В живота ни се случват събития, които не подлежат на обяснение. За тях логиката и разумът нямат никакво значение. Непрекъснато сме заети с това да планираме бъдещето, да градим кариера, да трупаме материални блага и да поддържаме контакти с различни хора, но рано или късно идва момент, когато осъзнаваме: сърцето си иска своето.

Разбираме, че в нас са останали празноти, които няма как да бъдат запълнени, ако не го последваме.

В свят, в който на почит са измеримите успехи, често забравяме за нещата, които нито могат да се претеглят, нито да се преброят. Любовта, усещането за щастие и споделените мигове са истинско съкровище. Остават в нас завинаги. Не помним номерата на банковите си сметки наизуст, но никога не изтриваме от паметта си първата истинска целувка и спокойствието, което ни обзема, когато ни погледне любим човек.

Заедно ли сме, думите стават излишни.

Просто знаем, че разчитаме един на друг. За любовта обстоятелствата не представляват интерес. Тя не се интересува дали и кога е „удобно“ да се появи в живота ни. Идва, когато най-малко я очакваме, защото вече ни е избрала, независимо от календара, независимо от мнението на когото и да било. Появява се с магичната способност да ни накара да се събудим, да отворим сетивата си за света, припомняйки си, че самият живот не е само списък със задачи, а преживяване. Единствено тогава е истински.

Да се вслушваме в сърцето си не е лесна работа. Понякога то кара пътя пред нас да изглежда неразумен, дори рискован. Често изборът да последваме любовта изисква жертвата да излезем от измамната си зоната на комфорт. Но да останеш верен на себе си е много повече от съществуване, зависещо в голяма степен от мъчния въпрос „Ами ако…“?

Материалното е временно и нетрайно. Днес го има, утре - не. Светът се променя главоломно и вещите овехтяват все по-бързо. Радостта от поредната придобивка отминава, остава любовта, която сме дали и получили. Тя не просто ни оформя, но ни прави по-добри, по-уверени в стремежа да живеем живота.

Най-ценното тук и сега не е какво притежаваме, а кого имаме до себе си.

Сърцето помни да обича, затова за промяна никога не може да бъде късно. Всеки следващ ден е нова възможност да направим избора, който отново ще ни накара да се почувстваме щастливи. Животът не се състои от годините, а от моментите.

Каквото и да стане, сърцето знае пътя. Нека просто го оставим да ни води.