Терминът „инстинкт“ по принцип се отнася до нещо вродено – стабилна поведенческа реакция на определени стимули при специфични обстоятелства. От това следва, че майчиният инстинкт, от тази гледна точка, е вродено знание и способност да се жената да се грижи за детето си, което автоматично се „активира“ в отговор на раждането на бебе. 

В действителност обаче концепцията за майчиния инстинкт е силно преувеличена. Тя ни кара да вярваме, че той е движещата сила, която е причината да искаме деца и да знаем точно какво да правим, когато се роди дете. А реално поведението се определя просто от времето и от опита на майката. А също и от хормоните след раждането – окситоцинът и пролактинът влияят на нейните психологически реакции. Разбира се, хормоналните промени не са единственият фактор в любовта към децата.

МИСИЯ БЕБЕ

Автор Елена Ангелова

Нежно раждане: Що е то? Възможно е, ето как да го постигнете

Автор Елена Ангелова

Кога се появява майчиният инстинкт и любовта към детето? Отговорът на учените

Знанието как правилно да се грижим за бебето не е инстинкт или вродено знание. То е резултат от „учене в движение“, което започва при майките веднага след раждането. Мнозина смятат, че тогава трябва да се появи майчиният инстинкт, водещ до незабавна връзка между майката и детето. 

Според изследвания на учени от Градския университет в Лондон обаче тези чувства на привързаност започват да се появяват средно няколко дни след раждането, а при някои жени това може да отнеме дори до шест месеца.

Когато тези чувства на нежност и обич не се появят веднага или се развият със закъснение, много майки се чувстват „грешници“. Това дори може да се счита за признак на липса на майчин инстинкт. Такива очаквания причиняват натиск и могат да допринесат за  появата на следродилна депресия на майките. В действителност те просто се нуждаят от подкрепа и помощ, за да намалят стреса, да намерят време да се погрижат за себе си и спокойно да развият уменията си за грижа и родителство.

Мит ли е майчиният инстинкт? 

Д-р Катрин Монк, професор по медицинска психология, заявява: „Идеята за майчин инстинкт е до голяма степен мит. Хората от двата пола могат да развият и поддържат внимание и нежни чувства към децата си, но тази способност е различна от майчиния инстинкт.“ Например, родител, независимо дали е баща или майка (или баба и дядо), може бързо да разбере специфичното значение на плача на бебето и да разпознае промените в поведението му, които сигнализират за заболяване. Това обаче не е вродена способност, а тренирано умение. 

Д-р Монк обяснява: „Майчиният инстинкт или „шестото чувство“ при жените за децата им произтича от дълбоката близост и любов, от часовете, прекарани в размисъл и със бебето. Този „инстинкт“ включва умения, обусловени от връзката, която майката е установила с детето си, а не инстинктивно разбиране за родителството. Това умение не е ограничено от пола.“

Психотерапевтът Дана Дорфман е съгласна, че много аспекти на майчиния инстинкт са митове: „Майчината интуиция или вроденото чувство за нуждите на детето е обусловено от опит, темперамент и стил на привързаност. Много аспекти на родителството се усвояват чрез наблюдение или практика. Кърменето, смяната на пелени и самото кърмене не са биологично вродени способности.“

Дорфман подчертава, че чрез установяване на връзка и укрепване на взаимоотношенията с децата си, родителите придобиват родителски умения чрез практика и опит. Макар че част от този процес може да е несъзнателен, това не означава, че е инстинктивен.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Веселина Петрова

20 признака, че се справяте отлично като майка

Автор Веселина Петрова

Кой разбира децата по-добре и как се променя мозъкът на родителите? 

Когато станете родител, независимо дали сте биологична майка, осиновителка или горд баща, химията на мозъка ви се променя. Изследванията показват, че бащите и осиновителите също изпитват повишени нива на окситоцин, серотонин и допамин. Тази промяна както при биологичните родители, така и при осиновителите се дължи на процеса на свързване между възрастен и дете. 

Друго проучване установява, че мъжете и жените са еднакво умели в разпознаването на бебешкия плач. Експертите са установили, че времето, което родителите прекарват с децата си, е пряко свързано със способността им да разбират значението на плача на бебето, а полът на родителя не играе никаква роля. 

Според науката, педиатрите, а не новите майки, са най-добрите в идентифицирането на причините за плача при много малките деца. Просто те имат повече опит. Това подкрепя научната идея, че вроденият майчински инстинкт е мит. 

Следродилни хормони: Как окситоцинът, пролактинът и допаминът поддържат инстинктивното поведение? 

