Социалните мрежи заеха огромна част от живота на съвременния човек. Ежедневните съобщения, харесвания и споделяния се изчисляват в трилиони кликове и натискания на бутони. Но този свят на удоволствия и развлечения с музика и видеа има и своята тъмна страна. Активността ни във виртуалния свят оставя екологичен отпечатък в реалния, а мащабът на това влияние е съпоставим с емисиите от промишлени предприятия.

Андрей Хорошилов, основател и главен изпълнителен директор на екологичната платформа „Сохрани Лес“, разкрива пред TheDay как социалните мрежи неусетно се превръщат в заплаха за околната среда, като насочва вниманието към невидимите, но сериозни екологични рискове, свързани с дигиталната ни зависимост.

От фабрика за съдържание до фабрика за емисии

Повече от половината население на Земята – 5,24 милиарда души, има акаунт в поне една социална мрежа и го използва редовно. Анализатори са изчислили, че средностатистическият човек прекарва в мрежата около 2,5 часа дневно, като тази интернет активност оставя въглероден отпечатък от около 165 грама CO2-еквивалент. Въпреки „виртуалния“ характер на нашите действия в социалните мрежи функционирането на онлайн платформите се подчинява на законите на реалната физика.

Всеки клик, всяко натискане на бутон, е порция изразходвана електроенергия, вода и суровини, които осигуряват работата на технологичните гиганти и мрежовите доставчици. Социалните мрежи, стрийминг платформите и облачните услуги са отговорни за почти 5% от световния въглероден отпечатък – стойност, сравнима с емисиите от авиацията. Представете си хиляди самолети, летящи по целия свят с тонове авиационно гориво. Нашите виртуални развлечения нанасят на природата почти същата вреда, както и цялата индустрия на въздушните превози.

Не толкова виртуална реалност

Цифровият свят е по-реален, отколкото си мислим. Зад възможността ни да поставяме харесвания и да правим споделяния стоят три функционални блока, представени от обекти в реалния свят. Първият от тях са центровете за данни. Огромни хранилища за информация, напомнящи на познатите ни складове, но поразяващи с мащаба и безкрайния си шум от изчислителни мощности.

Вторият елемент от реалността на виртуалния свят са комуникационните мрежи. Предаването на информация се осигурява от кабели, кули за отдалечена връзка и сателити. И последното, най-близко до нас – устройствата за потребление на съдържание: телефони, лаптопи, стационарни компютри, таблети и други джаджи.

За работата на цялата цифрова инфраструктура е необходима електроенергия и именно нейното потребление се превръща в основен двигател на емисиите на парникови газове. Източник на енергия са изкопаемите горива като въглища, мазут, керосин и други горими вещества. При изгарянето на такова гориво се образуват продукти на горенето, по-специално молекули CO2 – основният парников газ, който провокира глобалните климатични промени.

Нашите харесвания и споделяния биха могли да станат по-екологични, ако целият свят премине към възобновяеми енергийни източници, но темповете на свързване на енергийни обекти към алтернативно производство намаляват с всяка изминала година.

Мащабът на дигитализацията = мащаб на трагедията?

До края на 2025 г. в света ще се натрупат около 181 зетабайта информация. Това са 194,35 трилиона терабайта. Дори 1 гигабайт информация е източник на между 0,2 и 55 грама емисии CO2 в зависимост от технологиите за съхранение и разпространение на данни.

Според оценка на анализатори от International Data Corporation, до 2027 г. общият цифров отпечатък ще достигне 35 милиона тона CO2 като „долна граница“, а максимумът може да се сравни с годишните емисии на 1500 нефтопреработвателни завода.

За ползите и вредите от прекарването на свободното време в социалните мрежи за личностното израстване може да се спори безкрайно, но влиянието на консумираното съдържание върху екологията е неоспорим факт. Активният потребител на социални мрежи за една година може да остави въглероден отпечатък, еквивалентен на изгарянето на десетки литри бензин от автомобил.

Но, за съжаление, дори пълният енергиен преход към ВЕИ в световен мащаб няма да промени кардинално ситуацията. Добивът и преработката на редкоземни метали, използвани в батериите на нашите джаджи и при производството на слънчеви панели, оставят колосален екологичен отпечатък, замърсявайки вече не въздуха, а почвата и водните артерии.

НОВИНИ

Автор Флора Иванова

Учени: На прага сме на нова по-опасна пандемия - заплаха за човечеството

Връщането в Средновековието не е панацея

Пълният отказ от социалните мрежи и интернет може да повлияе положително на екологията, но ще постави под заплаха бъдещето на нашата планета по редица причини, една от които е забавянето на темповете на технологичното развитие.Прогресът може да крие в себе си знания за универсални източници на енергия, евтини начини за извличане на CO2 от атмосферата и инструменти за възстановяване на естествените екосистеми, например горите, които поглъщат парникови газове за своя растеж. Нямаме моралното право на такъв радикален отказ, но има неща, които са по силите ни, смята експертът.Най-простото решение е да се откажете от ненужните абонаменти за имейли и редовно да почиствате електронната си поща. Не съхранявайте остарели и неактуални снимки, видеоклипове и документи в облачните услуги.Обръщайте внимание на съдържанието, което консумирате. Нека гледанията, харесванията и споделянията бъдат насочени към най-полезните и ефективни за личните ви цели публикации, а безсмисленото скролване трябва да остане в миналото. Не бива да забравяме и за компенсирането на щетите, например, като участвате в проекти за засаждане на дървета, които позволяват да се увеличи поглъщането на CO2, премахвайки от атмосферата следите от нашата дигитална активност.