Всички родители преминават през тази криза. 18-месечно дете крещи с цяло гърло на публично място, когато нещо не става по неговия начин. 2-годишно дете избухва, защото кашата е в грешната купа (яде само от синята) или отказва да напусне детската площадка и се тръшка на земята. 

Тук ще прочетете за тази възрастова криза, за зрелостта на нервната система, за тестването на границите и техниките за успокояване. Както и кога дете с истерии се нуждае от консултация с невролог. Но най-важният съвет при избухванията на деца на 1,5-2 години (и по-големи). Първо  - успокойте се! 

Скокове в развитието и възрастовата криза на 1,5-2 години. Какво се случва?

В ранна възраст повечето родители напълно контролират ежедневието на бебето си. Вие решавате кога и какво да яде, кога да се разхожда и кога да си ляга за сън. Това прави периода на ранно детство още по-неочакван. Това е труден момент, защото детето расте и се променя много бързо. То започва да разбира какво харесва и какво не, какво иска и на какво се съпротивлява. А след една година децата твърдо изразяват желанията си по всякакъв възможен начин, за да контролират света около себе си.

Въпреки че избухванията и опитите за прекрачване на границите при дете на 1,5 до 2 години са изключително досадни, те дават сигнал за скок в развитието му. Освен това, на тази възраст децата едва започват да усвояват речта и поради това не винаги са в състояние да изразяват чувствата си вербално. Това, естествено, причинява голямо разочарование у детето и то бързо достига до истерии. 

И накрая, изключително важно е да запомните, че детският мозък не е способен на „инхибиране“. Трудно е за него да се въздържа от нещо забранено, като например да ударя приятел или да докосва телефона ви. Дори ако детето ви повтаря след вас отново и отново, че не трябва да докосва електрическите контакти, то трудно устоява. Префронталната кора, която е отговорна за самоконтрола, не узрява напълно при децата, докато не навършат 4,5 години, показват направените изследвания.

МИСИЯ БЕБЕ

Автор Елена Ангелова

Не отбивайте рязко бебето си, много е вредно! Ето как да го направите с минимални рискове

Автор Елена Ангелова

Децата се нуждаят от помощ, за да се справят с писъците си

Ето как да го направите в дългосрочен план, както и какво да направите, ако избухването ви хване неподготвени.

Истериите при малките деца могат да имат неочаквано силно емоционално въздействие, изваждайки родителите от равновесие. В този случай превенцията е от полза за всички – и за вас, и за вашето дете. Ето някои стъпки, които можете да предприемете, за да предотвратите избухванията. 
- Дистанцирайте се от поведението на детето си. Това може да е трудно в култура, където родителите са обвинявани в „лошо родителство“, ако детето им избухне. 
- Напомнете си, че детето ви не се опитва умишлено да ви унижи или да ви изложи пред семейството или минувачите. Просто му е трудно да се справи.
- Вашата работа е да го подкрепяте, насочвате и да запазвате спокойствие. Оставете другите да мислят каквото си искат (и повярвайте , сред минувачите има много повече хора, които ви разбират напълно, отколкото тези, които ще ви съдят и мрънкат). 
- Решете кога да поставите граници, тоест, изберете за какво да се борите. Ясно дефинирайте кои граници са важни и за кои можете да бъдете гъвкави. Например, докосването на електрически контакти определено е забранено, но можете ли да приемете лошо съчетани дрехи, ако детето ви иска само да си избере тениска? Или да се храни, докато седи на „възрастен“ стол? 
- Идеята е да вземете предвид интересите на детето си и да създадете условия, които отговарят на неговите нужди.

Съвет: Броят на строгите забрани и „НЕ прави“ трябва да бъде ограничен. Експертите препоръчват да се броят като възрастта на детето плюс едно. Така че, на 2-годишна възраст трябва да има само три строги забрани. Например, без тичане по пътя, без хапане и без хвърляне на пясък. Адаптирайте ги към вашите обстоятелства. 

Някои забрани могат лесно да се трансформират в правила. Например, напомняйте им редовно: „пресичате улицата само, ако се държите за ръце“ или „не яж пясък, не хвърляй пясък“. 

