След като се пенсионират, хората често се чувстват отписани и ненужни. Мнозина смятат, че най-интересното в живота им вече е в миналото и оттук нататък им остава просто да „съществуват“.

Психологът и лайф коуч Екатерина Пластеева обяснява как можем да подкрепим възрастните си родители в този труден етап.

Здравето като средство за манипулация

Експертът отбелязва, че поради усещането за собствена ненужност, пенсионерите често използват различни болести, за да привлекат вниманието на порасналите си деца.

„В професионален план възрастният човек е търсен предимно за нискоквалифицирана работа. Какво да прави? Настъпва объркване... И остава един-единствен, утъпкан в нашето общество път - да получаваш внимание чрез болестта. Болестите се превръщат в спасителен пояс. А за да боледуваш, трябва да си все по-слаб и неспособен“, обяснява Пластеева. Избирайки този път обаче, човек на практика предава себе си. Вместо да се отдаде на активни дейности, хобита и увлечения, които могат да му донесат щастие, той избира пасивна стратегия. Така затъва в мисълта, че вече е „неспособен, неразбиращ и ненужен на никого“.

В същото време у порасналите деца може да възникне отхвърляне. Те започват да възприемат всеки разговор за влошено здраве като манипулация на чувствата им. „Често заради това се измъчваме от чувство за вина. Неприятно ни е, че родителите ни се вкопчват в живота чрез нас, чрез нашата младост и физическа сила. Те ни натоварват, особено като се има предвид, че в нашия живот и без това има безброй задачи“, казва психологът.

Как да подкрепим родителите си след пенсиониране?

Разбира се, децата трябва да се погрижат възрастните им родители да не мислят, че са им интересни само когато са болни. Как да го постигнем?

- Не им поставяйте етикети. Избягвайте определения като „енергиен вампир“, „манипулатор“ или „наслаждаваш се на болестта си“.

- Казвайте им, че ги обичате. Правете го по-често.

- Не затваряйте телефона раздразнено. По-добре обяснете, че в момента нямате време за разговор. Така те ще се вкопчват по-малко във вас и няма да се измъчват от мисли колко непоносимо е общуването с тях.

- Насърчавайте успехите им. Обръщайте внимание, когато нещо им се получава добре или са въодушевени, и акцентирайте върху това.

- Давайте им вдъхновяващи примери. Разказвайте им истории за дълголетници или за известни личности, които са постигнали много след пенсиониране.

- Споделяйте тъгата им. Ако родителите ви съжаляват за нещо от миналото, например за загубата на близък човек, скърбете заедно с тях. Не ги оставяйте сами с тъжните мисли.

- Бъдете искрени. Откровеността е ключ към доверието.

- Поемайте инициативата за срещи. Планирайте вие кога да се виждате. Така няма да ви се струва, че родителите ви преследват и натрапват компанията си.

- Насърчавайте връзката с внуците. Бабите и дядовците са много важни за децата, не ги лишавайте от взаимно общуване.

- Приемете ги такива, каквито са. Няма да можете да промените родителите си, затова се научете да ги приемате с всичките им особености.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Теодор Муховски

Как да компенсираме липсата на майчина любов и да излекуваме травмите от детството си

Автор Теодор Муховски