Всеки мечтае за хармонични отношения, но понякога се оказваме в капан на собствените си мисли. Защо се случва това и как можем да се измъкнем?

Мнозина познават усещането, когато цялата им вътрешна енергия е съсредоточена върху един-единствен човек. Мислите непрекъснато се връщат към него, всяко негово действие или бездействие се възприема твърде остро, а настроението зависи изцяло от реакциите и поведението му. Сякаш всичко останало – учене, работа, хобита – губи своите краски.

Обект на тази фиксация може да бъде романтичен интерес, приятел, колега или дори почти непознат човек, като например знаменитост. В психологията това явление се нарича хиперфиксация. Каква е причината за подобно поведение? Колко опасна е тази натрапчива привързаност и как да се справим с нездравословното привличане?

Защо възниква хиперфиксацията?

Причините за това състояние могат да бъдат различни, но в основата почти винаги стои някаква неудовлетворена потребност.

Стремеж към признание: За някои хора вниманието и интересът на другите са източник на усещане за собствена значимост. Колкото по-силна е нуждата от това усещане, толкова по-интензивна може да бъде фиксацията върху обекта на привързаност.

Нужда от привързаност и сигурност: Хиперфиксацията често се среща при хора, които в детството си не са получавали стабилно внимание и топлина. В резултат на това, в зряла възраст те търсят опора в значими за тях личности.

Борба с тревожността: Фокусирането върху един човек може да създаде илюзия за контрол. Струва ни се, че ако мислим само за него, можем да предвидим всичко и да овладеем ситуацията. Това временно потиска тревогата.

Физиологични фактори: Не бива да забравяме, че влюбването и силната симпатия са съпроводени с освобождаване на хормони като допамин и окситоцин. Понякога мозъкът сякаш се „пристрастява“ към този хормонален стимул. В такъв случай могат да се появят натрапчиви мисли за човека, който е източник на това удоволствие.

Freepik

Колко е опасна хиперфиксацията?

На пръв поглед може да изглежда, че става въпрос просто за силни чувства и в това няма нищо страшно. В действителност обаче натрапчивото увлечение руши личните граници и изкривява възприятието за реалността.

Първо, човек спира да живее според собствените си интереси и желания, а често дори престава да ги осъзнава. В резултат на това се стига до загуба на връзка със себе си, подхранвана от мисли като: „Без него/нея съм никой“.

Второ, поведението на другия човек се превръща в единствен източник на радост или болка. Това от своя страна води до постепенно понижаване на самооценката. В такъв случай зависимостта може само да се засили, а с нея да нарасне и чувството за безизходица.

Как да се справим с хиперфиксацията?

Излизането от емоционалната зависимост е бавен и нелек процес. Но малките стъпки помагат постепенно да възвърнем баланса.

Признайте проблема. Първата и най-важна стъпка е да си кажете честно: „Фиксиран съм върху този човек и това пречи на живота ми“. Не подценявайте сериозността на ситуацията и не търсете оправдания. Осъзнаването само по себе си намалява интензивността на натрапчивите мисли.

Разширете фокуса си. Целенасочено „разреждайте“ мислите за обекта на привързаност с нещо друго. Това може да бъде спорт, ново хоби, учене или общуване с различни хора. Дори малко превключване, като разходка или четене на книга, постепенно възвръща усещането за собствена цялост.

Намерете опора в себе си. Помислете какво ви носи усещане за вътрешен комфорт и си съставете списък. Не е задължително да е нещо глобално – може да е чаша ароматно кафе, тренировка, топло одеяло. Колкото повече източници на вътрешна опора имате, толкова по-слаба ще бъде зависимостта от външния обект.

Ограничете стимулите. Ако усещате, че разглеждането на снимки, четенето на стари съобщения или проверката на социалните мрежи засилва фиксацията, помислете за временен дигитален детокс.

Развийте връзката със себе си. Хиперфиксацията не е само за другия човек – тя е преди всичко за липсата на контакт със самите нас. За да го възстановите, можете да започнете да си водите дневник, в който да записвате своите емоции, желания и наблюдения. Това помага да чуете собствения си вътрешен глас.

Нужна ли е помощ от специалист?

Ако зависимостта е толкова силна, че пречи на работата, ученето, общуването или води до безсъние и емоционални сривове, е добре да се обърнете към психолог или психотерапевт. Понякога причината може да се крие в дълбоки травми, с които е трудно да се справите без квалифицирана помощ.

Хиперфиксацията често се бърка със силна любов или съдбовна привързаност. В действителност обаче тя е сигнал, че вътре във вас има неудовлетворена потребност, която търси своя изход.

Когато се освободим от прекомерната концентрация върху един-единствен човек, ние можем постепенно да си върнем целия свят - свят, изпълнен с цветове, интереси и най-важното, с вътрешна свобода.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Живеем в заблуда: Социалните мрежи, видеото и киното замениха истинската психология?

Автор Теодор Муховски