Психологическите травми невинаги са видими на пръв поглед. Те се крият дълбоко в човека, подобно на сянка, която го следва неотлъчно ден след ден. Много хора живеят с последствията от тези травми в продължение на десетилетия, без дори да осъзнават как точно се проявяват те. Опитват се да избягат от реалността, вместо да се преборят в това, което ги измъчва и което ги съсипва отвътре навън. И понякога това бягство от реалността ги изправя пред демоните на зависимостите.

Каква болка се крие зад психологическите травми? Какъв е кодът зад най-разпространените зависимости? На тези въпроси отговаря Елена Ярикова — кандидат на психологическите науки, експерт по зависимости и основател на клиника ЕМК.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ива Петрова

Как се обличат невротиците и психопатите: Възможно ли е да ги разпознаете по външния им вид

Автор Ива Петрова

Алкохолизъм: опит за забрава

Алкохолът е един от най-често срещаните начини за „лекуване“ на вътрешна болка. За мнозина той се превръща в средство за бягство от тежки спомени, тревожност или усещане за собствена непълноценност.

В първите моменти той наистина създава илюзия за лекота, отпускане и дори щастие. В действителност обаче това е само временен начин за изключване на съзнанието. Колкото по-дълбока е травмата, толкова по-голям е рискът човек да прибягва до алкохола все по-често, докато той не поеме контрол над целия му живот.

Мания: илюзия за контрол

Обсесията по чистота, по пазаруване, компютърните игри и всякакви разсейващи фактори могат да бъдат не просто развлечение, а бягство от реалността. Зад тях често се крият травми, свързани с чувство за безсилие и загуба на контрол.

Човек, преживял унижения или липса на влияние върху собствения си живот (например отсъствие на право на глас в семейството през детството), намира „компенсация“ в живота като възрастен. Там той може да спечели и да докаже на себе си и на другите, че все пак е способен да управлява ситуацията. Този контрол обаче е илюзорен, а разрухата – напълно реална.

Преяждане: утеха чрез вкус

Понякога хората използват храната, за да заглушат чувството на тревога, тъга или самота. Това е особено характерно за онези, на които в детството им е липсвала топлина и грижа. Сладкишите и вкусните ястия заместват усещането за сигурност и любов.

Проблемът е, че психологическата празнота не може да бъде заситена с калории. И колкото повече човек се опитва да я запълни с храна, толкова по-силна става зависимостта, която може да доведе до наднормено тегло, болести и още по-голямо недоволство от себе си.

Зависимост от устройства и социални мрежи: бягство във виртуалността

Скролването в социалните мрежи или отговарянето на съобщения изглежда като безобиден навик. Но ако човек прекарва часове в телефона си, това вече е зависимост. Тя е особено характерна за тези, които се страхуват да останат насаме със себе си.

Социалните мрежи осигуряват постоянен поток от разсейващи фактори: харесвания вместо одобрение, мемета вместо подкрепа, чатове вместо реално общуване. Коренът на проблема обаче се крие в травмата от самота и неприемане, която прави „виртуалния свят“ по-уютен от истинския.

Работохолизъм: одобрение на всяка цена

Не всички зависимости изглеждат разрушителни. Работохолизмът, например, често дори е хвален: „Браво, работи без почивка“. Но зад това поведение нерядко стои травма от отхвърляне и усещането „не съм достатъчно добър“.

Човек се надява, че ако работи повече от другите, ще постигне успех и одобрение, и така най-накрая ще почувства собствената си стойност. В действителност обаче вътрешната празнота не се запълва с постижения, а хроничната умора и емоционалното прегаряне се превръщат в неизбежна цена.

Неприятната истина, която всеки трябва да знае

Независимо от формата – алкохол, храна, устройства, работа или връзки – същността е една: зависимостта е опит за бягство от болката, оставена от психологическа травма. Тук не става въпрос за удоволствие, а за оцеляване. Но нито един от тези методи не лекува, а само временно маскира страданието.

Психологическите травми винаги болят. Можем да ги игнорираме, да се опитваме да избягаме от тях, но те ще се завръщат под формата на зависимости, конфликти и болести. Тази истина е неприятна, но всеки трябва да я знае: без да се работи върху травмата, човек никога не може да бъде истински свободен.