Терапевт, специализиращ в детските травми, сподели списък с неща, които родителите трябва да спрат да правят, за да предотвратят нанасянето на емоционални рани на децата си. Морган Помелс, терапевт от Онтарио, Канада, използва своя профил в Instagram, за да даде полезни съвети на родителите в процеса на възпитание.

„Родителството е стресиращо и никой не очаква от родителите да бъдат перфектни“, посочва Помелс. „Децата дори не се нуждаят от перфектно родителство – те просто се нуждаят от „безопасно родителство“.“

В публикацията си Помелс споделя списък с неща, за които „умолява“ родителите да прочетат и да приложат в своите методи на възпитание, за да спестят на децата си необходимостта да се справят с детски травми, когато пораснат.

Не използвайте емоционална война, за да наказвате децата

Помелс добавя, че родителите не трябва да будят децата си със „силни или агресивни шумове“. В описанието към публикацията си тя разширява тези правила и изтъква, че от психологическа гледна точка, виковете не постигат нищо друго, освен да навредят на нервната система на децата.

„Всички тези неща могат да задействат реакцията на тялото към стрес, което може да ни тласне към състояние на „борба или бягство“ и да останем там, ако трябва да продължим да живеем в страх“, пише тя. Помелс насърчава родителите да избягват оставянето на емоционални белези върху децата си.

В следващите си точки Помелс обяснява, че когато родителите причиняват дълбока емоционална травма на децата си, тези млади хора често търсят терапия в зряла възраст, за да се опитат да преодолеят токсичния начин, по който родителите им са се отнасяли или говорили с тях.

Според данни на Администрацията за злоупотреба с вещества и психично здраве, детската травма е доста често срещана. Повече от две трети от децата съобщават за поне едно травматично събитие до 16-годишна възраст.

Помелс подчертава, че ако някое дете преживее това с родителите си, то не трябва да се чувства самотно или недостойно. „Обещавам ви, че не сте сами. Обещавам ви, че заслужавате много повече“, настоява тя.


Безопасен родител

Терапевтката изтъква нереалистичния стандарт за „перфектен родител“ и вместо това насърчава идеята за „безопасен родител“. В последните си няколко точки тя обяснява, че децата не трябва да носят отговорност за чувствата на родителите си. „Ако ме следите отдавна, знаете, че постоянно казвам на родителите да спрат да си изкарват проблемите на децата“, пише тя.

Отбелязва още, че родителите трябва да приоритизират безопасността на децата си във всички ситуации, а неуспехът в това отношение ще доведе единствено до търсене на терапевт от страна на децата, когато пораснат.

„За да бъда ясна: твърдо вярвам, че 99,9% от родителите правят най-доброто, на което са способни“, уточнява тя. „Повечето от тези грешки се правят на подсъзнателно ниво. Но това не означава, че те нямат последствия или че не трябва да се стремим към по-добро.“

Прекъсването на цикъла на детската травма води до здравословен преход към зряла възраст. Родителите играят решаваща роля в осигуряването на безопасна и подкрепяща среда за растеж, което помага за минимизиране на риска от травми в детството.

Когато родителите създават любяща и сигурна среда, децата са по-склонни да развият положителна самооценка и силно чувство за идентичност. Тази основа може да им помогне да се справят със социалните взаимоотношения, натиска от връстници и да изградят позитивен образ за себе си.

Както заявява Помелс, родителството не идва с наръчник или курсове за обучение. Това е работа, която се учи в движение, продължава цял живот и не спира, когато децата навършат 18 години и официално навлязат в началото на зрелостта.

Важно е да се отбележи, че никой родител не може напълно да предпази детето си от всички потенциални източници на травма. Въпреки това, като работят активно за прекъсване на цикъла на собствените си детски травми, родителите могат значително да намалят риска и да смекчат въздействието на травмите върху живота на своите деца.