„Вашето зрение ще стане ясно само ако можете да погледнете в сърцето си. Който гледа навън, сънува, който гледа навътре - се пробужда.“ Карл Юнг.

Тези думи, изречени преди повече от сто години, звучат като диагноза на сегашното ни време. Живеем в свят на хиперстимулация, където информацията тече като река, а външните образи често заместват вътрешната ни същност. Гледаме навън, докато очите ни заболят - към екраните на джаджите, към живота на другите хора, към новинарските емисии, към постиженията на други личности.

Но според Юнг, колкото по-отблизо се взираме навън, толкова по-дълбоко потъваме в илюзията. Истинската яснота не е резултат от наблюдението на света. Тя е резултат от смело пътешествие вътре в себе си.

Капанът на „мечтаенето“

Когато Юнг казва, че „този, който гледа навън, вижда само сънища“, той няма предвид буквални нощни блянове, а проекции на нашето собствено несъзнавано. Склонни сме да приписваме на външния свят онези качества, които се намират в нас самите, но остават непознати.

Погледнете света през призмата на страха и ще видите враждебност. Погледнете го през призмата на завистта и ще видите несправедливост. Погледнете го през призмата на притежанието и ще видите само продукт, който трябва да бъде купен, или човек, който трябва да бъде завладян.

Всичко това са сънища. Те са субективни, променливи и измамни. Външният свят в този режим се превръща просто в огледало на вътрешния ни смут. Като се опитваме да поправим външното (смяна на работа, партньори, градове), но без да променяме вътрешния си наблюдател, ние сме обречени безкрайно да пренареждаме пейзажа в един и същи сън. В този подход няма яснота и не може да има, защото самата „леща“ е изкривена – нашата душа.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Живеем в заблуда: Социалните мрежи, видеото и киното замениха истинската психология?

Автор Теодор Муховски

Сърцето като орган на зрението

Изразът „да погледнеш в сърцето си“ не е сантиментална метафора за Юнг. Това е активен процес, който той нарича индивидуация. Това е среща със Сянката (нашите потиснати страни), Анимата/Анимус (нашата вътрешна женственост/мъжественост) и Аз-а (архетипът на цялостността).

Да погледнеш навътре в себе си означава да си задаваш неудобни въпроси:
- Какво наистина искам, когато изисквам внимание?
- Какво отричам в себе си, когато съдя другите?
- Какъв страх се крие зад моята агресия или апатия?

Това е болезнено. Изисква време и тишина. Но именно в тази тишина се ражда истинското „зрение“. Спираш да гледаш света и започваш да виждаш през него. Вътрешната светлина (осъзнатостта) осветява външните обекти такива, каквито са, без примеса на твоите неврози. Виждаш не това, което искаш да видиш, а това, което всъщност е там.

Freepik

Пробуждането като състояние

„Този, който се вгледа в себе си, се пробужда.“ Пробуждането не е еднократно събитие, а процес. То е преход от автоматична реакция към смислен отговор. В будизма това се нарича „внимателност“, в психологията – „размисъл“, а във философията – „себепознание“.

Но същността е една и съща: когато познавате вътрешната си карта, външният терен престава да бъде лабиринт. Пробуденият човек не отрича външния свят. Напротив, той започва да взаимодейства с него много по-ефективно, защото вече не хаби енергия в борба със собствените си илюзии. Действията му стават автентични, а решенията му – прецизни.

Тогава се появява онази „яснота на зрението“, за която говори Юнг. Виждате не фантомите на егото си, а реалност, в която наистина можете да творите, обичате и градите.

Пътят към яснотата: Как да започнем?

Как да приложим този цитат към живота си, без да ходим в манастир?

Направете пауза в практиката си. Преди да реагирате на външен стимул (спор, новина, провал), запитайте се: „Къде това резонира в мен?“ Търсете източника на емоциите си не външно, а вътрешно.

Водете си дневник. Записвайте сънищата, фантазиите и изблиците си на гняв. Те са езиците на вашето подсъзнание. Като ги дешифрирате, се научавате да четете картата на сърцето си.

Разграничение. Научете се да различавате истинските си желания (тези, идващи от сърцето) от наложените желания (тези, идващи от обществото). Външното винаги крещи. Вътрешното винаги шепне. Но шепотът е гласът на пробуждането.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Изкуството да бъдем заедно: Как да установяваме контакт с другите

Автор Елена Ангелова

Обобщено

Светът няма да стане по-малко хаотичен, ако променим перспективата си. Но пътят ни в този свят ще стане по-ясен. Юнг ни предлага радикален акт на доверие - доверете се, че дълбините на нашето собствено Аз са бездънни и че именно там е скрит компасът.

Спрете да търсите отговори на улицата. Влезте в стаята на душата си, затворете вратата за външния шум и запалете светлината на осъзнаването вътре в себе си. След като го направите, ще откриете, че светът около вас е станал кристално ясен. В крайна сметка най-трудното нещо не е да видите света, а да видите себе си в него.

Точно този момент е пробуждането.

Източник: b17, Лариса Белко, кризисен психолог