Постоянно ли сте напрегнати като оголен електрически кабел? Или, напротив, изтискани сте като лимон и нямате сили за нищо? Светът започва ли да ви изглежда нереален?

Не е, вие сте се „счупили“. Просто нервната ви система се опитва да оцелее. Как работи това? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем концепцията за невроцепцията. Казано по-просто, това е постоянна система за сканиране на сигурността, вградена в мозъка ни. Представете си нервната си система като компютърна операционна система с пет режима на работа.

1. Режим на безопасност (базов режим). Така би трябвало да се чувствате през повечето време. В този режим системата работи нормално, изразходва минимални ресурси и е готова да изпълнява поставените ѝ задачи. Спокойствие, увереност - „Добре съм, светът е наред.“ В този режим се отпускате, свързвате се с близките си и се чувствате заземени.

2. Режим на новостите (сканиране). Този режим се активира за 30-60 секунди, когато се сблъскате с нещо ново. Мозъкът спира и бързо оценява: „Какво е това? Опасно ли е?“ Това е подобно на начина, по който работи антивирусната компютърна програма.

В зависимост от това как оценява входящата информация, има три възможни резултата:

- Ако всичко е наред и антивирусната програма (вашият мозък) е решила, че файлът е чист - връщате се в режима на безопасност.
- Ако мозъкът ви види заплаха и забележи „вируси“, влизате в режим на заплаха.
- Ако файлът се окаже интересен, влизате в режим на награда.

3. Режим на заплаха (бий се или бягай). Е, това е лесно обяснимо. Това е естественото състояние на човекът с невроза. Безкрайна тревожност - „ами ако?“, „ами ако…?“. Тялото е нащрек. Това е състояние на постоянна тревожност. Вашият вътрешен „антивирус“ е открил заплаха (реална или въображаема) и е вдигнал тревога. Всички ресурси са насочени към оцеляване. Сърцето ви бие учестено, кръвното ви налягане се покачва, дишането ви се ускорява, мислите ви препускат. Тялото е готово да бяга или да се бие. Ако живеете в тревожност или панически атаки, вероятно сте заседнали тук. Човек с хроничен стрес или тревожно разстройство е постоянно в този режим, което води до „прегряване на системата и бързо изчерпване на енергията“.

4. Режим на награда (виждам целта, не виждам препятствия). Това не е просто радост. Това е вълнение, стремеж, състояние на „поток“. Когато сте страстни към работа или хобито си - „Само още малко, да завърша този доклад... и този...“, „ да завърша този епизод от поредицата. А после още един...“.

Наслаждавате се на процеса, но в действителност подлудявате нервната си система, като кон. Работите на краен предел. И не винаги го забелязвате. Това е режимът на работа на ресурсоемко, но много интересно приложение. Вие сте ангажирани, продуктивни в този „поток“. Проблемът е, че можете да се увлечете. Когато претоварим системата, опитвайки се да „завършим още нещо“, рискуваме да допуснем критична грешка.

5. Режим на претоварване (същата критична грешка или „син екран“). Това е защитният механизъм, наречен „замръзване“. Нервната система казва: „Стига, не мога повече.“ Системата влиза в този режим или от изтощение поради постоянното работене на антивирусната програма (в режим на заплаха), или от прегряване поради твърде дългата работа под натоварване ( в режим на награда). Влизате в този режим или от изтощение поради постоянна тревожност, или от изтощение поради свръхстимулация. Това е прегаряне, апатия, чувство на дереализация („светът е сякаш през стъкло, сякаш е мъглив“) и деперсонализация („това аз ли съм, това моето тяло ли е?“). Това е „синият екран“. Тук можем да включим и депресията и астенията. Вашата задача е да се научите как принудително да „рестартирате“ системата в безопасен режим.

Способността за превключване между тези режими е ключово умение за поддържане на психичното здраве. Това може и трябва да се научи, както самостоятелно, така и с помощта на специалист.

Ако се чувствате заседнали в режим на заплаха или награда и не можете да намерите изход, това е добра причина да потърсите професионална помощ, за да поправите вашия вътрешен софтуер, пише b17.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Животът е като магистрала - все някой грубо ни засича. Как да не полудееш в хаоса?

Автор Елена Ангелова