Световно признание, емблематични роли в историята на киното и боксофис приходи от над 7 милиарда долара - днес Силвестър Сталоун изглежда като човек, постигнал всичко.

Зад блясъка на холивудската слава обаче се крие дълбока лична травма, белязала целия му живот. В автобиографичната си книга „Стъпките: Мемоари“ (The Steps: A Memoir) и в откровено интервю за USA TODAY легендарният актьор разкрива, че никога не е получил най-важното - безусловната обич на своята майка Джеки.

„Обичам майка си по свой собствен начин, защото без нея нямаше да съм тук“, споделя Сталоун от хотелския си апартамент с изглед към Сентръл Парк в Ню Йорк.

Докато неговият вътрешен свят често е бил сковаван от тежестта на съжаленията, покойната му майка никога не е изпитвала угризения за отношението си към него: „Трябваше просто да го приема. Тя успяваше да убеди самата себе си, че е направила най-доброто, на което е била способна.“

Сталоун израства в семейството на италиански имигрант и майка, израснала в приемни семейства въпреки заможното си потекло.

В мемоарите си 80-годишният актьор описва ранните си години като период на пренебрежение и физическо и вербално насилие.

Роден с лицева пареза и нарушена реч, той става постоянна мишена на подигравки в училище, което впоследствие води и до преместването му в специализирано училище за деца с поведенчески проблеми.

У дома картината не е по-различна. Родителите му открито му вменяват вина, че е провалил живота им. Актьорът си спомня особено травмиращ инцидент от 13-годишна възраст, когато баща му Франк-старши го хвърля от кон по време на поло мач. Това преживяване оставя толкова дълбок отпечатък, че въпреки любовта си към животните Сталоун не се качва на кон през следващите 30 години.

„Има два вида любов: такава, при която даваш от сърце, защото искаш хората около теб да разцъфнат. И друга – когато си бил лишен като дете, излизаш в света гладен за внимание. Превръщаш се във вампир и никога не ти стига. Това не е любов, а отчаян опит да запълниш празнините вътре в себе си“, откровено признава той.

Въпреки всичко Сталоун прави многократни опити да изгради мост към родителите си в зрелите си години, но среща единствено разочарование. Баща му получава епизодична роля в оригиналния филм „Роки“ (1976 г.), но след остър спор на снимачната площадка заради отказа му да следва режисьорските указания, Франк напуска продукцията с гняв.

Още по-болезнен остава споменът от триумфа на „Роки“, който получава 10 номинации за наградите „Оскар“. Когато Силвестър звъни на майка си, за да я покани на церемонията, тя дори не е гледала филма и настоява да доведе своя близка приятелка. След като синът ѝ обяснява, че разполага само с една покана, Джеки категорично отказва и избира да гледа бляскавото събитие по телевизията.

„Може би тъкмо това бе искрата, която ме възпламени. Когато някой ти каже „не“, човешката природа просто отвръща: „Какво каза?“ Понякога се питам: направиха ли ми услуга, бидейки точно такива? Трябва ли да благодаря, че получих такъв удар в лицето, или не?“

В „Стъпките“ актьорът проследява и трънливия път към създаването на кинокласиката от 1976 година. Историята започва още през 1969 г., когато след напускането на Университета в Маями той пътува на автостоп из Европа. В Испания гадателка му предрича, че го очаква огромен успех на драматичната сцена до 1976 година.

Последвалите години в Ню Йорк обаче са изпълнени с оцеляване. За да плаща наема си, Сталоун работи като разпоредител в киносалон, служител в деликатесен магазин и чистач в зоопарк, докато търси пробив чрез телефонния указател и използва снимка за паспорт като портфолио.

Книгата завършва с триумфа на „Роки“ на Академичните награди през 1977 г., където лентата грабва отличието за най-добър филм. За Сталоун обаче внезапната любов на публиката носи доза трезв реализъм: „В такъв момент те обичат хора, които всъщност нямат представа кой си. Не спирах да си повтарям: „Това не е реално. Те аплодират Роки. Ти просто беше проводникът, който извади късмета да изиграе тази роля.“

ЗВЕЗДИ

Автор Кристина Кирова

Силвестър Сталоун за ерата "Роки": Развих булимия, бях обсебен

Автор Кристина Кирова

Когато Слай написва сценария за „Роки“, филмовите студиа започват истинско наддаване за правата, но с едно условие – главната роля да бъде поверена на утвърдена холивудска звезда. По това време Сталоун живее в Лос Анджелис с бременната си съпруга Саша, а финансовото им състояние е критично.

В най-тежкия момент актьорът има едва 85 долара в банковата си сметка и дългове за наем. Отчаянието го принуждава дори да продаде кучето си Бъткъс (което по-късно успява да откупи обратно). Въпреки това, когато офертите за сценария достигат 300 000 долара (равняващи се на над 1,8 милиона долара в днешно време), Сталоун отказва да отстъпи. Условието му остава категорично: филм ще има само ако той изиграе Роки Балбоа.

„Дори филмът да беше постигнал някакъв скромен успех, парите щяха да свършат, а аз щях да остана като празна черупка“, признава по-късно актьорът, за когото предателството спрямо собствената му мечта е било по-страшно от бедността.

Смелият ход се оказва печеливш. „Роки“ става най-касовият филм на 1976 година, печели наградата „Оскар“ за най-добър филм през 1977 г. и превръща Силвестър Сталоун в световна мегазвезда за десетилетия напред.