Представете си, че можете да възстановите връзката с ваш близък, който вече не е между живите. Какви въпроси бихте му задали или за какво бихте го помолили?

Традицията да се търси помощ от починалите е много древна. Хората често се обръщат към светци или към свои покойни роднини. Правим го инстинктивно, без много да разсъждаваме, в най-тежките моменти от живота, когато няма към кого другиго да се обърнем. Мнозина разказват за удивителни случаи, в които на помощ – насън или наяве – им се е притекъл любим починал човек: майка, баща, баба или дядо. И винаги това е бил човекът, с когото приживе е съществувала силна емоционална връзка. Това се случва особено често, когато мислено се обръщаме към този човек с оплакване и отчаян зов за помощ. Така през целия си живот ние тихо зовем за помощ в трудни минути и тя идва.

Как точно се случва това, науката не може да обясни. Съществува предположение, че подсъзнанието ни дава съвети чрез образите на любимите ни покойници. Препятствията изчезват, болестите отминават, случва се чудотворно спасение от безнадеждна ситуация. Това е необяснимо, също като вярата и вечната любов, които обединяват живи и мъртви.

Екатерина Чуйкова – езотеричен психолог, регресолог, рунолог и Рейки Мастер Учител, споделя как починалите могат да ни оказват подкрепа и как можем да „почукаме на вратите на небето“.

В процеса на своята практика намерих само едно обяснение на този феномен, казва експертът пред TheDay. Не претендирам за абсолютна истина, но бих искала да споделя своите наблюдения и прозрения.

Как всъщност получаваме помощ от починал човек?

През живота си човек преживява множество събития и изпитва широк спектър от емоции. Всяка емоция е енергия. Ние акумулираме тази енергия в своето подсъзнание, тяло и душа.

В момента на смъртта единственото, което остава с душата и което тя взима със себе си в следващото прераждане, е преживеният и осъзнат опит. Това изучава регресологията и този факт може да бъде потвърден чрез примери от „пътешествията“ на клиенти. Емоциите, спомените, преживените събития и тяхната енергия остават във фантома на човека. Това е като информационна флашка, на която е записана историята на конкретния човек, неговият образ, спомени и чувства.

Съществуването на този образ се поддържа в нашата памет. Когато семейството си спомня за своя починал дядо например, тези спомени енергийно поддържат неговия „образ“.

Тези „флашки“ остават в „информационната библиотека“ – общото енергийно-информационно пространство, където се съхранява информация за всичко и всички. Това е своеобразен енергийно-информационен интернет, към който се свързва нашето подсъзнание.

Когато виждаме починал човек насън или се обръщаме към него в момент на скръб, нашето подсъзнание върши чудеса. Свързвайки се с енергийната структура на роднината, ние си спомняме колко мъдър и силен е бил този човек и неговият съвет придобива тежестта на истина. Вслушваме се в него и се решаваме на определени действия. Ако починалият предизвиква у нас силно чувство на любов и то е било взаимно, то в момента на обръщение усещаме тази енергия на грижа и доброта. И ни става по-леко.

На практика нашето съзнание се свързва с информационния фантом на починалия и се осъществява обмен, подобен на този, който сме имали с него приживе.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Опасен контакт: Защо никога не трябва да разговаряте с починали роднини

Автор Теодор Муховски

Кой аспект позволява на покойника да ни помага?

Родологията изучава процесите на взаимодействие в рамките на семейството между всички негови членове. На енергийно ниво този обмен също е осезаем. Различни енергийни практики за работа с рода показват колко кардинално може да се промени състоянието на човек преди и след такъв опит. Човек усеща през тялото си прилив на енергия и подкрепа. Идва осъзнаването, че не си сам и зад теб стоят безброй роднини от всички поколения. В психологически план това е сериозна опора за възстановяване в кризисни ситуации.

Да се обръщаме за подкрепа към починалите в трудни моменти е напълно разумно и уместно. Можете да го правите така, както умеете, и там, където се чувствате комфортно.

Единственото, на което бих искала да обърна внимание, допълва Екатерина, е, че една от задачите в живота ни е да намерим опора в самите себе си. Трябва да се научим да намираме изход от всяка ситуация.

Починалите не трябва да се превръщат в основна опора, те са подкрепа и помощ в моменти на слабост. Нашата задача е да постигнем самостоятелност и състояние на благодарност към тях за техните знания, опит, любов и времето, което са прекарали с нас.