„Как мога да спра да се чувствам виновна след изневярата и да живея спокоен живот? Възможно ли е изобщо?“; „Измъчва ме чувството за вина, че не съм постигнала кариерните си цели“; „Искам развод, но се чувствам виновна.“ Толкова съм свикнала постоянно да се самообвинявам. Буквално за всичко, дори за хвърляне на лист хартия на улицата и вече страдам. Седя и се гризя всеки ден. 

Мнозина търсят отговорите на подобни въпроси и при психотерапевтите. Във всеки един от тях си личи Homo patiens – Страдащият човек. 

Като психолог, който работи с човешките емоции, редовно виждам този капан - клиентите бъркат невротичната вина със самоусъвършенстването и се забиват в този модел с години. Нека разгледаме как работи този механизъм и дали може да бъде спрян, коментира Олга Басенкова, психолог. 

Freepik

По какво се различава истинската вина от невротичната вина? 

Вината е може би най-тежкото емоционално бреме, което хората носят с години. Но нека разгледаме това явление по-задълбочено. Всъщност има два напълно различни вида вина: истинска вина и невротична вина.

При истинската вина всичко е просто и ясно. Сгрешил си, признал си го, извинил се, взел си си поука и никога повече не си го повторил. Ключът тук не е празното разкаяние (при което човек просто седи и плаче), а покаянието. Тоест, истинската промяна в поведението. 

Но при невротичната (токсична) вина нещата са много по-сложни. Невротичната вина е изтънчен начин да не променяте нищо в живота си. Човек безкрайно се обвинява, наказва и се оплаква, но когато става въпрос за реално поведение, е напълно победен. Вие сте в задънена улица.

Самобичуването или как говорим със себе си 

Най-лошото при невротичната вина е нейният автоматизъм. Тя се превръща във фонов шум, който се чува в главата ви всеки ден, отравяйки всяко радостно събитие. Скарвате се на себе си за това, което сте направили. Скарвате се на себе си за това, което е можело да предотвратите. Дори се скарвате на себе си, че се скарвате на себе си точно сега. Разбрахте ли? Това безкрайно вътрешно осъждане просто изтощава ресурсите ви тук и сега. 

Ето най-често срещаните теми, с които се сблъскват специалистите: 

-          Вина за разрушаването на връзката. Дори ако партньорът е бил откровено агресивен, човекът седи и плаче: „Аз не бях достатъчно търпелив/а, не те обичах достатъчно, аз развалих всичко.“ 
-          Вина за собственото поведение. Безкрайно заяждане с минали спорове. Мозъкът шепне: „Ако тогава беше мълчал/а, всичко щеше да се развие различно.“
-          Вина, че не отговарят на образа на „истински мъж“. Мъжете се наказват, че „не печелят достатъчно“, че „не осигуряват правилно семейството си“ ,че  „не са добри бащи“. Образите от рекламите и социалните медии тежи много, но реалността не е такава. И вместо логично да се запитат: „Чий глас чувам в момента?“ – те мълчаливо се укоряват за всеки неуспех. 
-          Вина заради планираната раздяла. Това е, когато човек седи в безизходна, в безжизнена връзка с месеци (или години!), просто защото се страхува да не причини болка на някой друг. „Той ще бъде изгубен без мен!“ - класическия трик на спасителя.

Разберете, че всяка емоция е всъщност само сигнал, стимул за действие. Тя подчертава нашите граници и къде можем да намерим ресурси, за да живеем по-добре. „Ако не помогна, ще се обвиня“. 

Как спасяването съсипва живота ви

Невротичната вина винаги произтича от илюзията за контрол и синдрома на спасителя. Вярвате, че сте някакъв Наполеон и можете да контролирате всичко: оплакванията на другите хора, живота на другите хора и грешките на другите хора. Може дори да се чувствате виновни заради проблемите на другите хора.

 „Ако не помогна на брат ми да изплати следващия си дълг, ще го набият и вината ще е моя!“ Разбираме кой ще загуби тук. Брат му се прави на безпомощен, а той подхранва илюзията си, че „аз съм нужен“. Но дали всичко в тази ситуация зависеше единствено от него?  Разбира се, че не. 

Тук специалистът обръща внимание на тази вътрешна част от него, която носи вината. Защо му е необходима, на кого помага по този начин? От какво защитава? Как разбира, че без нея другият ще загине? Как изобщо знае това? Ако обичаш, ще дадеш и последното си, ти си отговорен за семейството си…

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Измъчва ви чувство за вина и срам? Вижте дали са основателни, или невротични

Автор Елена Ангелова

Да спреш да се самообвиняваш не означава да станеш егоист

Ето едно специфично ръководство за самотерапия. Седнете, вземете лист хартия и се заемете с осъзнатост: 

Стъпка 1. Анализирайте самокритиката си. Честно си отговорете на тези въпроси: За какво точно се самообвинявам? Какво предизвиква чувството ми за вина (кой, къде, кога)? Как реагира тялото ми на това (може би с буца в гърлото ми, тремор, сковано лице)? Интензитет от 1 до 100 (колко интензивен/а си?) Какво обикновено правя и казвам, когато правя това? Какви са последствията за мен? Какво можех да направя различно? 

Стъпка 2. Активирайте самосъстраданието. Определете грешката, за която не можете да си простите. Сега си представете някой, когото най-много обичате, че я е направил. Какво бихте му казали? Вероятно: „Няма нищо лошо, случва се на всеки, не сте перфектни.“ Запишете тези утвърждаващи фрази и ги насочете към СЕБЕ СИ. Всеки прави грешки – това е нормално! Носете тази бележка със себе си и я преглеждайте често. Целта ви е да натрупате нов опит. 

Freepik

Стъпка 3. Разпределете отговорността си (техника на когнитивно-поведенческата терапия. Направете два списъка: Всички мои действителни грешки в тази ситуация (тук обръщаме внимание на възрастния и разглеждаме фактите). Какво в тази ситуация не можех да повлияя (избори на други хора, обстоятелства, странности на други хора). Накрая, вижте реалния процент на вашата отговорност и върнете им това, което принадлежи на другите, на техните собственици.

Стъпка 4. Пренапишете сценария и трансформирайте вината в действие. Спрете да размишлявате на дивана – помислете какви конкретни действия ще предприемете днес, за да подобрите ситуацията или да се погрижите за себе си. 

Представете си колко леки и спокойни ще се чувствате, когато този фонов шум в главата ви най-накрая спре. Опишете този живот. Никой няма да пристигне с магически хеликоптер и да ви даде индулгенция. Повтаряйте си: „Аз съм и това е достатъчно.“ 

Избирате ли да живеете в блатото на самообвиненията или предпочитате да действате? 

Източник: b17

ПО ЖЕНСКИ

Автор Кристина Кирова

8 признака, че се възстановявате успешно след токсична връзка

Автор Кристина Кирова