Какво е „тийнейджърско майчинство“ и защо някои родители избират да направят пауза в кариерата си заради по-големите си деца?
Автор
Веселина Петрова

Какво е „тийнейджърско майчинство“ и защо някои родители избират да направят пауза в кариерата си заради по-големите си деца?

През последните години бяха постигнати значителни успехи по отношение на трудовите права на родителите. През 2023 г. плащанията по майчинство бяха увеличени, за да се справят с нарастващите разходи, а много компании вече прилагат по-прогресивен подход и към отпуска и заплащането по бащинство.

Но не само бебетата се нуждаят от постоянни грижи, твърди Сюзан Алдерсън, основател на организацията Parenting Mental Health.

„В началото наистина не чувствах, че имам избор, освен да спра да работя, защото дъщеря ми имаше активни суицидни мисли и не беше вариант да я оставям сама“, споделя тя пред Goodto.

„Дори след като психичното ѝ здраве се стабилизира в продължение на няколко месеца, стана ясно, че несигурността, свързана с психичното заболяване, изисква да бъда у дома, за да се грижа за нея.“

Все повече родители избират да направят пауза в кариерата си, когато децата им навлязат в тийнейджърска възраст.

Причините включват психичното здраве на децата, стрес от изпити или друг натиск, който е част от живота на подрастващите.

Известен като отпуск за „тийнейджърско майчинство“ (teen-ternity leave), този феномен кара жени с успешни кариери да напускат работата си, за да посветят повече време на децата си.

Разбира се, напускането на работа не е вариант за всеки, затова събрахме експертни съвети как да се съчетава работата с подкрепата за тийнейджърите.

Сюзан, която е посветила дейността си на подпомагане на родители, чиито деца страдат от психични заболявания, обяснява: „Може да сме подведени да вярваме, че до тийнейджърските години родителството вече трябва да е „подредено“, но всеки етап от развитието изисква нови умения и нови запаси от енергия. „Тийнейджърското майчинство“ е признание за огромната нужда от повече подкрепа и разбиране, от които често се нуждаем, докато децата ни преминават към зрелостта.“

Отпускът за „тийнейджърско майчинство“ е период, в който родителите – в повечето случаи майките – правят пауза в кариерата си, за да присъстват по-активно в грижата за децата си. Това може да е с цел подкрепа по време на стрес от изпити, проблеми с връстници, психични затруднения и други, пише Good to Know.

През последните месеци доста жени на високопоставени позиции се оттеглиха заради този феномен.

Клаудия Уинкълман наскоро обяви плановете си да напусне шоуто си по BBC Radio 2, като заяви, че иска да прекарва повече време с дъщеря си, която се готви да напусне дома.

Освен това бившият главен изпълнителен директор на Co-op Food, Джо Уитфийлд, обяви през февруари 2022 г., че се оттегля, за да помогне на синовете си тийнейджъри да учат за изпитите.

Водещата на предаването Countryfile по BBC, Ели Харисън, също напусна шоуто след 13 години през октомври 2023 г.

По онова време Ели Харисън, чиито деца са на 13, 11 и 7 години, сподели: „Осъзнах, че не е нужно да се отправям към цял нов океан или дори ново море, а да начертая нов курс някъде в тези води, отглеждайки трите си прекрасни деца.“

Сюзан Алдерсън напуска работата си като ръководител на маркетингова компания, след като разбира, че дъщеря ѝ има мисли за самоубийство.

Говорейки за опита си като работеща майка с дъщеря, която се бори с психичното си здраве, Сюзан казва: „Концентрацията ми намаля, трудно ми беше да присъствам пълноценно и, честно казано, работата ми се струваше доста празна и безсмислена на фона на това, през което преминавахме.“

Тя добавя: „Болестта на дъщеря ми и времето, което прекарахме заедно, борейки се с мрака, ми показаха кое е наистина важно, от какво имах нужда, за да се излекувам, и че не можем да приемаме живота за даденост. Трябваше да се адаптирам, за да я подкрепям, и да огранича начина на живот, който водехме, на много нива, но ползите от нашата връзка надделяха над тежките промени, които болестта ѝ донесе.“

Съществуват редица причини, поради които родителите могат да решат да направят пауза в кариерата си, за да се грижат за своите тийнейджъри. Това може да се дължи на труден период в отношенията с връстниците, стрес от изпити или по-сериозни проблеми с психичното здраве.