Отстранете забранените предмети от погледа и обсега на децата. Това ще намали вероятността от конфликти. Очевидно това не винаги е възможно, особено извън дома, където не можете да контролирате средата. Но в жилището си можете да скриете най-опасните предмети – на това трябва да обърнете специално внимание.

МИСИЯ БЕБЕ

Автор Елена Ангелова

Кризи на съня при бебета. Как да се справите с тези трудни периоди?

Автор Елена Ангелова

Предупредете предварително за часа

Например: „Когато свършиш с построяването на къщичката, ще се приберем“ или „Когато анимационното филмче свърши, ще отидеш да се изкъпеш“. Този вид предупреждение обикновено работи, но не се изненадвайте, ако нещо се обърка. Предложете подходящи за възрастта варианти. Попитайте: „Искаш ли синя или червена чиния?“ (дори и да знаеш отговора) или „Ще си измиеш ли зъбите преди или след приказката?“ Избягвайте да задавате въпроси, ако няма избор. Не можете да избегнете посещението на лекар, но можете да предложите избор на маршрута до клиниката или коя играчка да вземете със себе си.

Насърчавайте доброто поведение на детето

Награждавайте детето си с похвала и внимание за доброто му поведение. Бъдете конкретни, например: „Хареса ми как каза „моля“ и изчака, докато налея млякото“ или „Благодаря ти, че сподели блокчетата си със Сашко“. 

Ако се задава избухване на гняв заради ограничение, напомнете на детето си за границите, като използвате възможно най-малко емоции и думи. Колкото по-спокойно и по-ясно говорите, толкова по-добре. Говорете с тих, спокоен глас и обръщайте внимание на жестовете и израженията на лицето си. Нежната емпатия ще помогне да успокоите детето си (и е начин и вие да се успокоите в стресовата ситуация).

Важно! Разпознавайте ранните признаци, когато детето ви е уморено, гладно, неудобно му е или изпитва болка. В тези случаи е много по-трудно да се спре избухването, без да се задоволява негова основна нужда. 

Как да се справите с избухването на детето в момента? 

Проактивните съвети са добри, но какво трябва да направите, ако избухването вече е започнало? Как да успокоите детето си? Трудно е, защото всъщност не можете да го принудите да се успокои. Но можете да реагирате по начин, който ще му помогне да си възвърне контрола по-бързо.

Съвет! Дайте си малко пространство за маневриране. Експертите препоръчват три реакции при избухвания: спокойствие, разсейване или игнориране. 

Въпреки че може да е трудно да се разбере кое работи най-добре при първия изблик, ще научите индивидуални сигнали и стратегии, които работят в момента. Ето някои начини за справяне с истериите при малките деца: Запазете спокойствие и бъдете до него, когато детето ви се държи зле. Това е най-важната стъпка. 

- Когато детето ви преживява трудности, то се нуждае от вашата подкрепа. Ако реагирате бурно (намръщвате се, карате се или се разстройвате), детето ви вероятно ще се ядоса още повече и ще му бъде по-трудно да се успокои. Съвместната регулация е от съществено значение. Тя помага на децата да се научат да управляват емоциите си.
- Признайте чувствата и гледната точка на детето си. 
- Помогнете му да изрази проблема си с думи. Кажете например: „Много искаше още една бисквитка. Беше толкова вкусна. Разстрои се, че изяде само една.“ 
- Ако пропуснете тази стъпка това ще накара детето ви да ескалира реакцията си, за да ви покаже колко много иска още една бисквитка. Прескачането директно към обещания („Всичко ще бъде наред - ще изядеш още една бисквитка след вечеря“) може само да ескалира истерията. 
- Уважавайте чувствата на детето си, но поддържайте граници. Чувствата не са правилни или грешни. Проблемът е как се изразяват, например, когато детето удря от гняв. 
- Дайте му малко пространство, като същевременно поддържате контрол: „Много си разстроен, нали? Ще остана тук с теб и ще те чакам да се успокоиш.“
- Можете също така да дадете пространство за изразяване на чувства („Виждам, че си разстроен/а“), като същевременно поставяте ограничения („Но удрянето не е позволено“). Това може да се направи спокойно, без осъждане. 
- Предложете взаимодействие, физически контакт или алтернатива. 
- Можете да попитате дали детето ви иска да се гушка или да предложите друга дейност, като например игра в пясък или вода. 
- Можете да изпеете любима песен заедно, да прочетете книга или да се разходите. 
- Практикувайте таймаути, като правите почивки не като наказание, а за самоуспокоение.
- Създайте безопасно, уютно място, където детето ви може да отиде, за да се отпусне и успокои. Добър вариант е да моделирате това (но не по време на избухване). 
- Когато сте разстроени, кажете, че имате нужда от петминутна почивка, за да се успокоите. 

