Скръбта не е проблем, който трябва да бъде разрешен. Това е процес, който трябва да бъде преживян.

Когато някой близо до нас преживява загуба, често се чувстваме безпомощни и объркани. Искаме да помогнем, да подкрепим, да намерим правилните думи. Но понякога добрите ни намерения се превръщат в допълнителна болка за страдащия човек. Психолог е систематизирал седем фрази, споделени от потърсили помощ хора, които трудно се приемат от другите, когато им е много тежко.

Какво е по-добре да НЕ казвате и какво, напротив - да казвате?

1. „Трябва да си силен/а заради...“ Скръбта обаче не е слабост, тя е здравословна реакция в случай на загуба. Такива думи принуждават човек да потиска естествените си емоции и да се преструва на силен, което може да не чувства.

Ето какво да кажем на скърбящия: „Позволи си да скърбиш. Имаш право да преживееш тази болка толкова дълго, колкото ти е необходимо.“

2. „В крайна сметка..“ / „Добре, че...“ Всеки опит да се намери „светлата страна“ на загубата звучи като обезценяване. Човек, потънал в скръб, въобще не е готов да види „плюсовете“ - той има право на болката си.

Какво да му кажем: „Не знам защо се случи това. Но знам, че болката ти е реална и съм тук - до теб.“

3. „Времето лекува“ / „Скоро ще ти олекне“ Скръбта обаче няма график. Фрази като тези създават фалшиви очаквания и натиск над човека да се „оправи“ до определена дата. Те могат да накарат човек да се почувства „виновен“, ако болката му не отшуми. Клиентите споделят: „Нещо не е наред с мен - мина месец/година, а все още страдам.“

Какво да кажете: „Няма правилна времева рамка за болката. Ще бъда тук толкова дълго, колкото е необходимо.“

4. „Знам как се чувстваш“ Дори и да сте имали подобни преживявания, всяка скръб е уникална. Тази фраза може да се възприеме като опит да се присвои болката на някой друг или да се намали нейната тежест, значимост/специфичност.

Какво да кажете: „Не мога да знам как се чувстваш в момента, но съм готова да бъда до теб и да те изслушам. Кажи ми, ако искаш.“

5. „Трябва да продължиш напред“ / „Животът продължава“ Човек, изпитващ остра скръб или фаза на депресия, е физически и емоционално неспособен да „продължи напред“. Животът му спира. Такива думи звучат като искане да се предаде паметта за загубата в името на собствения комфорт. Сякаш се изисква да се прескочат необходимите и естествени за психиката етапи на скръбта.

Какво да се каже: „Когато си готов/а да направиш следващата стъпка, ще те подкрепя. Но засега си позволи да бъдеш там, където си.“

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ива Петрова

Как се обличат невротиците и психопатите: Възможно ли е да ги разпознаете по външния им вид

Автор Ива Петрова

6. „Всичко се случва с причина“ / „Така е било писано да бъде“ Опитите да се намери по-висш смисъл в трагедията могат да бъдат възприети като цинизъм и да предизвикат гняв.

Какво да се каже: „Несправедливо е и ужасно болезнено.“

7. „Ако имаш нужда от нещо, потърси ме.“ Скърбящият човек често не знае от какво има нужда или не може да поиска помощ. Общите предложения за помощ рядко се превръщат в конкретна подкрепа.

Какво да се каже: „Ще донеса вечеря в четвъртък“ или „Мога да гледам децата в събота“ са конкретни предложения за помощ.

Скръбта е цената на любовта

Важно е да се позволи на скърбящия човек да плати тази цена. И така, какво наистина помага:

- Физическото присъствие без опити за „развеселяване“ или „разсейване“.
- Конкретна помощ: „Ще сготвя вечеря“ вместо „Ако имаш нужда от нещо – потърси ме“.
- Споменаване на починалия по име, добри спомени, говорене за починалия.
- Дългосрочна подкрепа: след погребението и 40 дни след бдението, основната работа върху скръбта тепърва започва.

Задачата на тези, които са наблизо, не е да „поправят“ скръбта или да ускоряват нейното развитие. Достатъчно е просто да бъдат там, да признавот болката на другия и да не се опитват да я минимизират.

Подкрепата в трудни моменти е изкуството на присъствието, а не на красноречието. Ако скръбта сериозно засяга отношенията с другите, способността за функциониране или се появяват мисли за нежелание за живот, си струва да се свържете със специалист за професионална подкрепа.

Източник: b17, Елена Пугачьова, психолог