"Дъщеря ми оздравя от епилепсия!" Това разтърсващо признание направи Цеци Красимирова. Бившата топмоделка е мълчала години наред за тежкото заболяване на единствената си щерка Джудит, плод на младежката ѝ любов с бизнесмена Йордан /Данчо/ Георгиев.

"Тази диагноза ѝ беше поставена от докторите в София. И въпреки това аз отказвах да повярвам в нея. Повтарях си: "Господи, помогни ми!", не може да забрави този черен период от живота си неостаряващата красавица, пише "България Днес".

Красимирова разказва, че точно тогава "много се събирахме, много се молехме".

Тя не назовава името на евангелската църква, към която се приобщила, но твърди, че "брат Илиан Миланов" и "сестра Вили" я насочили към пастор от въпросната църква.

Преди една година Цеци се подготвяше да дундурка първо внуче от Джудит. Ролята ѝ на баба обаче се отложила във времето, защото дъщеря ѝ разбрала, че има разногласия с годеника си.

Цеци Красимирова разбира, че е бременна с Джудит, когато е едва 18-годишна, малко след като е обявена за най-добър модел на Европа. И прави избор, за който никога не е съжалявала - посвещава се на майчинството.

Джудит Георгиева израства в Испания, където двете с майка ѝ се преместват да живеят след 2010 г.

Бившата моделка споделя още, че Бог е помогнал не само на дъщеря ѝ да се излекува напълно, но е спасил от смърт и самата нея.

Моделът има предвид стрелбата на 6 декември 2003 г. на амстердамския площад пред "Гранд хотел Краснаполски", секунди, след като тя и босът Константин Димитров (известен като Косьо Самоковеца) излизат от бутик за луксозни бижута. При покушението Самоковеца е убит на място, а Цеци е тежко ранена в челото от рикоширал куршум, пише още "България Днес".

"Този куршум влиза в мен, два милиметра над сънната артерия, и продължава да се движи. То беше чудо за всички доктори, че изобщо съм жива. Това беше доста сериозен и разтърсващ инцидент за мен. Може би тогава аз повярвах в нашия Бог. Усещайки тази рана, която получавам в главата, единственото нещо, което си спомням, че си казах, беше: "Господи, помогни ми!". И нищо повече. И сякаш Бог сложи ръчичката на главата ми. И той ми помогна, той, защото това, което ми се случи, е Божие чудо", спомня си Красимирова.