Понякога, без да осъзнават последствията, възрастните изричат фрази, които могат дълбоко да засегнат едно дете и да оставят емоционален отпечатък за години напред. Пред сайта Psychologies експерт посочва 10 често срещани израза, които е препоръчително да се избягват в общуването с деца в училищна възраст, и предлага по-подходящи алтернативи, вдъхващи увереност, вътрешна сила, позитивна самооценка и вътрешна сила у малчуганите.

1. „Милион пъти ти го казах, не го ли схващаш?“

Възможно е да си изпуснете нервите и да възкликнете нещо от типа на: „Обясних всичко ясно, нагледно, стъпка по стъпка. Как така пак не разбираш?“ Подобна реакция обаче, макар и естествена, подкопава самочувствието на детето и затвърждава усещането, че не е достатъчно умно. И отново чувате: „Не разбрах.“ Празният поглед, застинал над задачата, може да бъде последван дори от сълза. А целта ни не е то да се чувства глупаво, а подкрепено. Вместо да критикувате, опитайте с: „Разкажи ми какво разбра, да видим къде може още да помогна.“ Това отваря врата към диалог и ново обяснение с различен подход.

Не забравяйте! Децата учат по различен начин - визуално, логически, чрез движение. Превърнете абстрактното в образ, схема или действие. Разделете процеса на ясни стъпки и включвайте детето в тях. Именно активното участие води до истинско разбиране.

2. „Това е толкова лесно! Как може да не го разбираш?!“

„На теб ти е лесно…“, мисли си детето с обида. Но нека се върнем назад - първите стъпки върху скейтборд, първият опит да говорим на чужд език, първия домашно приготвен от нас сладкиш… Всичко това в началото ни е изглеждало невъзможно, убедени, че никога няма да се справим. Но днес го правим с лекота.

Когато детето среща трудност, най-важното, което можем да направим, е да разбием процеса на малки стъпки и да открием точно къде спира разбирането. Вместо да критикувате, просто кажете: „Нека заедно видим кое точно е объркващо.“ Това е покана за сътрудничество, а не за съмнение в способностите.

3. „Ти си просто мързелив и не искаш нищо да правиш!“

Тази фраза е един от ярките примери за негативно невро-лингвистично програмиране (НЛП), при което всяка изречена фраза определя реалността. Колкото повече подобни фрази казвате за един човек, толкова повече той ще става такъв, какъвто го описвате. И обратното, ако замените негативните мисли с позитивни фрази, детето ви ще започне да се променя към по-добро буквално пред очите ви.

Примери за преобразуване на негативни мисли в позитивни коментари: „Нищо не можеш да направиш“ – „Важно ми е да се справиш с това“ или „Хайде да помислим как да го постигнем“; „Ще паднеш! Ще се нараниш!“ – „Бъди внимателен“; „Няма да си вземеш изпита“ – „Важно ли е за теб да вземеш този изпит?“; „Никой няма да иска да е приятел с теб“ – „За да бъдеш добър приятел, е важно…“.

4. „Никога нищо няма да постигнеш, ако продължаваш така!“

Още един ярък пример за негативно НЛП, въпреки че, разбира се, всеки от нас иска детето му да постигне много, дори при ограничени възможности. Формулирайте позитивен сценарий и начини за неговата реализация, например: „Обикновено, за да постигнеш успех, е важно правилно да подредиш приоритетите си“. В този случай е важно кратката негативна фраза да бъде заменена с по-продължителен разговор, обяснение на ситуацията и разработване на план за постигане на резултата.

5. „Вземи пример от Борис (Васил, Таня…) – виж как се старае!“

Наистина се вдъхновяваме от примерите на изключителни хора - учени, спортисти, предприемачи. Искаме да повторим техния път към успеха. Защо тогава сравнението със съученик се възприема като лична обида? Всичко е свързано с това колко далеч от нас е човекът, с когото се сравняваме. Едно е, ако това е недостижим идол, и съвсем друго, ако е съседът по чин.

Сравнението с връстници разрушава самооценката, подкопава вярата в себе си и в собствените уникални способности. По-добре разкажете на детето за известни лидери и техния житейски път, вдъхновете го с примери. При това не забравяйте да споменете не само успехите на великите хора, но и техните провали. Именно така детето ще разбере, че никой не е идеален и ще може да върви напред, без да се страхува да греши.

6. „Защо изобщо съм те раждала! С теб има само проблеми!“

Едва ли може да се измисли нещо по-страшно за едно дете. Просто помнете, че именно тази фраза то ще запомни завинаги и ще я разказва на своите деца и на своя психолог. Достойна алтернатива е: „Толкова се радвам, че те имам!“ Използвайте всяка възможност, за да повтаряте тази важна фраза.

7. „Ще станеш метач, ако не учиш!“

Заплахите с нежелана професия не мотивират, напротив, често водят до съпротива или безразличие. Вместо да сплашвате, насочете вниманието към настоящето - какви усилия са нужни днес, за да се постигне желан резултат утре. Помогнете на детето да структурира задачите си, да разбере връзката между действията и последствията и да развие чувство за отговорност.

8. „Аз на твоите години вече…“

Сравненията било то с връстници, било със самите вас, обикновено демотивират. Ако искате детето да ви възприема като пример, споделяйте личен опит, не с назидание, а с искреност. Разкажете как вземате решения, как преодолявате трудности в работата или живота. Това създава близост, изгражда доверие и е много по-въздействащо от всякакви поучителни фрази.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Теодор Муховски

Ще сринете психиката му: Никога не карайте детето си да произнася тези 2 фрази

Автор Теодор Муховски

9. „Просто не се опитваш. Ако се опитваше, всичко щеше да ти се получи!“

„Опитвам се, но не ми се получава“ - това е естественият и логичен отговор на детето на подобни изказвания. Ако искате то да прави опити и да се старае, търсете моменти, в които то полага дори минимални усилия, забелязвайте ги и го хвалете. Важно е да го похвалите за конкретна дейност. Например: „Харесва ми колко прилежно си сгънал спортния си екип, страхотно е“.

10. „Не можеш да си организираш работата (да правиш всичко навреме, да поддържаш ред и т.н.)!“

След няколко подобни забележки детето започва да вярва, че наистина не е способно. Така, без да осъзнавате, му давате удобно оправдание да избягва усилие и отговорност - нали е „с две леви ръце“. Постепенно желанието да опитва нови неща се заменя със страх от провал, а естественото любопитство отстъпва пред безопасното стоене в зоната на комфорт.

Възпитанието не е просто система от правила, а изкуство на общуването. Всяка дума може да вдъхнови или да нарани. Когато избягваме вредните фрази, не просто щадим детето, а му показваме, че е разбрано, подкрепяно и ценно такова, каквото е. Дори най-трудните задачи се преодоляват по-лесно, когато до теб стои глас, който казва не „Няма да се справиш!“, а „Гордея се с теб!“ и „Хайде да опитаме заедно!“. Такива думи стават опора, върху която детето гради увереност, характер и бъдеще.