,fit(468:351))
Вродената дисплазия на тазобедрената става при новородени е малформация на тазобедрената става, която се дължи на анормално развитие преди или по време на ранното детство. Това нарушава анатомичната връзка между главата на бедрената кост и ацетабулума.
Вродената луксация на тазобедрената става – най-тежкият стадий на дисплазията, изисква незабавно лечение. В противен случай може да се стигне до инвалидност, включително до скъсяване на крайниците и ранна, тежка коксартроза.
През първите няколко месеца връзките на бебето все още са еластични. А самата става се развива активно, така че дисплазията на тазобедрената става може да се лекува успешно с консервативни методи без хирургическа намеса. Масажът, на който много родители разчитат, обаче не може да се счита за лечение.
&format=webp)
Какво е дисплазията на тазобедрената става при новородените
Тазобедрените стави са сферично-гнездови стави. Преди раждането те са съставени от мек хрущял, но през първата година от живота този хрущял се заменя с кост. При нормално развитие на тазобедрената става, главата на бедрената кост расте по-бързо от ацетабулума, в който се помещава „топката“.
Развитието на ставата зависи от това колко напълно главата на бедрената кост се вписва в ацетабулума. При дисплазия на тазобедрената става ацетабулумът е недоразвит, така че главата на бедрената кост е лошо фиксирана. А това прави ставата предразположена към луксация. По време на луксация главата на бедрената кост се изплъзва от ацетабулума. Това може да причини сериозни проблеми с кръвоснабдяването, с износване на ставата и затруднено ходене.
Дисплазия на тазобедрената става се диагностицира при едно на всеки 100 новородени. Тя може да бъде съпроводена със слабост (хлабавост) или дори вродено изкълчване на тазобедрените стави, засягащо едната или и двете стави от двете страни.
Дисплазия или луксация - каква е разликата?
Дисплазията на тазобедрената става е най-ранният стадий, показващ незрялост на ставната тъкан. Следва сублуксация на тазобедрената става или дисплазия II степен. Вродената луксация е дисплазия на тазобедрената става III степен - изместване на главата на тазобедрената става от ставната ямка.
Причини за дисплазия на тазобедрената става при новородените
Всяко ограничение или възпрепятстване на подвижността на тазобедрената става увеличава риска от дисплазия. Едрите бебета, малкото количество околоплодна течност (олигохидрамнион), прекомерно развитите мускули на торса или първа бременност (с по-малко еластични стени на матката) намаляват пространството за движение на плода. Седалищното предлежание при раждане и стегнатото повиване в ранна детска възраст също увеличават риска от дисплазия.
Дисплазията има и генетична предразположеност. Освен това, момичетата имат четири пъти по-висок риск от дисплазия поради чувствителността си към майчините хормони. Особено към релаксина, който причинява отпускане на връзките.
,fit(380:285)&format=webp)
Диагностика на дисплазия на тазобедрената става и вродена луксация при новородените
Дисплазията на тазобедрената става обикновено е асимптоматична при раждането тъй като бебетата не могат да пълзят или да ходят. Поради това децата се подлагат на физически преглед от лекар при раждането и последващ преглед в рамките на шест седмици. През първата година проверката за симптоми на дисплазия на тазобедрената става се повтаря при преглед при педиатър. Лекарят проверява за прекомерна подвижност на тазобедрената става. Това може да се прояви като разхлабване на ставите или луксация (невъзможност за заключване на ставата) по време на движение.
Други признаци включват асиметрия на седалищните гънки или на дължината на краката. „Родителите трябва да са внимателни за ограничено преместване на тазобедрената става, за различна дължина на краката, за асиметрия на гънките, за „щракащ“ звук в ставата или необичайна позиция на краката“, обяснява Кирил Керимов, травматолог, ортопед и артроскопски хирург.
„Важно! Асиметрията на гънките сама по себе си не потвърждава диагнозата, но е причина да заведете детето си на лекар“, обяснява специалистът.
Не всички случаи на отпуснатост на връзките обаче показват дисплазия при бебетата и не всеки случай на дисплазия може да бъде открит по време на преглед, тъй като патологията се развива с течение на времето. Следователно родителите трябва да бъдат особено наблюдателни към симптомите и признаците.Как да разпознавате проблема отрано - контролен списък за родители
Основните симптоми на дисплазия на тазобедрената става са:
- Щракащ звук (симптом на Маркс-Ортлани) при отвеждане на краката на бебето настрани, когато лежи по гръб със свити колене.
