Според лекарите около 50% от семействата по света се сблъскват с невъзможността да заченат и да имат деца. Много от тези, които са чували диагнозата безплодие, изпитват чувство на празнота и безнадеждност. Техните партньори също преминават през също толкова трудно изпитание. Изглежда, че животът изведнъж е загубил всякакъв смисъл. Но наистина ли е така?

Щастие във взаимоотношенията

Моделът на класическо семейство с деца често изглежда единствено правилният. И за много от нас раждането на деца, преживяването на майчинството и бащинството са неразделни от самата концепция за „семейно щастие“. А невъзможността да се живее според това убеждение се възприема изключително болезнено, може да причини силно влошаване на отношенията в двойката и дори раздяла.

Но е важно да се разбере: децата няма да направят живота ни абсолютно щастлив и пълноценен. Те ще го изпълнят с нови значения, ще ни направят по-добри и ще ни дадат нова мотивация. Но поставянето на знак за равенство между щастието и децата е грешен подход, въпреки че е мълчаливо приет от обществото.

„Децата са щастие. Но щастието не е в децата.“

Първоначалната цел на създаването на връзка е да бъдеш с някого. Да развиваш взаимоотношения и да се сближаваш. Честните, зрели взаимоотношения с дълбока емоционална близост се изграждат на принципите на доверие, уважение и взаимна отговорност. Те включват приемане на себе си и партньора, искрена, открита комуникация и споделени ценности.

Преди всичко, ние искаме да бъдем с този човек и не решаваме да се сближим с него или нея, за да постигнем някакви цели. Ето защо децата могат да се превърнат в продължение - следващ етап от развитието - на близките взаимоотношения, но не и в основна мотивация за създаването им.

Винаги избираме човек. Важно е да помним това във всяка трудна ситуация, с която се сблъсква всяка двойка.

Какво да правим, ако любовта срещне препятствие

Колкото и да сме пораснали и емоционално зрели, новината, че не можем да имаме деца, е много трудна за приемане.

Причините за безплодието могат да бъдат различни. В някои случаи може да са необходими време и усилия за дългосрочна терапия, в други е необходимо да се приеме възможността, че ситуацията не може да бъде променена. Но хората, които са се сблъсквали с подобна диагноза, трябва да помнят - не преминавате през тази криза сами! Вторият партньор е изправен пред също толкова трудни чувства.

Как да преодолеете този труден период? Ще ви е необходимо време, за да разберете и да се примирите с трудните чувства, а след това трябва да проведете открит диалог с партньора си и да вземете решение.

Преминаването през следните четири стъпки ще ви помогне да се справите по-добре със случващото се:

1. Дайте си време да приемете факта на случилото се, да го осмислите. Би било грешка да се съпротивлявате на новината или да вземате прибързани решения. Задачата и на двамата партньори е да се справят с чувствата си. Не забравяйте, че в труден момент чувството на обида, гняв, разочарование е нормална реакция. Чувствата трябва да се изразяват навън, това ще ви позволи да се адаптирате по-бързо към промените.

2. Проверете фактите отново. Свържете се с друга клиника, разберете за възможностите за лечение. Бъдете готови, че този път може да изисква търпение, усилия, време. Понякога няколко години. В моята практика имаше случай, когато на жена беше поставена диагноза безплодие, но осем години по-късно съпругът ѝ имаше две деца - син и дъщеря. Вярата и взаимната подкрепа помогнаха не само да се преодолее труден период, но и да се постигне желаният резултат.

3. Говорете с партньора си, когато емоциите са се успокоили. Обсъдете чувствата, които изпитвате, открито и честно . Не забравяйте, че вашият партньор също изпитва силни емоции.

4. Стигнете до общо решение. Опитайте се да водите диалог: говорете за всичко, което ви тревожи, изразявайте очакванията си, без да потискате чувствата си. Искрената комуникация ще ви помогне да намерите решение, което отговаря на ценностите и нуждите и на двамата партньори. Без този етап е просто невъзможно да се намери хармоничен път.

Решението може да бъде осиновяване, сурогатно майчинство или друг вариант; в някои случаи на безплодие помага ин витро оплождането - всичко зависи от ценностите и целите на всеки партньор в двойката и дали могат да стигнат до общо решение.

Начинът, по който хората общуват в двойка, е най-важното нещо. Всичко останало може да се реши с общи усилия. Но не забравяйте - под влияние на силни чувства не сме способни да вземем рационално, обмислено решение, така че си струва да влезем в диалог само когато и двамата са готови за това.

Как да откриете отговора в себе си

Как двама души ще преминат през този труден етап зависи от отношенията между двойката.

Ако имате проблеми с овладяването на чувствата си, опитайте се да се обърнете към ценностите си. За да направите това, задайте си следните въпроси:

1. Докъде съм готов да стигна с този партньор?

2. Мога ли да бъда щастлива с избраника си дори без деца?

3. Какво означава за мен връзката с този човек?

4. Кои елементи съставляват „семейното щастие“ за мен лично? Без кои компоненти е невъзможно то?

5. Чувствам ли натиск от обществото (познати, приятели, роднини) относно това да имам деца? До каква степен желанието ми да стана майка/баща е продиктувано от вътрешна потребност? Или е формирано под влияние на очакванията на други хора?“

„Препроверката“ на чувствата и мотивите ви ще ви позволи да видите ситуацията по-ясно и да оцените нуждите си. Това обаче ще проработи само при едно условие – ако сте честни със себе си, отговаряйте искрено на въпросите, без да се опитвате да се скриете от себе си зад „правилния“ отговор.

Ако е необходимо, потърсете подкрепа от психолог. Специалистът няма да ви даде готов отговор, а ще ви помогне да преминете през труден период, да си възвърнете вътрешния баланс и чувството за опора под краката. В крайна сметка, понякога самото подреждане на заплетени емоции може да бъде твърде трудна задача.

МИСИЯ БЕБЕ

Автор Елена Ангелова

Признаците за безплодие при мъжете и жените: За какво да внимавате?

Автор Елена Ангелова

И помнете! Не е нужно да жертвате ценностите си!

Не жертвайте себе си в името на една връзка, особено когато тя изисква да се откажете от ваша мечта.

Ако липсата на обща възможност за дете е пречка, която не можеде да приемете, дължите на себе си и на партньора си честност, а не саможертва.Животът рядко върви по предварителен план. Но това, което винаги е в наши ръце, е изборът как да се отнесем към него. Любовта не се измерва само в споделени мечти, а и в способността да общуваме искрено, да се покрепяме и да градим връзка, дори когато посоката се променя.

Истинската близост не идва от съвършенството, а от взаимното разбиране. Там, където има любов и уважение, често се намира и път напред, дори когато изглежда, че няма такъв.