Археолози в Мексико разкриха 1400-годишна гробница в Централните долини на Оахака, която е била изгубена за историята. Откритието вече е определяно като „най-значимото за последното десетилетие“.

Каменната структура е построена от културата на сапотеките, известни като Beenaa, или „облачния народ“. Тя е украсена със склуптури, стенописи и изсечени символи, които предполагат ритуална роля. Сапотеките вярвали, че техните предци са произлезли от облаците и че след смъртта душите им се връщат в небесата като духове.

На входа на гробницата е поставена масивна издялана сова, чийто отворен клюн разкрива лицето на сапотекски владетел – символ, който според Националния институт по антропология и история (INAH) олицетворява смъртта и властта. Вратата е рамкирана от каменен праг и щурц, над които фриз от гравирани плочи показва древни календарни имена. От двете страни на входа има изваяни фигури на мъж и жена с украшения на главите, държащи ритуални предмети, които вероятно са пазители на гробницата.

Вътре в погребалната камера са запазени части от ярък стенопис, изобразяващ процесия от фигури, носещи снопове копал, докато се движат към входа на гробницата.

„Това е най-важното археологическо откритие за последното десетилетие в Мексико поради степента на запазеност и информацията, която предоставя“, заяви президентът на Мексико, Клаудия Шейнбаум Пардо.

Историята на сапотеките обхваща над 2500 години. Те създават голяма предколумбова цивилизация с център Монте Албан, отличаваща се с напреднало земеделие и писменост. Цивилизацията на сапотеките мистериозно запада в района около 900 г. сл. Хр. Въпреки това народът не изчезва напълно, като днес има поне 400 000 техни потомци.

Министърът на културата на Мексико – Клаудия Куриел де Иказа, определи откритието като „изключително“ поради доброто му състояние. Тя добави, че то разкрива как сапотекската култура е била социална организация със сложни погребални ритуали. „Това е убедителен пример за древното величие на Мексико, което сега се изследва, защитава и споделя с обществото“, допълни тя.

В момента интердисциплинарен екип от центъра на INAH в Оахака работи по консервацията и защитата на гробницата, като се фокусира върху стабилизирането на крехкия стенопис. Според експерти състоянието му е деликатно поради растежа на корени, дейността на насекоми и резките промени в температурата и влажността. Успоредно с това изследователите провеждат керамични, иконографски и епиграфски проучвания, както и анализи по физическа антропология, за да разберат по-добре ритуалите, символите и погребалните практики, свързани с гробницата.

Входът към подземния свят

През 2024 г. археолози обявиха откриването на тунели под вековна църква, за които древната цивилизация на сапотеките е вярвала, че са „вход към подземния свят“. Митла, което означава „място на мъртвите“, е бил град в Южно Мексико, известен с връзката си с Питао Безелао, сапотекския бог на смъртта.

С пристигането си през XVI век испанците разрушават града и построяват църква върху руините на най-важния му храм. По-късно свещеник пише, че „задната врата на ада“ се намира под града – огромни пещери, за които се смятало, че са вход към подземния свят на сапотеките. Той обаче твърди, че те са били зазидани, а по-късните разкопки не успяват да открият нищо, съответстващо на мащаба на описанието му. Досега.

С помощта на неинвазивни техники археолозите наскоро разкриха поредица от камери и тунели под града. Проучени са пет различни групи руини: църковната група, групата на потока, групата на кирпича, южната група и групата на колоните.

Марко Вигато, основател на проекта ARX, който ръководи проучването, заяви: „Някои от тунелите и камерите се простират на значителна дълбочина, над 50 фута (около 15 метра).“

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

Уникално откритие: Археолози се натъкнаха на Стоунхендж в Дания

Автор Веселина Петрова

Подземните тунели са разкрити чрез комбинация от георадар, електрическа резистивна томография и сеизмична шумова томография. Първият метод използва радарни вълни за моделиране на подпочвения слой, докато вторият открива заровени структури чрез измерване на протичането на електричество през земята. Последният метод измерва скоростта, с която сеизмичните вълни се движат през почвата.

Все още не е установено на колко години са тунелите. „Най-ранните доказателства за съществуване на култури в района на Митла датират отпреди почти 10 000 години“, обяснява Витаго. „За момента няма индикации за възможната възраст на тунелите под църквата или другите групи структури в Митла. Те може да са създадени от сапотеките или да са много по-стари.“

По думите му предстои констатациите от геофизичните сканирания да бъдат потвърдени с археологически методи. Това може да определи естеството на кухините, идентифицирани под обекта, както и да разкрие дали те съдържат артефакти с археологическо значение. Едно е сигурно обаче – откриването на тези подземни тунели вече променя представите ни за мащаба и сложността на древните цивилизации в Митла и може да се окаже едно от най-грандиозните археологически открития в региона.