Забелязали ли сте как влияете на някого и как той влияе на вас? Особено интересно е да се наблюдава как това се случва в организирана група/екип от повече от двама човека. Веднъж, по време на клиничен анализ на едни обучения, дойде жена на около 55 години, много общителна на външен вид и с чувство за хумор. Тя веднага пое инициативата, преминавайки на „ти“ с всеки терапевт, научи ни как да провеждаме сесия с клиент, разказа ни за всички събития от последния ден.
От нейните разкази научихме малко и за нея. Например, че определено трябва да спечели много пари и да си намери олигарх. Може би някой от нас щеше да го намери за нея. Създаваше усещане за много шумен и голям ураган, който се носеше сред нас и се отдалечаваше в неясна посока.
Повечето от нас се чувстваха уморени от този контакт. Някои бяха раздразнени. Някои се опитаха все пак да повлияят на разговора, за да се движи в правилната посока, като изразходваха много енергия за това.
Забелязали ли сте как присъствате в група от хора?
Шумни, активни или мълчаливи сте? Важно ли е за вас да бъдете чути, или пък да сте невидими? Това взаимодействие между тялото и света (в лицето на един човек или събитие) се състои от:
- състояние на спокойствие. В тези моменти човек си мисли, че е в осъзнатост и дзен (нищо вече не може да го разстрои) и вече е преминал през всичко. Така веднъж ми каза една приятелка, а след това срещна колежка, която доказа обратното.
- появява се дразнител (спусък, външен или вътрешен)
- създава се реакция, насочена към намаляване на напрежението.
- връщане към равновесие.
Наблюдавам с дълбок интерес как дъщеря ми осъществява контакт с всички възрастни на детските площадки, ако има нужда от нещо. Осъзнавайки достойнството си, тя говори с тях като с равни. Аз сядам настрани и гледам, без да се намесвам. Осъществи контакт и получи това, от което се нуждаеше. Вчера беше надуваем пръстен. Онзи ден, сапунени мехурчета, от които тя също много се нуждаеше.
)
Ето силата на контакта и силата на влиянието
В състояние на нерешителност сме разкъсвани между желанието да се приближим и желанието да избягаме, между контакт и избягване на контакт, но щом едната от везните се наклони, конфликтът се разрешава и нерешителността изчезва.
Този процес е прост, но щом на сцената се появят хиляди начини за избягване, той започва да се обърква. Техниката на избягване варира значително в зависимост от ситуацията и средствата, с които разполага субектът. Колкото и пъти да питам какво е това „среща“, няма ясен отговор: „когато си слушан и чут“ - „когато слушам другия“ - „когато има диалог“.
При среща за интерес: Как си? Как са нещата при теб? На това място ние присъстваме с цялото си внимание, опитвайки се да чуем другия, да го разберем. Да намерим общ език. Включвайки другия в процеса на взаимодействие.
Няколко често срещани реакции
„Толкова ме е страх да осъзная как влияя, че дори няма да разбера.“ И в двата случая човекът не пита, сам си прави заключения, но това е фантазия. „Повече обичам да слушам и наблюдавам.“ Когато се крия, не влияя. Тук можеш да бъдеш наблюдател и дори да „минеш за умен“ (така казваше баща ми). Срамежлив, скромен, необщителен. На работа или в група този човек може да бъде отшелник, да изглежда сякаш няма нужда да общува с човек. Той може да осъзнава или да не осъзнава това.
Когато усещаме влияние (натиск, потискане, отхвърляне) при контакт, могат да възникнат различни видове избягване на неприятни усещания. Избягването е една от най-интересните защитни функции на психиката с много маски. Всички ние често използваме психологически средства за защита под формата на избягване. Избягване на контакт с друго, по една или друга причина, неприятно явление у човек.
Едно от тях се проявява в слепота или глухота, когато човек се преструва, че сякаш елиминира източника на неприятни усещания. Понякога, според симптомите, често наблюдаваме дори естествено влошаване на зрението и слуха, тъй като тялото ни винаги е в едно с нас.
Има едно очевидно противоречие: избягване на изолация. Когато човек не може да каже „не“, тук той вероятно е по-загрижен не за това как да установи, а как да не загуби установения контакт. А постоянната грижа за друг човек, делата с него, позволяват да се избегне дълбока близост, дълбок контакт.
Селективността е друг вид избягване. Може да има селективност на общуването, избягване на обективна гледна точка. Интелектуализмът е хипертрофия на ума, което не е интелектуалност. Това е отношение към живота, което изключва дълбоките чувства.
Проекцията (например агресията) изважда част от агресията от личността, но добавя същото количество и към околната среда. Избягване на осъзнаването на собствената агресивност. Но никой от нас не може да избяга от себе си, ние носим със себе си всичките си нерешени проблеми. Бягство в болестта и в бъдещето, бягство в миналото и интроспекцията, бягство от конфликти, бягство от инстинктите, все пак - от достойните хора.
)
И така, защо избягването е толкова лошо, ако някой предпочита да седи отстрани, защото не иска да влиза в конфликт?
Представете си, че строите къща (това е вашата личност)
Избягването е, когато отказвате да имате преживявания, взаимоотношения, дори и да имате нужда от тях.
- Избягвайки някои важни аспекти от живота, личността става „едностранчива“.
- Действията и мислите се разминават.
- Можете да искате едно нещо, а да правите друго.
- Липса на развитие: Дори конфликтите, трудностите могат да бъдат полезни. След като се научим да работим с тях, ние ставаме по-силни и по-опитни.
Вместо избягване, е необходимо: Да приемате това, което идва в живота, да взаимодействате с него. Да се учите и да усвоявате - да преработвате опита и да го направите част от себе си. Да размишлявате, анализирате и да си правите изводи. Всяко ново преживяване ни прави по-силни и разширява възможностите ни.
Като избягваме трудности и контакти, ние не си позволяваме да се развиваме и да се превръщаме в цялостна личност. Всяко преживяване, дори негативно, може да бъде полезно, ако се научите да го преработвате. В терапията и в групите е изключително интересно да се работи с това, когато можете постепенно да излезете от смущението и да започнете да говорите за него. Когато друг интерпретира - помага да видите онази част от себе си, която предпочитате да не забелязвате. Първата реакция може да бъде отхвърляне, но по-късно тя се преосмисля и в живота се появяват повече възможности.
Наскоро едно момиче дойде при мен в една от групите. Оказа се, че преди няколко години думите ми: „Сложи корона на мъжа си“ са я ядосали и възмутили, но след като се успокоила, тя преосмислила отношението си към него. На друга група ме видя след едномесечно пътуване с три деца, където казах, че това е възможно. Тя мълчеше и ми се ядосваше. Оказа се, че този начин на мислене и поведение е нов за нея, но тя го искаше. И сега, две години по-късно, идвайки в нова група, тя ми благодари. Животът ѝ се променил на 180°. Съпругът ѝ станал глава на семейството си, където тя най-накрая успяла да се отпусне. Спряла да го контролира и да, случило се пътуване до морето. Беше изненада от съпруга си.
Няколко въпроса, в случай че искате да помислите
- Това ли е видът влияние, което искам?
- Показвам ли нещо?
- Защо ми е нужен някой друг?
Източник: b17, Наталия Серова, психолог