. Не е арогантност или гордост, а нещо по-дълбоко, непогрешим резонанс на жена, която знае цената си. Това знание не е постижение, а спомен. Пътешествие обратно към истината, живееща в дъха, в движенията на тялото, в уникалната вибрация на гласа.

Жената, която цени себе си, не е нужно да го заявява – това е естественото ѝ състояние. Ето пет признака, по които се разпознава жена, която знае цената си:

1. Силата на осъзнатото „не“ като израз на любов и самоуважение

Жената, осъзнаваща своята ценност, разбира, че енергията ѝ е ценен ресурс, а не безкраен продукт. Тя споделя щедро, но само от пълен съд, а не от изтощение или чувство за дълг. Нейното „не“ не е отхвърляне на партньора, а утвърждаване на себе си – ясно, спокойно и без вина. Тя знае, че да уважава нуждите си е висша форма на любов към себе си. Не се впуска в дълги обяснения и не се извинява за пространството, което ѝ е необходимо. Границите ѝ са пазители на вътрешното ѝ светилище и тя се грижи за тях с нежно уважение. И с това уважение към своите „не“ учи другите как да се отнасят с нея – не с думи, а с пример.

2. Отнася се към тялото си като към храм

Друг признак е прекратяването на безкрайната война с тялото. Ценящата себе си жена не вижда в него недостатъци, които трябва да поправи, а го възприема като мъдър и свещен съд на живота. Тя чува шепота му за умора, удоволствие, глад, интуиция. Грижи се за тялото си, уважава циклите, силата и крехкостта му. Движи се с радост, а не като наказание. Носи бижута от любов към себе си, а не в търсене на одобрение. В нея има дълбоко разбиране, че тялото не е обект за усъвършенстване, а проявление на самата Земя: мъдро и дълбоко красиво в своята автентичност.

3. Не се страхува от тишината

В свят, пренаситен с шум и информация, е важно да се намира мъдрост в тишината. Жената, която знае цената си, не се бои да остане сама, защото всъщност не се чувства самотна. Тишината за нея не е празнота, а пространство, където звучи гласът на душата. Не запълва паузите в разговора, не се суети в безмълвието. В нея има покой. И именно този покой я прави чута, ражда яснота. Този комфорт в безмълвието ѝ позволява да се свърже със своето дълбинно знание, преди да говори или действа. В тишината се очиства от чуждото и се връща към себе си.

4. Гласът ѝ идва от дълбините на същността ѝ

Когато говори, усещате нещо повече от думи. Гласът ѝ е вибрация, която извира от дълбините на тялото ѝ – от корема, от утробата, от връзката ѝ със земята. Осъзнатата жена не крещи, за да бъде чута, и не затихва до шепот, за да се хареса. Проявлението ѝ е автентично. Тя знае, че гласът е начин на съществуване и звучи в съгласие със себе си. Може да бъде нежна, яростна, уязвима, но винаги истинска. Тази вкорененост придава на думите ѝ неоспорима сила.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Каква е жената, която привлича силни мъже и никога не се забравя: Тайната сила на вечната женственост според Юнг

Автор Антония Михайлова

5. Умее да приема

Много от нас са учени, че е по-добре да даваш, отколкото да получаваш. Но жената, която цени себе си, разбира, че приемането е акт на благодарност. Тя отваря сърцето си, за да чуе комплимент, без да го омаловажава, да поиска помощ, без да се чувства задължена, и да допусне любовта, без да се съмнява дали я заслужава. Тя знае, че животът е поток, в който трябва да умееш и да даваш, и да приемаш. Блокирайки едното, блокираме и другото. Способността ѝ да приема е свидетелство за вярата, че е достойна за цялата красота, любов и изобилие, които вселената предлага.

Приемането не е слабост, а откритост. Способност да бъдеш уязвим без страх, щедър без напрежение. Това е истинската зрялост. Пътят към самоуважението и достойнството е не добавяне на нещо ново, а освобождаване от всичко, което не си ти. Нежна практика на слушане на тихия, автентичен глас вътре в теб.