Дъщеря ми е в седми клас. През първия срок изобщо не стъпи в училище. Тогава въпросът беше поставен ребром: или училище, или домашно обучение. Тя се закле, че от втория срок ще започне да посещава уроците, но не удържа на думата си. От училището вече искат да я регистрират като проблемна.

Ирина, 50 години

Психологът отговаря:

Здравейте, Ирина, благодарим Ви за въпроса.

Озовали сте се в сложна ситуация, която със сигурност предизвиква у вас тревога, объркване и обида. Особено неприятно е, когато детето дава дума, обещава и не я спазва. А на вас, като майка, се налага не само да се справяте с поведението ѝ, но и да носите отговорност пред училището. Това е тежко.

В подобни ситуации обаче е важно да погледнем малко по-дълбоко. Когато един тийнейджър отказва да ходи на училище, причината много рядко (почти никога) е просто мързел или каприз. Обикновено това е вик за помощ. Особено ако става дума за седми клас, когато съзряването и вътрешните кризи тепърва набират сила.

Какво може да се крие зад отказа от учене:
- Страх от провал;
- Конфликти в класа (включително тормоз);
- Висока тревожност, депресия, прегаряне (бърнаут);
- Усещане за безсмислие на процеса: „А защо изобщо да ходя там?“;
- Съпротива срещу натиск, протест срещу контрол или неразбиране у дома или в училище.

Пишете, че тя се е „заклела“. Това означава, че на някакво ниво дъщеря ви е искала да отиде и вероятно е разбирала, че трябва. Но в крайна сметка не се е справила. А когато едно дете не може да спази дори собственото си обещание, значи вътре в него се води сложна борба. Възможно е самата дъщеря да се чувства уплашена, засрамена и да ѝ е тежко, но да не вижда изход.

Какво можете да направите:

Не се фокусирайте само върху контрола и наказанията. В дългосрочен план това не работи. Особено ако тя вече живее с усещането, че „всички са против нея“.

Опитайте се да разберете какво точно я плаши в училище. Не под формата на разпит, а спокойно, без заплахи: „Няма да ти се карам. Искам да разбера какво толкова има там, че не можеш да отидеш. Готова съм да помогна, нека заедно да помислим с какво не се справяш“.

Обмислете възможността за плавен преход. Например, частично присъствено посещение, частично задочно, индивидуален план, помощ от частни учители. За тийнейджъри с високо ниво на тревожност или нестабилна мотивация подобни гъвкави форми понякога помагат да се върнат към учебния процес.

Обърнете се към психолог. Желателно е да е детски или такъв, който работи с подрастващи. Често тийнейджърите споделят с външен специалист неща, които не могат да кажат на родителите си. Възможно е училището да помогне с това, ако разполага с психолог или други семейства работят с такъв.

Обсъдете с дъщеря си вариантите за бъдещето. Спокойно, без натиск. Какво иска тя самата? Кой път ѝ е по-близък? Коя е тя в този живот, освен „ученичка“? Понякога един тийнейджър трябва да почувства, че е нещо повече от просто несправящ се седмокласник.

И най-важното - не приемайте това като личен провал. Вие не сте лоша майка. Вие сте майка, която се бори за детето си и търси начини да помогне. А това вече е много.

Ако усетите, че изобщо не се справяте, вие също имате право на подкрепа. Психолог за родителя в такава ситуация не е проява на слабост, а начин да запазите силите, спокойствието и ресурса си, за да бъдете до дъщеря си в момент, когато тя отчаяно се нуждае да не бъде отблъсната.

Стъпка по стъпка ситуацията може да се промени. Основното е да пазите нервната си система, както своята, така и тази на дъщеря ви.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Съпругата ми все още ме наказва за изневяра, от която изминаха 20 години

Автор Теодор Муховски