- Ограничено отвеждане на едното или двете бедра (краката на бебето не лежат хоризонтално на повърхността при отвеждане).
- Видимо скъсяване на единия крак.
- Асиметрия на ингвиналните и седалищните гънки.
Ултразвук или рентген: кое е по-добро за диагностициране на дисплазия на тазобедрената става?
На деца с рискови фактори за дисплазия на тазобедрената става, като например раждане в седалищно предлежание, се предписва ултразвук на тазобедрените стави.
Рентгеновите снимки са показани за по-големи деца, но при необходимост, може да се започне и от три месеца. Тъй като тазобедрените стави все още съдържат значително количество хрущял, е трудно да се види аномалията на рентгеновите снимки.
Ултразвукът е за предпочитане за диагностициране на дисплазия на тазобедрената става преди навършване на една година. Рентгеновите снимки са по-малко показателни при кърмачета.
&format=webp)
Лечение на дисплазия на тазобедрената става и вродена луксация
При повечето новородени с лека подвижност на тазобедрената става (лека дисплазия), състоянието обикновено се подобрява до шест седмици без никакво лечение. Поради тази причина родителите често смятат асиметрията на седалищните гънки при своите бебета за незначителен проблем, който ще се разреши сам или чрез масаж.
Не отлагайте! „Закъсненията за лечение са от съществено значение“, казва Кирил Керимов, травматолог и ортопед. „Колкото по-късно започне лечението, толкова по-висок е рискът от нарушения на походката, скъсяване на крайниците, хронична болка и ранни проблеми с тазобедрената става.“
Ако мобилността на тазобедрената става продължава, лечението трябва да започне между шест и осем седмична възраст. Причината - първите три месеца от живота се считат за „златен стандарт“ за диагностика и консервативно лечение на това състояние.
Важно! Ако възникне изкълчване на тазобедрената става, лечението трябва да започне незабавно.
През първите няколко месеца връзките на бебето са много еластични. Поддържането на краката на бебето в правилната абдуцирана позиция (поза жаба) е достатъчно, за да се развие правилно ставата. Ортопедични устройства като меки шини, стремена на Павлик или подложки на Фрейк се използват за поддържане на дисплазия на тазобедрената става и изкълчване при новородени. Тези устройства безопасно обездвижват краката, за да се увеличи максимално контактът между тазобедрената става и възглавничката на стъпалото, като същевременно се поддържа мобилността.
Ортопедичните устройства за лечение на вродена луксация на тазобедрената става се носят непрекъснато в продължение на 3-7 месеца (свалят се при измиване). След 6 месеца вродената луксация на тазобедрената става изисква по-сериозно и инвазивно лечение - гипсови превръзки и операция.Факт! В повечето случаи (до 95%) проблемът се разрешава с ранното поставяне на ортеза. Хирургично лечение е необходимо, ако лечението с ортеза е неефективно или ако е започнало след ранна детска възраст.
,fit(380:285)&format=webp)
Масаж при вродена луксация на тазобедрената става ще помогне ли?
Вродената луксация или сублуксация на тазобедрената става не е проблем на „слаби мускули“, а малформация на тазобедрената става. Следователно, масажът не може да пренареди главата на бедрената кост и не е лечение. Той може да се използва само като допълнителен метод - за нежно подобряване на мускулния тонус и двигателната функция при дете, коментира Кирил Керимов, травматолог-ортопед, артроскопски хирург.
Основното лечение обаче се определя от детски ортопед чрез наблюдение, ултразвук, ортопедични устройства, които поддържат тазобедрените стави в правилната позиция, а в сложни случаи и чрез други методи.
Не разчитайте на масажа
В случай на истинска ставна патология, той не само е безполезен, но може и да влоши ситуацията, губейки ценното време за лечение. Масажът засяга само повърхностните слоеве - мускулите и кожата, а проблемът се крие много по-дълбоко.
Грубото ръчно разтваряне на краката от масажист по време на луксация може да увреди хрущяла и да наруши кръвообращението към главата на бедрената кост, което води до асептична некроза – това е сериозно усложнение. Докато детето преминава през 2-3 курса масаж с надеждата за възстановяване, ставата се вкостенява в необичайна позиция.
Масажът при вродена дисплазия на тазобедрената става, при сублуксация и луксация се използва само в комбинация с ортези и физиотерапия - той отпуска стегнатите мускули, което ускорява възстановяването.
Източник: medaboutme
&format=webp)
&format=webp)
,fit(680:510)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)