Всеки път, когато видя как на мои познати, клиентки и приятелки подаряват разкошни букети и подаръци, за които аз цял живот мечтая, започва да ме боли не само емоционално, но и физически. И тази болка не може да бъде облекчена или поне приглушена от нито един от четиримата ми психолози и дори от най-добрия психиатър в града, при когото ходя на лична терапия.

Посрещнах поредната Нова година дори без една картичка, въпреки че имам връзка с успял мъж, чиито постижения в социалната и други сфери наистина вдъхновяват. И няма значение колко необичайни деликатеси от Европа и нестандартни сувенири подарих аз, нито колко нули имаше в сумата.

Препоръките на тези, които се опитват да помогнат, са прости: „Напусни този, който не те цени, за да попаднеш в обятията на някой, който най-накрая ще оцени мащаба на личността ти.“ Да, но ако това се случваше за първи или втори път, точно така бих постъпила. Натрупаният негативен опит обаче ме спира от необмислени решения.

Сериозно, защо нито един от бившите ми не е платил дори един маникюр, докато на една моя доста посредствена позната подаряват верига студиа за маникюр за милиони? При това тези „фатални“ жени обикновено не могат да свържат две думи, докато аз говоря четири чужди езика и уча още три.

Те едва са завършили основно образование и някакви триседмични курсове, а аз имам няколко висши образования с отличие, куп дипломи за преквалификация и победи в университетски, градски и регионални турнири по шах.

Вечер не чета булевардни романи и хороскопи, а кореспонденцията между Алберт Айнщайн и Волфганг Паули, биографиите на Мерилин Монро, Коко Шанел и Фрида Кало, научни статии за нерешими математически парадокси и трудове по ядрена физика.

Дори фигурата ми е по-съблазнителна от тази на вечно отслабващите, изтощени жертви на модерните тенденции. Обожавам любовта във всичките ѝ проявления. Като практикуващ сексолог мога честно да кажа, че мога да откажа секс на любимия си мъж само по време на раждане или в предсмъртно състояние.

И какво получавам в замяна? Думи, че за жени като мен е по-добре изобщо да не се женят - думи, които пронизват и без това нараненото ми сърце. Може би в момента наистина съм по-подходяща за ролята на любовница, отколкото на съпруга, защото определено не съм готова да посветя живота си на сарми и кюфтета, въпреки че имам и диплома за готвач. Но тогава къде са диамантите и ключовете от новата ми кола? Нали именно любовниците трябва да бъдат обсипвани с тях? Но и тук нещо не се получава.

Маргарита, 27 г.

Психологът отговаря:

Маргарита, много съжалявам, че в продължение на години вашето напълно естествено желание да получавате грижа и любов не се е сбъдвало по начина, по който сте искали.

От думите ви оставам с впечатлението, че сте убедена, че за да получиш любов, трябва да направиш нещо. И вие го правите: четете умни книги, трупате образования, посещавате няколко психолози, стараете се да угаждате на партньора си и да не му отказвате секс. Когато човек влага толкова много, възмущението е естествено - в крайна сметка искаш да получиш нещо в замяна.

Любовта обаче не е трансакция и партньорите не се избират според това каква литература четете вечер. Сякаш сте се убедили, че ако следвате определени правила, всичко задължително ще се получи. Това е чудесен начин да се справите с тревожността и неспособността да понасяте несигурността - създава се усещането, че в отговор на действията ви задължително ще последва резултат.

Само че, съдейки по всичко, реалността всеки път ви показва, че нещата не работят така.

Близостта и желанието да даряваш другия с подаръци не се раждат от това колко е умен и колко много знае. Това е по-скоро първото стъпало - нещо, с което можеш да привлечеш вниманието на първа или втора среща. Истинската близост се ражда от уязвимостта, а вие, изглежда, много се страхувате да бъдете уязвима. Пишете, че имате четирима психолози и най-добрия психиатър. Терапевтичната работа обаче, както и връзките по принцип, се гради основно на съюз, който се състои от двама души. Създава се впечатление, че се опитвате да избегнете този съюз, като ангажирате няколко специалисти, за да не се налага да се разкривате на 100% пред нито един от тях.

Очевидно същата система работи и във връзките ви. Никаква уязвимост, а оттам и никаква близост. Сякаш не можете да приемете себе си като жив човек, който може да се отпусне или да не иска нещо. Ще бъда честен, думите ви, че „можете да откажете секс само по време на раждане или в предсмъртно състояние“, леко ме уплашиха, защото звучат като липса на връзка с тялото и като насилие над самата себе си.

Струва ми се, че в момента би било най-добре да се съсредоточите върху себе си и върху това какво всъщност искате от живота. Дори интересите, които описвате, не звучат като нещо, което наистина ви носи удоволствие, а по-скоро като средство да изглеждате специална, значима и по-добра от останалите. Възможно ли е дълбоко в себе си да не харесвате ядрената физика и всъщност да предпочитате да прекарвате вечерите си с тъмни романтични романи, но вместо това се самоизмъчвате в преследване на някакъв митичен идеал?

Не мога да не отбележа и още един детайл - заобиколена сте от множество специалисти, но изглежда, че нямате никакви приятели. Всички жени, които споменавате, получават по някакъв начин неприятни етикети. Сякаш всички те са съпернички, а вашата задача е да бъдете по-добра от тях. Животът обаче не е състезание, а приятелството, особено женското, е изключително мощен ресурс. Може би си струва да се опитате да погледнете на другите хора по малко по-различен начин - като за начало, поне като на личности, които представляват някакъв интерес за вас.