Предложете приемлив начин за изразяване на гняв

Някои деца обичат да учат нови думи, за да опишат чувствата си, като например „това ме ядосва“ или „Разстроен/а съм“. Можете също така да предложите конкретна дейност заедно с тези думи, като например късане на хартия, тропане с крака или удряне на възглавница – дейности, които считате за приемливи начини за изразяване на гняв. 

Важно! Ако безопасността на детето ви е застрашена и то повтаря забраненото поведение, след като му е казано да спре, използвайте тайм-аут, като го поставите на определен стол или в ъгъл за няколко минути.

- Стойте наблизо, за да наблюдавате, но не общувайте с него, докато детето ви не се успокои. 
- Бъдете последователни. Не правете компромис с безопасността. 

Всички здрави деца се учат да се успокояват и да регулират поведението си с течение на времето. Въпреки че избухванията със сигурност са неприятни, опитайте се да ги гледате като на възможност детето ви да се научи на правила и граници, на разбиране на чувствата си и на саморегулация – всички умения, които са от решаващо значение за живота. 

Проучване на изследователи от университета Крейтън потвърди, че най-ефективният начин за дисциплиниране на дете е да се използва положителна подкрепа за добро поведение, да се игнорират дребните нарушения и да се използват тайм-аути за проблемни ситуации.

Накратко: Как да успокоите дете на 1,5 до 2 години по време на истерия 
- Запазете спокойствие и самоконтрол. Поемете няколко дълбоки вдишвания. 
- Осигурете безопасност. Ако гневът е силен или е на опасно място, отведете детето.
-  Стойте наблизо, говорете спокойно и тихо (и възможно по-малко). Вашето спокойно и уверено присъствие показва на детето, че е в безопасност. 
- Оценете чувствата му: признайте емоцията, но не се поддавайте на исканията. „Разстроен/а си, че е време да се прибираме.“ 
- Уважавайте границите: не се поддавайте. Като се поддавате, учите децата, че гневните изблици им помагат да получат това, което искат. 
- Прегърнете детето или седнете до него. Утешете детето, без да подсилвате поведението му. 
- Изчакайте, докато гневът отмине: оставете го да си отиде. 
- Не се опитвайте да се обръщате към разума и логиката, докато гневът е все още в разгара си. След гневния изблик прегърнете детето си и отново му обяснете накратко правилата.

МИСИЯ БЕБЕ

Автор Елена Ангелова

Как да засилите имунитета на бебетата и поотрасналите си деца? 8 сигурни начина

Автор Елена Ангелова

Какво не трябва да правите

- Да викате, да псувате и да съдите: това увеличава тревожността на детето и провокира гневни изблици. 
- Да обяснявате правила, логически разсъждения и да му напомняте за забрани по време на избухването. В този момент мозъкът на детето е неспособен на логически връзки.
- Да отстъпвате. Това засилва истеричното поведение и избухванията могат да станат по-чести. 

Проучване на изследователи от Университета на Минесота установи, че детските избухвания продължават не повече от три минути, като най-тежкият етап трае само няколко секунди.

Кога да се консултирате с лекар

Когато избухванията стават по-чести, по-интензивни или продължават повече от няколко минути. Когато детето ви често наранява себе си или другите. Лекарят ще провери за здравословни проблеми, които могат да влошават избухванията. Някои витаминни и хранителни дефицити могат да влошат поведението. 

Понякога проблеми със слуха или зрението, хронични заболявания, забавяне на говора или общо забавяне в развитието пречат на децата да развият умения за саморегулация. 

Източник: medaboutme, д-р Ирина Аршинова