Понякога чудили ли сте се защо все сме привлечени от едни и същи типове партньори отново и отново? Защо „любовта“ толкова често се усеща като болка?

Свързваме се с такъв тип личности заради сходството на травмите ни. Много от тези рани са нанесени през детството ни. Това не са просто думи. Това са истински невронни връзки, формирани в детството. Мозъкът разпознава бързо познатите модели, дори и да са болезнени, защото са му... познати. Докато всичко непознато е заплашително и страшно.

Прекъснатият кръг

За нея е толкова важно да се грижи за някого – така най-накрая ще „спечели“ любовта, която някога не е получила. Тя подсъзнателно търси някого, когото може да „спаси“, защото ако успее, това ще ѝ докаже, че е достойна за любов. Той на свой ред има толкова нужда да бъде обгрижван – все още чака тази топлина, която е пропуснал в детството. Той не търси партньор, а „майка“, от която най-накрая ще получи безусловно приемане.

Дълбоко вкоренени вярвания

Тя е свикнала да търси любов, защото не е имала достатъчно от нея като дете. За нея любовта винаги е борба, постижение, изпитание. Без нея изглежда сякаш няма как да бъдеш обичана за едното нищо. Той не може да бъде топъл, защото самият той някога е бил необичан. Просто не е бил научен да изразява чувствата си. Някъде дълбоко в себе си той има страх: „Ако се отворя, ще бъда отхвърлен отново.“

Има милиони такива „перфектни несъответствия“, твърдят психолози. Но същността им е една и съща: Влизаме във връзки с хора с незараснали рани, като се надяваме, че партньорът ни ще бъде лечителят, който ни е липсвал. А всъщност той пристига със същия багаж от нерешени проблеми.

Защо не се получава?

Защото това не е зряла връзка, а опит да се подхрани болката от детството. Все едно двама гладни човеци се опитват да се нахранят един друг, но без никаква храна.

Резултатът е разочарование и гняв. Единият се уморява от исканията да „излекува раните си“, другият се уморява да се опитва да ги запълни. Вместо уважение се натрупват детски негодувания. Вместо да градят бъдеще заедно, партньорите изискват невъзможното – да излекуват миналото си.

Как работи този механизъм?

1. Спусък: Вашият партньор се държи по начин, който докосва ваша стара болезнена рана.

2. Детинска реакция: Реагирате не като възрастен, а като същото онова дете: оттегляте се в негодувание, гняв, мълчание или изисквания.

3. Реципрочна травма: Вашият партньор, също заради собствената си рана, реагира болезнено.

4. Получавате поредното потвърждение. Отново сте убедени: „Нещо не е наред с мен“, „Връзките са болезнени.“ И така двамата се блъскат с тези рани един в друг, без да чуват или разбират.

Какво трябва да направите, ако вече сте осъзнали това? Можете да продължите да стъпвате на все същите мотики. Или да пренапишете историята си.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Момичета, внимавайте с тъмната триада: Как да разпознаваме нарцисиста, макиавелиста и психопата

Автор Елена Ангелова

Стъпки за промяна

1. Разпознайте модела. Честно си признайте: „Да, избирам едни и същи партньори и това ме боли.“

2. Намерете корена. Отговорете си на въпроса: „Каква детска болка се опитвам да излекувам чрез партньора си? Какво ми липсваше?“

3. Разделете миналото от настоящето. Научете се да улавяте момента, в който реагирате заради детската си рана и си кажете: „Сега съм добре. Зрял човек съм и мога да се грижа за себе си.“

4. Научете се да общувате. Вместо да се оплаквате („Ти не ме обичаш“), научете се да говорите за чувствата и нуждите си („Наранена съм, имам нужда да си с мен“). Запълнете сами празнотата, която някога сте имали. Вместо да се опитвате да я запълните за сметка на партньора си, можете да я запълните чрез грижа за себе си, терапия и подкрепата на близки, които ви карат да се чувствате ценени.

И ето какво е важното - дори само единият от вас да започне да лекува раните си, връзката ви вече няма да е същата. Тя ще започне да се променя, а другият партньор също ще има шанс да се промени.

Източник: b17