Подобно на много млади майки, Джес Голдбърг се записва на курс по първа помощ с мисълта, че може би никога няма да ѝ се наложи да използва наученото. Години по-късно обаче тя намира петмесечния си син посинял и безжизнен в креватчето му.

Когато Джес Голдбърг напуска курса по първа помощ в общността, главата ѝ се върти. Като майка на четири деца, 36-годишната учителка по математика се записва, смятайки, че това е отговорна постъпка. Въпреки това тя се чуди как ще успее да усвои всичко. „Имаше толкова много неща: визуални помагала, практика върху манекени, чувствах се напълно претоварена“, спомня си тя.

Но през юни 2021 г. – шест години след като преминава курса, Джес разбира колко важен е бил той, след като открива тогава петмесечния си син Ори посинял и безжизнен в креватчето му.

Обучението, което се превърна в спасение

Тя инстинктивно започва да извършва кардио-пулмонална реанимация (КПР)*. „Всички деца бяха в леглата си, а съпругът ми беше излязъл“, разказва Джес, която живее със съпруга си Рафи, 39-годишен оптик, и трите им по-големи деца на възраст от седем до 14 години в Манчестър. „Бях решила да си взема душ и влязох в нашата стая, където спеше Ори, когато го чух да издава странен звук. Вдигнах го и бях шокирана да видя колко е посинял. Той не дишаше.“

В този ужасяващ момент Джес казва, че е преминала на автопилот. „Грабнах телефона си, за да се обадя на спешна помощ, докато продължавах с КПР. Страхът беше всепоглъщащ, но някак си просто продължих да правя това, което трябваше“, спомня си тя.

По-късно лекарите казват на Джес, че е спасила живота на сина си. „След като Ори се стабилизира в болницата и успях да осъзная всичко, не можех да повярвам, че обучението отпреди години е останало в съзнанието ми“, казва тя.

Защо всеки трябва да знае как се прави КПР

При сърдечен арест, когато сърцето спре да изпомпва кръв в тялото, КПР е от жизненоважно значение за шанса за оцеляване, печелейки време до използването на дефибрилатор или пристигането на медици.

„Мозъкът се нуждае от кислород, за да оцелее – когато правите КПР, целта е да се опитате да поддържате кръвния поток и следователно кислорода към мозъка“, обяснява пред Daily Mail д-р Иън Хигинсън, президент на Кралския колеж по спешна медицина.

За жалост проучване на St John Ambulance показва, че само 43% от хората знаят как да правят КПР, въпреки че 30 000 сърдечни ареста годишно се случват извън болници и по-малко от 7,8% от пострадалите оцеляват до 30-ия ден според проучване на Warwick University от 2018 г.

„Шансът за оцеляване на човек намалява с 10% на минута, след като изпадне в сърдечен арест“, обяснява Ричард Лий, говорител на Кралския колеж на парамедиците. „И тъй като 80% от сърдечните арести се случват у дома, е жизненоважно да знаете как да започнете КПР незабавно, ако пациентът не реагира и е спрял да диша.“

Когато линейката закъснява, свидетелят спасява живот

Данните на British Heart Foundation показват, че средното време за реакция на линейка при инфаркти и инсулти е достигнало 47 минути през 2024 г., което прави умението за КПР потенциално животоспасяващо. „Бързата реакция от страна на случаен свидетел може да удвои шансовете за оцеляване на човек“, добавя Адам Бенсън-Кларк от Resuscitation Council UK, който насърчава осведомеността за КПР сред обществеността. Въпреки това проучванията на съвета показват, че само една трета от британците биха се опитали да направят КПР на човек, който е спрял да диша.

