Много жени са свикнали да бъдат основният организатор, разрешител на проблеми и емоционален стълб за своите родители, братя, сестри и роднини. Оказва се, че за този феномен има и термин: „дъщерство“ (от англ. daughtering).

„Невидимият труд на „дъщерството“ се отнася до негласното очакване жените – дъщерите – да поемат тежестта на емоционалната и логистичната отговорност в семействата“, обяснява Кейтлин Оскарсън, лицензиран брачен и семеен терапевт.

Въпреки че всяко семейство е различно, много жени усещат, че към тях има различни очаквания в сравнение с братята им, като това започва още в детството.

„С времето тези очаквания не изчезват. Вместо това „дъщерството“ се развива, променя и дори разширява“, казва Алисън М. Алфорд, изследовател в областта на комуникациите и автор на книга по темата. „С напредването на възрастта на родителите е по-вероятно дъщерите да бъдат позиционирани като координатори, болногледачи и емоционални опори, често без изричен разговор за тази промяна в роднинските отношения“, добавя тя.

Този феномен се проявява в безброй задачи, които често остават незабелязани, както и в по-голямо умствено натоварване, като предвиждане на нужди и следене на информация. Ето ги седемте примера за ежедневно „дъщерство“, които подчертават тежестта на тази роля, както и някои съвети за облекчаване на емоционалния и физически товар.

1. Посредничество при конфликти и управление на емоционалния тон

В много семейства дъщерите поемат ролята на медиатор между роднините.

„Те могат да управляват емоционалния тон на взаимодействията, например да седят на масата за вечеря и да бъдат емоционалният барометър за всички“, казва Алфорд. „Това включва потушаване на конфликти, изглаждане на недоразумения и успокояване на засегнатите страни.“

Освен че управляват конфликти, от тях може да се очаква и да помагат за предотвратяването им.

„Следите семейните отношения, истории и напрежение“, обяснява Алфорд. „Знаете кой кого харесва и кой с кого е в конфликт. Можете да предвидите проблем, преди да се е случил и да го предотвратите.“

2. Основен контакт по здравните въпроси на родителите

Оскарсън отбелязва, че друга голяма задача на „дъщерството“ е „да бъдеш основният контакт по здравните въпроси на родителите и да предаваш информация от лекарите на братя, сестри и други членове на семейството“.

От тях може да се очаква да записват часове за лекар на възрастните си роднини и да ги водят на тези прегледи.

„Знаем, че над половината от хората на възраст над 40 години се грижат или за възрастни родители, или за малки деца – така нареченото „сандвич поколение“, казва д-р Сю Варма, психиатър. „Над 60% от тези хора, които се грижат едновременно за родители и деца, са жени.“

Дъщерите може да чувстват, че от тях се очаква периодично да проверяват как са всички и да обмислят дългосрочните им нужди.

„Мислите дори десетилетия напред за това кой ще има нужда от грижи и колко ще струва това“, казва Алфорд.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

5 токсични модела на поведение, с които майките неволно съсипват живота на порасналите си дъщери

Автор Антония Михайлова

3. Поддържане на връзка между всички

„Поддържането на взаимоотношения включва иницииране на обаждания и посещения, както и подпомагане на други членове на семейството да останат свързани“, обяснява Оскарсън.

И това е още една задача, която дъщерите често поемат.

„Телефонни обаждания, съобщения във Facebook и Instagram, групови чатове със забавни новини – това е лепилото, което дъщерите използват, за да помогнат на членовете на семейството да се чувстват забелязани и оценени“, казва Алфорд.

4. Планиране на празници и събирания

„Задачи като координирането на рождени дни често се случват на заден план и се забелязват само когато не бъдат свършени“, отбелязва Оскарсън.

Зад забавни моменти като празници, рождени дни и други събирания стои много невидима работа. Дъщерите често са тези, които проучват възможности, координират графици и следят важни дати.

5. Помощ с ежедневна логистика и домакински задачи

„Голяма част от тежестта върху дъщерята е грижата на по-дребно ниво“, казва Варма. „Отговорността може да включва пазаруване на хранителни стоки, поръчване на неща от интернет, помощ при разбирането и плащането на сметки, поправяне на неща в дома, поръчване на телевизор, настройване на кабелната или помощ с Wi-Fi.“

Това е постоянна отговорност, която братята и сестрите могат да споделят, но често се пада непропорционално на един човек.

„Ежедневните грижи – включително помощ на родителите при къпане или почистване на дома им – често се падат на жените“, казва Варма.

6. Опазване на семейните традиции и история

„Дъщерите пазят семейните истории непокътнати и ги предават на бъдещите поколения, за да съхранят семейното наследство“, казва Алфорд.

Това може да включва разказване на семейни истории и поддържане на специални традиции, като например готвене по стара рецепта или предаване на културни ритуали.

7. Предвиждане на нуждите

Може би най-невидимата част от „дъщеруването“ е постоянното умствено сканиране – мислене в перспектива, предвиждане на нужди и предприемане на действия, преди някой да е помолил.

„Дъщерите знаят или усещат от какво се нуждае майка им, преди тя да е поискала, и вече са го поръчали, така че да бъде доставено на сутринта“, коментира Олфорд.

Тази свръхчувствителност обаче си има своята цена.

„Едно от най-опасните неща, които виждам в този феномен, е нуждата винаги да се чувстваш продуктивен, успял, постигащ – сякаш ако не даваме, ще станем ненужни, остарели и невидими“, споделя Варма.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Мълчанието, което наранява повече от думите: Разрушителната сила на родителското игнориране

Автор Антония Михайлова

Как да се справим с тежестта на „дъщеруването“

„Терминът „дъщеруване“ намира отклик у толкова много жени, защото дава име на нещо, което много от тях са преживели, но не могат напълно да обяснят“, казва Оскарсън. „Има сериозни доказателства, че невидимият труд може да има отрицателно въздействие върху психичното здраве, включително повишено прегаряне, стрес и чувство за вина.“

За щастие, могат да се предприемат стъпки за избягване на тези негативни последици. Поставянето на граници е ключово, дори ако в началото се усеща некомфортно.

„Здравословните граници не целят разделение, а защита на взаимоотношенията чрез ясни очаквания“, обяснява Олфорд. „Това всъщност е защитен ход. Дъщерите, с които съм разговаряла в моето проучване, не искат да спрат да се грижат, а да запазят частица от себе си и да почувстват малко благодарност.“

Това може да означава да бъдете ясни относно това какво можете и какво не можете да поемете.

„Мога да заведа мама на един преглед този месец – моля, координирай се с нея за другия“, предлага Оскарсън като пример. „Информирайте останалите членове на семейството за нещата, които правите, и ги поканете да се включат.“

Откритата комуникация е важна за преразпределянето на тежкия товар.

„Въпреки че поставянето на граници може да доведе до краткосрочен конфликт, в дългосрочен план то всъщност защитава взаимоотношенията“, добавя Оскарсън.

На фона на първоначалните предизвикателства е важно да запазите вярата, че тези стъпки в крайна сметка ще укрепят връзките ви както със семейството, така и със самите вас.