Интересен парадокс е фактът, че повечето хора не искат да се карат, но... понякога, волно или неволно, стигат до този неприятен момент. Те се стремят да бъдат разбрани и чути, но разговорите им с близки и скъпи хора отново и отново се превръщат в бойно поле, изпълнено с обиди и неразбирателство. Често вината за това се крие в определени фрази.

Всъщност коренът на проблема не е в злият умисъл, а в невинни на пръв поглед изрази, които възприемаме като директна заплаха, или по-скоро като опит за омаловажаване и потъпкване на личното ни достойнство. Психологът Анна Сухова споделя примери за такива изказвания пред TheDay.

От гледна точка на доказателствената психология мозъкът ни е програмиран да реагира на опасност изключително бързо. Когато чуем определени словесни конструкции, в мозъка постъпват импулси на тревога. Задейства се реакцията „бий се или бягай“, критичното мислене се изключва и ние преставаме да чуваме смисъла, реагирайки единствено на емоционалната окраска на фразата. Някои думи служат като мощни конфликтогени. Нека разгледаме най-коварните от тях.

Фрази-обобщения: „Ти винаги…“/„Ти никога…“

Думите-обобщения са когнитивно изкривяване. Мозъкът на събеседника незабавно започва да търси доказателства за обратното. Вие сте казали: „Ти никога не миеш чиниите“. Неговият мозък ще пренебрегне същината и ще отвърне: „Не е вярно! А миналия четвъртък ги измих“. Същността на претенцията се губи и започва спор за факти.

Да приемем, че единият партньор се чувства уморен от разпределението на домакинските задължения. Вместо това „Ти винаги оставяш чорапи на пода“ звучи като обвинение. Вторият партньор, чувствайки се несправедливо нападнат, контраатакува: „А ти винаги разхвърляш козметика в банята“. Конфликтът преминава в етап на безкрайни взаимни упреци.

Фрази-омаловажаване: „Успокой се!“/„Не се паникьосвай!“/„Не го приемай толкова навътре!“

Тази фраза е класически пример за обезценяване на чувствата на човека. Вие не просто изричате думи, а съобщавате на другия, че емоцията му е неправилна и необоснована. Това моментално удвоява негативизма, като към първоначалната обида или гняв се добавя чувство на самота и неразбиране. Дистанцията в отношенията се увеличава.

Фрази-диагнози: „Ти си твърде чувствителен!“/„Ти всичко разбра погрешно!“

Тук преминавате от обсъждане на постъпката към личностна характеристика. По този начин събеседникът ви се оказва в ролята на този, който раздава оценки и анализира поведението на другия. Това вече не е „аз съм ядосан на твоята постъпка“, а „с мен нещо не е наред“. Възниква чувство на срам и желание за защита. Така вие прекъсвате психологическата връзка, поставяйки себе си в позицията на „правилния“ събеседник.

Фрази-сравнения: „А пък Петър…“/„Аз на твое място бих…“

Сравнението е често срещан модел на поведение в общуването. То е като нож с две остриета. От една страна може да ни мотивира и да ни помогне да се ориентираме в собственото си развитие, но от друга, когато се използва без емпатия, лесно се превръща в източник на болка и унижение. Постоянното поставяне на човек в конкурентна позиция поражда усещане за недооцененост и несигурност, а не за стремеж към растеж.

Когато някой е подложен на постоянни сравнения, вниманието му постепенно се измества от личните му цели към това как изглежда спрямо другите. Така се губи връзката с вътрешните потребности и желания, а естествената мотивация отстъпва място на тревогата и съмнението.

ЗОДИИ И АСТРОЛОГИЯ

Автор Веселина Петрова

Зодиакалните знаци, които най-често влизат в конфликти

Автор Веселина Петрова

Фраза-отказ от диалог: „Прави каквото искаш!“

Това не е разрешение, а манипулация, която се основава на безразличие и равнодушие. Зад тази фраза се крие неизказан гняв, обида и пасивна агресия. Събеседникът чува: „На мен ми е все едно, но последствията ще са за твоя сметка и аз няма да ти го простя“. Това създава напрежение в отношенията и убива доверието.

Нашите думи са мощен инструмент, който може както да похвали и издигне на пиедестал, така и напълно да разруши отношенията между хората. Осъзнатият разговор е умение, което може и трябва да се тренира. Опитайте да започнете с малко. Наблюдавайте се днес, не се ли прокрадват в речта ви тези фрази-провокатори? Заменете поне една от тях с по-приятелска алтернатива.

Ще се изненадате как един навик е способен да промени атмосферата във вашите отношения. Помнете, силата не е в това да кажете последната дума в спора, а в това да намерите думите, след които спорът ще стане излишен.