Опасенията от разпространение на чума в Русия предизвикаха сериозно безпокойство сред здравните власти по света, като ситуацията вече се следи внимателно и от Белия дом.

По първоначални данни лаборантка от Научноизследователския противочумен институт на Сибир и Далечния изток в Иркутск, идентифицирана от местните медии като Даря Шипилова, е починала след вероятен инцидент със счупена епруветка. В нея се е съдържала бактерията Yersinia pestis – причинителят на най-тежката и смъртоносна форма на заболяването, която засяга белите дробове и води до остра дихателна недостатъчност.

В резултат на потенциалния риск под строга карантина са поставени около 200 души и пет лечебни заведения в района, сред които детска клиника и родилен дом. Макар руските власти да уверяват, че огнището е под пълен контрол, редица държави изразиха загриженост. Три азиатски страни вече засилиха превантивния санитарен контрол и ограничения за пътуващите – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан.

Защо белодробната чума крие изключителен риск?

Белодробната чума се среща изключително рядко, но е почти сто процента фатална, ако антибиотичното лечение не започне в рамките на първите 24 часа след появата на симптомите.

„Това е най-агресивната и смъртоносна разновидност на заболяването, при която бързината на реакция е от критично значение“, подчертава д-р Узма Сайед, ръководител на отделението по инфекциозни болести в университетската болница „Гууд Самаритън“ в Ню Йорк.

Как се разпространява заразата?

Заболяването се причинява от бързо размножаващата се бактерия Yersinia pestis. Инфекцията може да проникне в човешкия организъм по няколко начина:

Чрез ухапване от бълхи: Това е най-разпространеният път на заразяване, водещ основно до класическата бубонна форма.

Директен контакт с диви животни: Зараза може да бъде предадена при обработка на месо или одрусване на кожи (например от зайци или гризачи).

По въздушно-капков път: Когато инфекцията достигне белите дробове, болният може да заразява околните чрез кашляне и кихане.

Макар предаването от човек на човек да е реална заплаха, то остава сравнително рядко явление. Пациентите с белодробна форма обикновено се влошават и биват приковани към легло още в рамките на едно до две денонощия, което значително ограничава контактите им с външния свят.

Основни форми на заболяването и техните признаци

Медицината разграничава три основни проявления на чумата:

1. Бубонна чума

Инкубационният период варира от един до седем дни след ухапване от заразена бълха. Симптомите включват рязко вдигане на температура, втрисане, мускулни и ставни болки, отпадналост и гадене. Най-характерният белег е болезненото възпаление и подуване на лимфните възли, обикновено в слабините или подмишниците. Без адекватно лечение смъртността при тази форма е между 30 и 60 процента.

2. Белодробна чума

Клиничната картина се развива мълниеносно – само в рамките на 24 часа. Пациентите изпитват задух, тежки затруднения при дишане и упорита кашлица, често придружена от отделяне на кървави храчки. При забавяне на терапията изходът почти винаги е фатален.

3. Септицемична чума

Възниква при попадане на патогена директно в кръвния поток. Проявява се с подкожни кръвоизливи, цианоза (синкав оттенък на кожата) и тъканна некроза. Без навременна медицинска намеса води до полиорганна недостатъчност и летален край.

Географско разпространение и исторически данни

По данни на Световната здравна организация чумните огнища в исторически план са засягали основно региони в Африка, Азия и Южна Америка. От 90-те години на миналия век насам най-голям брой случаи се регистрират на африканския континент, предимно в Демократична република Конго и Мадагаскар.

В Съединените щати Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) отчитат средно по около седем случая годишно, предимно в селските райони на северните части на Ню Мексико и Аризона. Над 80% от тях са бубонна форма, предадена от бълхи, без регистрирано предаване между хора.

В Русия последните официално обявени случаи преди настоящия инцидент датират от 2014, 2015 и 2016 г. в Република Алтай, близо до границата с Монголия. Тогава заразяванията бяха свързани с лов, обработка и консумация на местни мармоти.

Бактерията, причиняваща чума (Yersinia pestis), е ендемична за Сибир – районът, в който е регистрирана първата известна праисторическа епидемия сред хората. Патогенът продължава да циркулира сред дребните диви бозайници и техните бълхи в обширните диви територии на региона, макар случаите на заразяване сред руското население днес да са изключителна рядкост.

В световен мащаб годишно се регистрират между 1000 и 2000 случая на чума, като белодробната форма съставлява около 10 до 14 процента от тях. Още по-редки са лабораторните инциденти. Последният подобен случай в Съединените щати датира от 2009 г., когато 60-годишен учен с диабет загина от септицемична чума след работа с отслабен щам на бактерията. Специалистът Сайед отбелязва, че заразяване в лабораторна среда може да възникне при неспазване на строгите протоколи за безопасност или повреда на оборудването, но подчертава, че това е изключително необичаен сценарий.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Самопровъзгласил се гадател предупреди за нова пандемия дни преди подозрителния смъртен случай от чума в Русия

Автор Антония Михайлова

Решаващият фактор: Незабавно лечение с антибиотици!

Най-застрашени от заболяването са хората в пряк контакт със заразени индивиди или животни, както и жителите на селски райони в ендемични зони. За да се гарантира оцеляването на пациента, терапията трябва да започне в рамките на едно до две денонощия след появата на първите симптоми. Поради високия риск от фатален изход медиците често започват лечение още при съмнение за инфекция, без да изчакват лабораторно потвърждение.

„Няма време за губене. При най-малкото съмнение терапията трябва да започне веднага“, категорична е Сайед. Като средства от първа линия се използват флуорохинолони (ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин) и аминогликозиди (гентамицин, стрептомицин), а алтернативен вариант е доксициклинът. Стандартният терапевтичен курс продължава между 7 и 14 дни.

„Добрата новина е, че чумата се лекува много успешно“, коментира д-р Рейс Дзян, доцент в катедрата по глобално, екологично и геномно здраве към Университета на Южна Флорида. „Ако се реагира навреме, разполагаме с изключително ефективни антибиотици.“

Има ли повод за безпокойство?

Въпреки че предполагаем случай на белодробна чума предизвика тревога в Русия и САЩ, инфекцията все още не е официално потвърдена, а експертите призовават към сдържаност и спокойствие.„Не се притеснявам. Мерките, които се вземат в момента, са превантивни и напълно адекватни. Ситуацията трябва да се третира като локално огнище, и точно това беше направено“, заявява д-р Дзян. Тя допълва, че за разлика от средновековните епидемии в Европа, съвременната медицина разполага с достатъчно средства, за да пресече разпространението на болестта още в зародиш.Специалистите напомнят също, че бактерията съществува в природата от векове, включително сред гризачите в западните американски щати. Въпреки че урбанизацията увеличава вероятността от контакт с диви животни, рискът остава под контрол. За живеещите в рискови региони основните предпазни мерки остават избягването на контакт с мъртви животни и ограничаването на хранителни отпадъци, които биха привлекли гризачи в близост до домовете.