Проучване на Националната здравна служба (NHS) в Обединеното кралство от 2018 г. установява „леко увеличение с течение на времето на разпространението на психични разстройства при деца на възраст от 5 до 15 години“, като процентът нараства от 9,7% през 1999 г. и 10,1% през 2004 г. до 11,2% през 2017 г.

Междувременно, проучване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) от 2021 г. установява, че броят на подрастващите, които съобщават за лошо психично здраве, се увеличава.

Според данните 42% от анкетираните американски гимназисти са изпитвали постоянни чувства на тъга или безнадеждност, което е увеличение спрямо 37% през 2019 г. и 28% през 2011 г.

Освен това 22% са обмисляли сериозно опит за самоубийство, което е ръст спрямо 19% през 2019 г. и 16% през 2011 г.

Причините за нарастващия брой съобщения за влошено психично здраве при децата не са напълно изяснени, но технологиите, трайните последици от пандемията от Ковид и повишеният натиск в училище са само част от изтъкваните теории.

Сузан казва: „Изискванията за академични постижения са по-големи от всякога, а постоянното присъствие на технологиите е нещо, с което много родители не са израснали и често не могат да разберат. Като добавим промените в мозъка на подрастващите, надеждите и очакванията те да се превърнат в млади възрастни, както и естественото отделяне, което се случва с израстването им, този период може да донесе предизвикателства и промени, за които не сме свикнали или подготвени.“

Въпреки това, Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) също установяват, че родителският надзор (дефиниран като това родители или други възрастни членове на семейството да знаят къде отива тийнейджърът или с кого ще бъде през повечето, или през цялото време) е свързан с намалени мисли и поведение, свързани със самоубийство.

Имайки предвид това, не е чудно, че родителите искат да си вземат отпуск от работа, когато децата им се борят със стрес и проблеми с психичното здраве.

Колкото и родителите да искат да си вземат отпуск, за да подкрепят своите тийнейджъри, това невинаги е възможно, а за някои е въпрос на голяма жертва. Това означава прекъсване на кариерата и намаляване на доходите, а за много родители това просто не е опция.

Освен това, за тези родители, които не могат да си вземат отпуск, виждайки как други правят това, което те биха искали да направят за децата си, може да предизвика dreaded mum guilt (ужасната майчина вина).

Както обяснява Сузан: „Много родители, които подкрепяме в Parenting Mental Health, работят двойно по-усилено на работа и у дома, за да запазят работата си, въпреки кризата с психичното здраве на детето им. Но на каква цена за тяхното собствено благополучие?“

Тя добавя: „Организациите, които признават променящите се нужди на родителите и предлагат гъвкавост и емпатия, печелят изключително много от лоялността и ангажираността на родителите, както и от уменията, които родителите на млади хора с влошено психично здраве трябва да развият.“

Когато възрастта не отговаря на ЕГН-то: Защо децата на 90-те все още изглеждат и се чувстват като тийнейджъри?
НОВИНИ
Автор Мария Здравкова

Когато възрастта не отговаря на ЕГН-то: Защо децата на 90-те все още изглеждат и се чувстват като тийнейджъри?

Автор Мария Здравкова

Говорейки за това какво може да се направи, за да се превърне „teen-ternity“ (отпуск за гледане на тийнейджър) в реалистична възможност за повече родители, Сузан казва: „Трябва да признаем важната роля, която родителите имат, и да им помогнем да свършат трудната и необходима работа по подкрепата на следващото поколение по пътя към зрелостта.“

Разширяването на възгледите ни за ролята на родителите в обществото и признаването на преходите, пред които са изправени, са от съществено значение, добавя Сузан: „При всяка промяна може да има загуба на усещането за себе си, така че гъвкавостта по отношение на прекъсванията в кариерата, работните графици и начина, по който се възприемат отпуските или корекциите, са ключови за защитата на хората, както като родители, така и като служители.“Сузан е автор на бестселъра Never Let Go - How to Parent Your Child Through Mental Illness, в който споделя своя опит и подхода, който тя разработва – Partnering not Parenting (Партньорство, а не родителство) – за да подкрепи възстановяването на дъщеря си.