Как да разпознаем пасивната агресия, прикрита зад маската на учтивостта.
Свикнали сме да приемаме комплиментите като нещо приятно – начин да изразим симпатия, да похвалим някого или да покажем уважение. Не всички ласкателни думи обаче са еднакво безобидни. Зад меката формулировка може да се крие сарказъм, манипулация или дори пасивна агресия. Такива фрази наричаме токсични комплименти.
Например: „Мила си, но ако отслабнеш малко, ще бъдеш просто перфектна!“, „За годините си изглеждаш отлично!“ или „Умна си, а си блондинка…“.
На пръв поглед това изглежда като похвала, но всъщност е удар по самочувствието. Психологът Виктория Силка обяснява как да разпознаем скритата агресия, прикрита зад маската на учтивостта.
)
Какво е токсичен комплимент?
Това е неискрена похвала, зад която се крие критика, обезценяване или опит да се посочи „недостатък“. Токсичният комплимент често е изграден по формулата: плюс-минус, тоест в началото – добра дума, а след това – язвителна забележка.
Такива фрази подкопават увереността, карат ни да се съмняваме в себе си и провокират оправдания. Те могат да бъдат и фина форма на натиск или начин говорещият да се самоутвърди.
)
Защо мъжете правят токсични комплименти на жените?
Има няколко причини, поради които хората (по-често мъжете) прибягват до подобни изрази:
Неосъзнатост: Някои просто не разбират, че думите им могат да наранят. За тях това е норма на общуване, усвоена от детството или копирана от средата.
Манипулация: Съзнателното понижаване на самочувствието на жената е начин да се получи контрол, да се направи събеседничката по-уязвима и зависима.
Сексизъм: Убеждението, че мъжът има право да съди жената – външно, интелектуално, социално. Това е отражение на йерархия, в която жената по подразбиране е поставена „по-ниско“.
Флирт чрез провокация: Модел на общуване, при който мъжът уж „закача“ жената, за да предизвика у нея емоционална реакция – неувереност, желание да докаже своята значимост.
Как да разпознаем токсичен комплимент?
Той е съпроводен с намеци или „шеги с уловка“, съдържа сравнение (особено с други жени или възрастови рамки), поражда съмнения, а не радост, и подчертава „условна“ ценност – „добра си, но…“.
Как да реагираме правилно?
Изборът на реакция зависи от контекста, настроението ви и нивото на отношения с вашия събеседник. Важното е да помните: не сте длъжни да търпите неуважение!
Игнорирайте: Ако е случаен човек, когото не искате да въвличате в диалог: „Благодаря“ – кратко и без емоции. Разговорът няма да се развие.
Поставете граница: Посочете същността на фразата – спокойно, но уверено: „Често ли правиш комплименти с уловка?“, „Винаги ли оценяваш хората по външния им вид?“
Назовете нещата с истинските им имена: „Това прозвуча като критика, а не като комплимент. Не ми е приятно.“
Прекратете общуването: Ако фразата е била груба или неприятна: „Не ми харесва този тон. По-нататъшният разговор е безсмислен.“
Какви трябва да бъдат здравословните комплименти?
Искрени и уважителни. Без скрити сравнения и намеци. Свързани не само с външния вид. Подходящи за контекста. Подкрепящи, а не омаловажаващи.
Пример: „Днес се представи много уверено. Вижда се как си израснала професионално“ – това е истинска похвала.
Защо е важно да не мълчим?
Ако не реагираме, това се превръща в разрешение – и за този човек, и за околните. Мълчанието утвърждава нормата: обезценяването е допустимо. Особено важно е да реагираме, ако токсичните комплименти се чуват в присъствието на други – те формират атмосфера, в която омаловажаването се превръща в навик.
Токсичният комплимент не е безобидна фраза. Това е инструмент, с който могат да се нарушават лични граници, да се насаждат стереотипи и да се руши самочувствието. Научете се да забелязвате такива думи, да разграничавате искрената похвала от завоалирания укор – и не се страхувайте да поставяте граници. Заслужавате уважително отношение. Винаги!