В процеса на израстване дъщерите усвояват не само това, което майката изразява гласно, но и нейните косвени послания, нагласи и правила. Някои от тях са безобидни, докато други могат съществено да отровят живота на порасналата дъщеря. Разкриваме ви кои модели пречат на изграждането на пълноценен живот и взаимоотношения според психолога Яна Катаева.

1. Да спасяваш мъжа

Има жени, които сякаш несъзнателно избират „проекти“, а не партньори – мъже без стабилност, със зависимости или хронични проблеми. Те ги подкрепят, спасяват, разочароват се, изтощават се… и цикълът започва отново.

Често коренът за подобно поведени е в детството. Израснали в семейства с алкохолна зависимост, те са наблюдавали как майката поема ролята на спасител. Така любовта се свързва с жертване на собствените интересни и непрекъснато поправяне на чужди грешки.

Като възрастни може да не желаят съзнателно тази роля, но дълбоко в себе си тези жени вярват, че ще бъдат обичани само ако са незаменими. И по навик поемат отговорност за токсичния си партньор, дори когато това ги наранява.

2. Да манипулираш

Чували ли сте като деца фрази като „мъжът е главата, а жената – шията“ или че трябва да насочваш мъжа така, че да вярва, че сам е взел решението?

Т.нар. „женски хитринки“ са наследство от патриархален модел, в който жената е можела да влияе единствено косвено. Равностойният диалог е бил немислим, защото било възприето, че на мъжа не може да се противоречи. Така се родили стратегии като мълчание, сълзи, отказ от близост или демонстративна обида – форми на скрита власт, които днес често се разчитат като манипулация.

Много по-зряло и достойно според психолога обаче е общуването без преструвки и сръдни. И все пак, в силно емоционални моменти детските модели се активират неусетно... и вместо разговор, избираме мълчаливия укор.

3. Да търпиш неподходящо отношение

На никоя жена не ѝ се вярва, че може да попадне във връзка с насилник. Реалността обаче показва, че жертви стават жени от всякакъв произход и социален статус. Рискът е по-висок при онези, чиито лични граници са били нарушавани още в детството – с избухлив баща, критична или жестока майка, или в среда, където насилието е било „нормално“. Когато си израснал в подобна атмосфера, представата ти за допустимо поведение се изкривява.

Тревожните сигнали невинаги се разпознават навреме, защото прагът на търпимост е по-висок. Така жената започва да приема и оправдава отношение, което всъщност никой не бива да търпи.

4. Да носиш всичко на гърба си

Ако сте израснали с майка или баба, които са държали всичко под контрол и са „носили“ семейството на гърба си, вероятно сте си обещавали, че няма да повторите този модел. Може дори съзнателно да търсите партньор, който поема отговорност. И все пак често се оказвате в познатия сценарий – всичко се озовава на вашите плещи.

В семейната психология това се нарича хиперфункционалност – навикът да поемате повече, отколкото е нужно. Контролът създава илюзия за сигурност, а отпускането му поражда тревожност. Вътрешният „надзирател“ не ви позволява да спрете – щом приключите едно, веднага започвате следващото.

И неслучайно до вас често застава партньор, на когото трудно може да се разчита, и то, защото ситуацията, макар и изтощителна, ви е вече добре позната.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Теодор Муховски

Възпитателните методи на китайските майки, които впечатляват със своята строгост

Автор Теодор Муховски

5. Да не цениш себе си

Ако майката е живяла с убеждението „всичко за семейството, за себе си – каквото остане“, дъщерята често неусетно възпроизвежда същия модел на поведение. В собственото си семейство тя поставя нуждите на съпруга и децата над своите, раздава време, средства и енергия, сякаш самата тя няма право на дял от тях.

Тази саможертва рядко е напълно осъзната. Дълбоко в себе си жената очаква, че отдадеността ѝ ще бъде възнаградена с любов и признателност. Но отношенията не функционират като морална счетоводна книга – грижата не се връща автоматично срещу вложената жертва.