Бяхме женени 22 години. Децата ни са на 22 и 14 години. Съпругът ми беше в командировка два месеца, изневери ми там и след завръщането си продължава тайно да си пише с любовницата си — вече два месеца.

Към мен е охладнял, не се занимава с домашните задължения, опитва се да избяга от вкъщи, за да общува с нея. Пренебрегва децата. Аз не го упреквам. Как да запазя едновременно семейството и достойнството си?

Елена, 46 години

Психологът отговаря:

Елена, благодаря ви за доверието и за това, че споделихте такава болезнена ситуация. Решението да потърсите съвет в такъв момент е проява на голяма сила и грижа за себе си и семейството ви. Задавате изключително правилен и важен въпрос: как да действате, без да предавате нито семейството, нито себе си. Това е възможно и ще се опитам да ви помогна да се ориентирате.

Преди всичко искам да ви подкрепя: вашите чувства — болка, объркване, гняв — са абсолютно нормални и естествени в такава ситуация. Изневярата е тежка травма, която наранява самата основа на доверието в отношенията, сигурността и опората в себе си и в близкия човек. Фактът, че не „упреквате“ съпруга си и се опитвате да поддържате нормална атмосфера, говори за вашата невероятна издръжливост и сила. Важно е обаче тази външна устойчивост да не се постига с цената на потискането на собствената ви болка и гняв.

Запазването на достойнството е първостепенна задача. Вашето достойнство не е свързано с гордост или мълчаливо страдание. То е свързано със самоуважение, ясно разбиране на собствените граници и правото те да бъдат спазвани, както и с потребността да не загубите себе си във всичко това.

Изглежда, че вашето достойнство в момента ви подсказва, че случващото се е неприемливо за вас.

Вие не можете сама да „запазите семейството“. Семейството е система от двама възрастни. То може да бъде запазено само заедно, когато и двамата съзнателно направят избор в полза на възстановяването на сигурността и започнат работа по поправянето на това, което някога се е объркало. От ваша страна е възможно да създадете условия, при които съпругът ви да може да направи този избор. Но да носите отговорност и да се влагате в семейството вместо двама е самотно, болезнено и често невъзможно.

В такава ситуация най-добрият начин за справяне е честният диалог. Проведете сериозен, спокоен разговор. Целта не е да вдигате скандали или да обвинявате, а да констатирате фактите и да изразите своята позиция. Чуйте желанията и емоциите на съпруга си. Опитайте се да се договорите и да начертаете план за действие как и двамата да излезете от кризата. Каква може да бъде компенсацията от негова страна, какво очаква той от вас, какво бихте искали и двамата в отношенията си и какво повече не искате и не можете да търпите.

Кризата винаги е сложен и болезнен период, но невинаги означава край на отношенията. Тя може да допринесе за преструктуриране на връзката, за създаване на нови форми и ценности в семейството. Кризата в отношенията е възможност за всеки да достигне ново ниво на усещане за себе си, за живота, за партньора и за семейството си.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Хванах съпруга си да изневерява с колежка, голяма колкото дъщеря ни

Автор Теодор Муховски

Ето какво можете да направите веднага.

Обградете се с подкрепа, грижа и топлина. Намерете човек, на когото имате доверие (приятелка, сестра), и разкажете за случващото се. Не оставайте сама с болката си. Обърнете се към психолог. Специалистът ще ви помогне да преживеете травмата от изневярата, да запазите самооценката си и да изградите ясна линия на поведение. Това е най-добрата инвестиция в себе си и вашето бъдеще, независимо от изхода на ситуацията със съпруга ви. Опитайте семейна психотерапия. Тя ще ви помогне да разберете защо се е случило това, как да подобрите диалога помежду си и да не потискате чувствата си, а да ги изразявате, рискувайки да се сблъскате с различни емоции. Съвместната психотерапия ще помогне безопасно и грижовно за всеки да преодолеете острите моменти.

Семейството може да бъде запазено, само ако и двамата съпрузи го искат и работят за това. Достойнството си можете да запазите само вие, като откажете да бъдете подвластна на обстоятелствата и ясно очертаете своите граници. Вашата сила не е в търпението, а в уважението към себе си.