По време на бременността тялото на жената претърпява множество хормонални промени, а хормоналните отделяния влияят на поведението, когнитивните функции и емоциите ѝ. Промените в естрогена и отделянето на окситоцин („хормонът на любовта“) насърчават привързаността, връзката и привличането. По този начин природата е осигурила биологични механизми за грижа за потомството. 

„Всички женски бозайници имат майчини реакции или „инстинкти“, но това не означава, че всяка майка е автоматично подготвена да отглежда потомството си“, казва Марк Елгар, поведенчески еколог и професор. „Най-вероятно хормоните по време на бременност и след раждането подтикват майката да реагира на стимулите от бебето.“

Пролактинът, хормонът, отговорен за лактацията, има мощен успокояващ ефект. Той „потиска“ вниманието на майката от други стимули, помагайки ѝ да се съсредоточи върху бебето си. Когато суче, бебето стимулира производството на хормона окситоцин, който от своя страна задейства отделянето на мляко. Окситоцинът участва и в редица майчини поведения по време на бременността, укрепвайки връзката между майката и плода. Всичко това е доказано от изследвания. 

МИСИЯ БЕБЕ

Автор Елена Ангелова

Късното раждане: Наистина ли е рисковано жената да забременява след 35-та си година?

Автор Елена Ангелова

Скоковете в нивата на окситоцин, пролактин и допамин влияят върху родителското поведение

Хормоните стимулират привързаността към бебето. Но тези съединения не са единствените, които засягат майките. Например, по време на и веднага след раждането нивата на хормона на стреса кортизол се повишават рязко. Кортизолът повишава чувствителността към плача и миризмата на бебето, принуждавайки майката да се съсредоточи върху него. 

Как тревожността и депресията пречат на това да бъдеш добра майка? 

Майките често съобщават, че са готови да защитават децата с гърдите си. Много животни се държат по подобен начин, но биологичната основа за това поведение, известна като майчина агресия, не е напълно изяснена.

Изследване в списанието Behavioral Neuroscience показва, че нивата на определен пептид в мозъка могат да отговорят на въпроса какво мотивира майката да даде живота си за потомството си. „Отдавна знаем, че страхът и тревожността намаляват по време на кърменето“, обяснява авторът на изследването Стивън Гами. „Може би това е, което помага на майките безстрашно да атакуват врагове в ситуации, които обикновено биха предизвикали реакция на страх.“

Изводи

Според науката майчинският инстинкт мит

Науката опровергава идеята, че жената се ражда с предварително определен модел на поведение и веднага знае как да се грижи за детето си. Грижата за бебе, разпознаването на причините за плача му и разбирането на неговите нужди не е интуиция, а умение, придобито с времето и опит.

Любовта и привързаността към бебето не идват веднага

Чувствата на нежност и интензивна привързаност обикновено се появяват в рамките на няколко дни след раждането, но за някои жени този процес отнема до няколко месеца (през първия месец за 12%, след 12 седмици за 9% и т.н.). Очакването на мигновена „инстинктивна“ любов кара много майки да се чувстват „грешници“, което увеличава стреса им и може да допринесе за развитието на следродилна депресия.

Биологични промени настъпват при всички родители

Раждането или появата на дете променя мозъчната химия както при жените, така и при мъжете. Бащите и осиновителите също изпитват повишени нива на окситоцин, серотонин и допамин по време на изграждане на връзка с бебетата си, ако прекарват достатъчно време с тях. 

Следродилните хормони преструктурират мозъчната функция и поведение

Пролактинът не само помага за кърменето, но и успокоява майките и им помага да се съсредоточат върху бебето. Окситоцинът стимулира отделянето на кърма и е отговорен за изграждането на връзка. Експерименти върху мишки показват, че окситоцинът кара нераждалите женски и дори мъжки бебета да променят поведението си и да спасяват малките си, вместо да бъдат агресивни. Кортизолът повишава чувствителността на майката към миризмата и плача на новороденото, като фокусира цялото ѝ внимание върху бебето.

Тревожността и депресията потискат майчините инстинкти

Обикновено по време на кърмене нивото на страх на майката намалява, което активира „майчината агресия“, за защита на потомството си. Кортикотропин-освобождаващият хормон (CRH), наред с други хормони, е отговорен за този баланс. Ниските нива на CRH помагат на майките да защитят децата си, но високите нива на CRH, характерни при тежка тревожност и депресия, потискат този механизъм, като по този начин потискат мотивацията им да се грижат за потомството си. 

Източник: medaboutme, д-р Ирина Аршинова