Често сме чували, че трябва да обичаме ближния си, както обичаш себе си. Този стар постулат се свързва с учението на Христос, но със същия смисъл звучи на различни езици и с различно подбрани думи във всяка култура, във всяко време, във всички религии и духовни течения. Възприемайки го буквално, повечето от нас не се замислят за силата на неговото послание. 

Не вникваме в смисъла, че да обичаме другия, е призив за духовна и емоционална революция във всеки от нас. Да отворим съзнанието за божествената искра, от която сме създадени. Да отдадем нужната любов на мирозданието, пред което сме равни, независимо от това колко сме богати или бедни, грозни или красиви. 

Когато стигаме до задънена улица или не можем да намерим точния отговор, скрито обръщаме поглед към Бог или към онова, което за нас означава той. Независимо от нашите вярвания и културни различия, по някакъв начин в трудни моменти си спомняме, че в края на краищата не сме сами. 

Личните провали винаги имат нужда от оправдания. Всяко грешно действие намира свой аргумент. Но от това не ни става по-леко. 

Забравяме едно от най-важните неща в стремежа към радостта: за да бъдем истински добри, трябва да обгрижваме здравето на собственото си его. На пръв поглед изглежда абсурдно, но разковничето в „както обичаш себе си“ се крие именно в това – ние третираме другите хора така, както се отнасяме към нас самите. Другите са винаги след нас, защото най-важните сме ние. А отнасяме ли се с любов към себе си, ще изпълним и дълга към ближния – ще го обичаме с цялата си доброта, с цялата си искреност.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Синдромът на отличничката: Наръчник как да си съсипете живота

Автор Елена Ангелова

Добротата не се опитомява лесно. 

Около нас демони и ангели водят своите невидими войни, а ние препускаме напред през живота си като коне с капаци, неспособни да видим красотата. Защото красотата е съзерцание, тя не е даденост.  Докато виковете в нас продължават, споделената тишина ще е чужда. Докато ни измъчват съмнения, не сме пригодени даваме любов. 

Instagram

Трябва да се отървем от навика да съществуваме по начина, по който съществуват другите. Това е усещане за измамна стабилност. Трябва да чуваме собствените си викове за помощ, вместо да се правим, че всичко е наред, като ги пренебрегваме. Криворазбраният стоицизъм и сигурен стожер за тъга, от която измъкването става все по-трудно с времето.

Спрете да пренебрегвате себе си. Заобичайте се с цялата си душа такива, каквито сте. Не отлагайте възможността да изпитвате щастие. На света е пълно с хора, които заслужават добротата, на която сме способни.