Нашият мозък е мощен симулатор, но дори той има своите „бъгове“. Сънищата могат да бъдат наречени своеобразна лаборатория на съзнанието, където познатото се разтваря в един подвижен свят от образи. В тях падаме в пропасти, летим над града или разговаряме с хора, които отдавна не са сред нас. Но колкото и да е парадоксално, дори в това безгранично пространство съществуват области, до които достъпът е забранен.
Изглежда, че мозъкът установява свои собствени правила на играта и някои явления просто не преминават системната проверка. Повече по темата разказва шаманката и ясновидка Кажета Ахметжанова, която обяснява какво не можем да видим насън.
)
Реалното протичане на времето
Вероятно в сънищата ви е имало сюжети, които сякаш са попадали във времеви капани. Няма преходен момент и можем да изживеем цял „живот“ между две епохи. В сънищата много рядко успяваме да разпознаем колко точно е часът на циферблата – или цифрите са размазани, или стрелките се движат в непонятна посока.
Там липсва обичайната хронология. Подсъзнанието не фиксира последователност, а просто свързва емоционални състояния. Затова насън можем да остареем, а после отново да станем деца, без да забелязваме нищо странно. Или пък пребиваваме едновременно в настоящето и в миналото.
Достоверна болка
Насън можем да паднем по стълби, да попаднем под свлачище, да бъдем ранени, но всички усещания ще бъдат приглушени. Понякога вместо болка възниква силен емоционален отклик: страх или тревога, заради които мнозина се събуждат рязко.
Но истинска, телесна болка няма, защото мозъкът блокира сигналите от нервната система, идващи от тялото. Ако все пак се появи болка, това вече е сигнал за събуждане – подсъзнанието съобщава, че тялото е в неудобна поза или че нещо наистина ни боли.
)
Непознат, но логичен език
Говорили ли сте насън на реално съществуващ чужд език? Това е напълно възможно. Но да измислите напълно нов език, с ясна граматика, структура и правила за произношение – не. Подсъзнанието може да имитира реч, да използва вече познати ви конструкции, фрагменти и интонации. Но не може да създаде свой уникален език, тъй като по време на сън абстрактното мислене и логиката са изключени.
Собствената си смърт, видяна отстрани
Мнозина от нас са сънували собствената си гибел – падали сме, давили сме се, изчезвали сме, но почти никой не се е наблюдавал мъртъв отстрани. Сънят се прекъсва в момента на изчезване на съзнанието. Това не е случайно: мозъкът не може да симулира състояние, в което не съществува.
Затова смъртта насън не е финал, а врата към следващата сцена. Често след „гибелта“ просто се озовавате на друго място, с друго тяло, с нова история, сякаш подсъзнанието е направило плавно рестартиране.
Моментът на събуждане
Случвало ли ви се е да се „събудите“ и да започнете утрото си с обичайната рутина, но след това да звънне будилникът и чак тогава да се събудите наистина? Първото събуждане е било все още насън – вашето подсъзнание просто си е играло с вас. Спомнете си колко пъти сънищата са прекъсвали в най-интересния момент. Точно това е бил моментът на преход от покой към бодърстване. Мозъкът „изключва“ сюжета частица от секундата преди да отворите очи.
)
Напълно симетрични предмети и лица
Насън симетрията се разрушава. Лицата могат да бъдат леко изкривени, предметите губят правилните си форми, буквите се накланят, огледалата изкривяват отражението. Това е свързано с факта, че сънищата се раждат едновременно от дясното и лявото полукълбо, а между тях няма идеална синхронизация. Затова дори най-красивите образи насън винаги са леко асиметрични – като напомняне, че се намирате в хаоса на възприятията.
Краят на съня
Сънят няма финална сцена. Няма да видите надписи или логическо завършване на историята. Той просто се разтваря. Подсъзнанието не разбира какво означава „край“ – то функционира циклично, преливайки от една фаза в друга. Понякога може да ви се струва, че сюжетът е приключил, но това е само защото съзнанието се е уморило да го задържа. Истинският финал винаги се случва „зад кадър“, в същия миг, в който тялото решава да се събуди.