Лекарите в спешната медицина виждат последствията от това. „Приемаме пациенти в спешното отделение, когато е твърде късно, след като са претърпели твърде големи увреждания на сърцето или мозъка“, казва професор Роб Галоуей, консултант по спешна медицина в University Hospitals Sussex NHS Foundation Trust. „Случайните свидетели правят разликата между живота и смъртта.“

„Спомням си един човек, който получи сърдечен арест по време на аматьорски футболен мач. Никой не знаеше какво да прави. Когато стигна до спешното, той беше в твърде тежко състояние и почина. Ако му беше направена КПР навреме, щеше да оцелее.“

Когато истината се оказва по-страшна от първата диагноза

В болницата на Джес и Рафи погрешно им казват, че Ори е спрял да диша поради проблем с рефлукс – състояние, при което бебето връща мляко след хранене. След пет дни тестове, за да се изключат инфекции или увреждания, Ори е изписан у дома.

Но две седмици по-късно Ори отново спира да диша. „След първия инцидент бяхме купили специализиран бебешки монитор, който да следи нивата на кислород и сърдечната честота на Ори“, обяснява Джес. „Алармата се включи точно след като бяхме гледали финала на Европейското първенство. С Рафи се втурнахме в стаята му паникьосани, но знаейки какво трябва да направим. Сякаш отне повече време да съживим Ори. Беше абсолютно ужасяващо. Но спешните служби пристигнаха много бързо.“

Този път допълнителните изследвания поставят съкрушителна диагноза. Причината не е рефлукс: Ори страда от пулмонална хипертония – високо кръвно налягане, засягащо белите дробове, в резултат на неправилно отваряне на кръвоносните съдове след раждането. Това е огромен шок и след диагнозата Джес остава в болницата със сина си в продължение на шест месеца, тъй като той е в много тежко състояние.

През следващите няколко години състоянието на Ори се контролира с различни лекарства и кислород, а по-късно и с маска през нощта. Семейството обаче е предупредено, че в крайна сметка детето им ще се нуждае от двойна белодробна трансплантация. За съжаление, Ори се разболява твърде тежко и умира през април миналата година на четиригодишна възраст.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Как да окажем първа помощ при инцидент

Автор Антония Михайлова

Как едно умение даде години живот и спасение на други

Въпреки съкрушителната си скръб Джес осъзнава колко ценни години е подарила кардио-пулмоналната ресусцитация (КПР) на семейството: „Ори беше толкова прекрасно малко момче, с толкова силен характер. Липсва ни отчаяно, но щяхме да имаме само пет месеца с него, ако не беше онзи курс по първа помощ.“

Уменията на Джес помагат и на други. „Бях с приятелка на урок по плуване на децата ни и ѝ разказах какво се беше случило. Тя ме помоли да ѝ обясня основите на първата помощ.“

„Наскоро ми писа, за да ми каже, че синът ѝ се е задавил с близалка и тя е знаела какво да направи – да го удари по гърба с движение нагоре. И всичко това благодарение на нашия разговор – невероятно“, споделя Джес.

Професор Галоуей изтъква необходимостта от широко разпространение на обучението по КПР – в „училища, спортни клубове, читалища, на работните места. Всъщност, като част от изискванията за получаване на шофьорска книжка, трябва да знаеш как да правиш КПР“, добавя той.

Джес е решена от загубата на семейството ѝ да произлезе нещо добро. „Силно вярвам, че всеки трябва да знае как да оказва първа помощ, включително КПР. В ресторантите трябва да има плакати по стените, които да показват на хората какво да правят, ако някой се задави. Никога не знаеш кога това може да спаси живот.“

_______

* Основни стъпки при КПР:

- Проверка за безопасност и съзнание: Уверете се, че мястото е безопасно, и проверете дали пострадалият реагира.

- Обаждане на 112: Потърсете спешна помощ незабавно.

- Проверка на дишането: Проверете за нормално дишане за не повече от 10 секунди.

- Притискания на гръдния кош (30 пъти): Поставете ръцете в центъра на гръдния кош (на долната половина на гръдната кост) и натискайте бързо и дълбоко (5-6 см) със скорост 100-120 притискания в минута.

- Изкуствено дишане (2 пъти): След 30 притискания наклонете главата назад, запушете носа и направете две вдишвания в устата на пострадалия.

- Повторение: Продължете със съотношение 30:2 до пристигане на медицински екип или докато пострадалият започне да диша.